Има народи, които живеят примитивно, но коренът им е здраво срасъл със земята, те се множат и започват да притискат другите... Притискат други народи, които в дадено време са начело на цивилизацията, но природната им сила сякаш е изтощена. И те все повече намаляват.
      Предупреждават ни, че след не много време Европа ще бъде голям старчески дом, в Америка ще се говори на испански, а в България - ромски. Известни са думите на албански лидери, които днес поставят на дневен ред отцепването на Косово от Сърбия и Черна гора, защото там вече те са мнозинство. "Ние спечелихме войната в кревата" - казват те, като имат предвид, че докато една сръбска фамилия е имала 1 - 2 деца, албанското семейство има над 6 и дори 12 деца...
      Ако проблемът беше само България, възможен отговор би бил: скапана държава, алчни мутри, които ограбиха народа, безработица, която изгони мъжете да робуват, а някои жени да се продават по чужбина...
      Но защо и при най-богатите и уредени /сякаш/ държави няма здрави семейства, поколенията им не се познават помежду си, а психарите по улицата изглеждат повече от нормалните?
      Една от причините е все по-разпадащите се семейни връзки. Децата и домът, които някога за болшинството хора са били като храм, все повече заприличват на крайпътен мотел, където баща, майка и деца, ако има такива, се прибират, за да преспят и се нахранят, а всички други интереси и стремежи са насочени на друго място. Някои правят кариера, други пари, трети задоволяват инстинктите си. Тази тенденция се поддържа с всички сили от обзетия от ненаситна алчност търговски свят, който иска да продава все повече алкохол, повече хазарт, повече еротика, повече заблуди, повече пороци. Добрите думи, добрите идеи, християнското милосърдие са непродаваеми. Хората четат все повече за кръв, за насилие, а разгул, за милиони, и ако човек напише и една библейска мъдрост някъде, никой не иска да я публикува, а ако се публикува повечето читатели смятат автора за луд.
      Разрушаването на семейството, което днес се прави от самите членове на семействата, чиито инстинкт стига само до дневния маркетинг и котировката на валутата, е по-страшно в дълготраен аспект, отколкото всички войни и бедствия, сполетели планетата ни в последния половин век. Затова и надеждите, че след Втората световна война и Хладната война след нея, светът ще заживее щастливо се изпариха.
      Разбитата семейна клетка в града, вече и в селото, създава поколение с изкривена психика и катастрофално осакатени нрави. Дете, което не е било възпитано от майка си, не е почувствало майчината прегръдка, добротата на баба си, мъдростта на дядото, няма в сърцето си любов към околните, няма доброта за другите, няма чувство за достойнство и чест. Израсло на улицата, сред инфантилния, но жесток свят на себеподобните деца, то се превръща в лесна плячка на бъдещите банди, групировки и сдружения за грабеж. Или става необратимо аутсайдер в живота.
      Но това няма никакво значение, ако човечеството е само един лишей на земята.
      И само ако повярваме, че една Висша сила, един Бог, ни е определил ролята да станем първото свързващо звено между материалната вселена и духовната същност на битието, само тогава можем да мечтаем и да говорим за създаването на една нова нравственост у хората.
      Здравото семейство започва от здравите нрави на мъжа и жената, които са го създали. Мнозина смятат изневярата като слабост на характера - така също както смятаха и алкохолизма за болест на волята. Но това съвсем не е така. Животът доказва, че ако родителите са си изневерявали - много често по същия път тръгват и техните деца. Това показва, че децата просто са възприели и подражават модела на поведение при техните родители.
      Изневярата подслажда живота ни. Но тя често го и разрушава безвъзвратно.
      В стотици романи и филми съпружеската изневяра се представя като детска лудория, след която всичко се оправя. В живота, обаче, изневярата може да унищожи взаимното доверие завинаги.
      Мисълта, че другият никога няма да научи, също е невярна. Връзката извън брака проличава в отношенията към семейния партньор. Трудно е да се води двойнствен живот.
      Страхът от такива неудачи в брака кара все повече хора да не се женят и да предпочитат "свободата". Или ако се оженят, всичко бързо се разсъхва. Често страстта за добра кариера кара и двамата съпрузи да се откажат от деца. И може би затова тези, които смятат, че ако се създаде един "състезателен живот" за дадена нация - борбата и естественият подбор ще станат разковничето за просперитет на тази нация, се лъжат. При такива условия хората забравят да бъдат бащи, забравят да бъдат майки, забравят да бъдат хора и остават само едни борци на арената. След като паднат достатъчно такива борци на полесражението всички ще забележат, че няма кой да ги замести. И тогава прииждат хуните, а грохналите старчета по замъци и яхти започват да усещат, че нещо някога са сбъркали... В историята има много такива примери.
      Ето какво казваше един мой познат за разрухата на семейството:
      "Хванат ли те - дори да ти простят - свършено е. Доверие, любов, желание... всичко отива на вятъра. Дори и да останат заедно, всичко се превръща в агония и бледа сянка на миналото. Така забавлението за миг погубва граденото с години."

Самуил КАВАРДЖИЕВ

Назад