Tagged: Антоанета Богоева България поетични книги поезия проза роман Тучница книга Пространства

     Светът на небето се готвеше да влезе в деня, когато вечерният вятър разголи душата си и позволи на светлокосата роса да поръси ливадите. След по-малко от месец тази роса щеше да е по-бяла...

     Беше забелязал на хоризонта едно облаче и помисли за себе си като за вятър, който движи това облаче.     Носеше избеляла риза, вееща се върху панталона му, а дългите му клечковидни крака плавно го...