Като седнах оня ден зад противния компютър и изписах "Ниагара", пред мен се отвори прозорец с някаква статия "Ниагара не се забравя никога". Зачетох се и само след миг ме обзе ужас: когато един репортер почне да чете собствените си репортажи - всички пътища водят към мисълта, че вече е изкукал...
      Нямаше съмнение - GOOGLE бе намерил сайта bulgaria21.com и от там беше смъкнал статията на вестника ни от 17 юни 2004 година, за да представи пред неизброимите си клиенти чудесата на Великия Водопад.
      Аз пък бях смъкнал чудесиите, впечатленията и фактите от Светла, която току-що се бе върнала, заедно с екскурзиантите си, от Ниагара.
      Зарязах компютъра и отидох направо при Светла Загорска, която вече 6 години прави нещо наистина благородно за нашите измъчени от трудова пот душа и тяло: измъква ни за ден, за два, че и за три от тая яка трудова мелачка, която ни изкривява не само гърбината, но и душата. Ако не взимаме мерки.
      Вълшебно биле срещу изтъркването, износването и ръждясването на човека е екскурзията.
      Вместо да ви давя като в Ниагара с книжни цитати за Ниагара, взех, че разпитах Светла - като как така стават тези знаменити нейни екскурзии до там и до други места по Америка? Та дано и аз, заедно с тези дето са като мене, се размърдаме. И си подарим и ние нещо вкусно и полезно за здравето си.
      - Кога отведохте Вашата първа туристическа група до Ниагара?
      - Стана през 1999 година. Бяхме в църквата "Света София" и една моя приятелка от Пазарджик неочаквано ми каза: "Ами ти що не ни заведеш да го видим този водопад?!"
      - Защо тя реши, че ти трябва да водиш, а не тя?
      - Ами защото се познавахме - в България вече имах опит в тази работа. Организирах групи до Истанбул, до Солун, Атина, до Белград и Охридското езеро... Седнахме и написахме на лист от тетрадка с големи букви "ЕКСКУРЗИЯ ДО НИАГАРСКИЯ ВОДОПАД! За сведение...." И т.н. Даде ни свещеникът кабърчета и забодохме листа на дъската, където всичко друго беше за квартири и за работа. Само нашата обява - за развлечение. Върнах се в къщи, обадих се тук-там и намерих малък вен, договорих се с хотел до водопада и зачаках. Бях решила, че ако се съберат десет души - ще черпя! И какво стана - като зазвъня телефон - ден и нощ! Уредихме си предварителна среща - дойдоха 70 души, казах им, че имам превоз за 10 и всички се хвърлиха да ми плащат! Сърдят се, че не им взимам парите! Тогава ги успокоих, върнах се в къщи и почнах да търся по-сериозен превоз. И попаднах на фирмата и на шофьора Леон, който и днес вози моите екскурзии с луксозен автобус и без никакви произшествия, плавно и красиво, и дори български думи и песни научи...
      - Имаш ли някакви магии за дух и бодрост по време на дългото пътуване?
      - Българите сме особен народ - сами се омагьосваме, когато сме добра компания! До Ниагара се пътува 10 часа, до Ню Йорк - 14. Не се забелязват тези часове. Всички ги понасят добре. Идвали са с деца на две години, пътували са хора над 70! Умора няма, защото от музика и песни, закачки и разни истории, които се разказват, не остава време да се умори човек. И спираме, където е интересно да видим. Спираме в Кливлънд, правим си и снимки в тамошния музей на Рока... Навсякъде си правим снимки - с фотоапарат и с видео.
      - Я направи един филм "Дунав, Янтра, Струма и Марица се вливат в Ниагара" - що народ от Пазарджик и Пловдив, от Дупница и Благоевград, от Велико Търново и Видин се е прошетал до тази Голяма вода!
      - Идеята си я бива! Имам над 60 видео ленти от екскурзиите, които съм правила. От всяка!
      - Какво снимате?
      - Хората и чудесата на Ниагара! Милиони тонове вода, които падат от височината на небостъргач! 16 милиона туристи годишно - от всички народи и раси. Нашият хотел, който наемаме, е до самия водопад. Отвън - загадъчното чудо на природата - Ниагара, вътре в хотела - японци, новозеландци, филипинци, бразилци, суданци, германци, испанци, италианци, дори от Непал хора срещнахме - дошли от Хималаите! Понякога снимаш огромна човешка тълпа - всички стоят като вкаменени и безмълвно гледат падащите талази!
      - Безмълвно - що да се хабят да говорят - и без това нищо не се чува...
      - Да, бумтежът е зашеметяващ. Освен това огромен облак от най-фини капки роса се стеле над водопада и слънцето рисува на това платно по няколко шарени дъги наведнаж! Вечер прожектори - милион и половина киловата - създават нощната феерия на Ниагара...
      - А къде човек може, до тая необятна вода, да напълни един здрав и сериозен български стомах?
      - Има чудесни бюфети, където за 8 - 10 долара може да ядеш и по български и по китайски и по американски и по мексикански... При еднодневни екскурзии раздаваме по два големи сандвича и безалкохолно. Всеки, разбира се, може да си вземе храна и от дома си и да се храни било при пътуването, била в хотела. Но не забравяйте да си купите от Чикаго ленти за фотоапарата, батерии, слънчеви очила, шапки и пр. - тези "туристически стоки" там са скъпи.
      - Познавам двамина без американски документи, които мечтаят де се изтегнат на Уайкики Сърф в Хонолулу... Как си с "дестинацията Хавайски острови", както го казва един мой човек от "Оаху Тур"?
      - Правим екскурзия до Хаваите и ги взимам на самолета...
      - Да не ги приземят на "Летище София"?
      - Много хора се боят да пътуват дори с автобус до Ню Йорк. Какво ще стане, ако ни проверят? И за самолета до Лас Вегас. Миналият път летяхме 16 души. 10 бяха с български паспорти. Виза се търси само при напускане на САЩ. Но паспортът трябва да е с валиден срок. Не ти трябва ID. Нито сошъл секюрити... Щом е САЩ.
      - И в Аляска?
      - И в Аляска.
      - Да не ги оставят момчетата завинаги при белите мечки? Че там не можеш и да се ожениш за документи. Женските мечки имат ли документи?
      - Можеш да си купиш билет с държавно издаден документ - дори с българска лична карта - повярвайте ми!
      - Ние ти вярваме, ама граничната полиция дали ще ти повярва?
      - До Лас Вегас, Хаваите и Аляска не се минава през граница.
      - Обади ми се една екскурзиантка, която наговори куп хубави неща за Вас. Впечатлена е от това, че винаги сте усмихната? Толкова ли сме западнали вече 'юнаците', че не можем да ви ядосаме?
      - Много си обичам работата! Щастлива съм, че работя това, което знам и мога. Защото при нас, емигрантите, не се случва често. Освен това с тренинг всичко се постига. Аз трябва, и винаги мисля, за доброто настроение на хората с мен.
      - Национализирам тогава тези хубави снимки от екскурзии, които сте правили досега, за да нашарим малко страницата. Да поправим още повече настроението на тия, които се видят на тях и да амбицираме тези, които нямат снимки от прочутите екскурзии на Светла...

Назад