Телефонът свързва и музикално дрънчи чисто по американски. Както и много други неща в Канада.
      В Монреал някой се хваща за другия край на жицата и се ослушва. Мълча и аз. Кой ли ще да е?
      - Здравейте! - Провиквам се с най-бодрия глас, който мога да докарам. - Честит ви пети рожден ден!
      Отсреща избухва смях:
      - Аз съм малко по-голяма!
      - Не сте ли Зорница?
      - Зорница е в печатницата. Сега я въртят на ротото. Щом я донесат ще й дам да се обади... Аз съм Ива.
      - Страхотно! Може ли да позлословим малко по неин адрес докато я няма?
      - Зависи с кого. Какво ви трябва от Зорница? Да не искате да я застраховате?
      - Не, искам интервю. Тая българска канадка малко ни ошашави в Чикаго. Много е хубава! Да не сте майка й?
      - А-у-у! Как разбрахте?! - театрално се чуди редакторката на българския монреалски вестник "Зорница" Ива Беличка.
      Пет секунди смях по телефона и продължаваме:
      - Дойде вашата Зорница с един трокдрайвър в Чикаго, видя я нашият Старт и не може да се успокои! "Научи - ми вика, - какво са я правила тая Зорница в Канада, как са я гласили, с какво я хранят, та е толкова... умна и модерна?" А ако питаш мене - нека да те питам и как сте събрали всичките Аспарухови съчки в един здрав сноп, дето не можеш да го прекършиш - и вестника, и църквата, и училището в един Български Център, а ние тук сме отделни църкви, отделни клубове, отделни училища и цяла бригада все отделни и велики вестници...
      - Защото сте много, а ние сме една китка хора... пък и цветна леха да сме станали вече - пак се държим заедно. Идват нови и първо търсят нас. И ние не ги изоставяме!
      С удоволствие ще отговоря и на въпроса как се роди"Зорница".
      Когато с моето семейство пристигнахме в Монреал - в края на 2001 г., установихме, че в последните десетина години, връзката между българите в града се беше поразкъсала.
      Преди да тръгна от България, моята работа беше свързана с организирането на мероприятия и коктейли с нашите български певци и артисти - класици. И когато още на втория ден от пристигането ми се случи така, че Ваня Костова ми съобщи, че ще пътува към Отава и ще кацне в Монреал, естествено беше да я посрещнем в къщи и да възникне въпросът: дали българите в Монреал няма да се зарадват на една среща с нея и да послушат песните й?
      И така започна всичко.
      С моя съпруг, Тома Белички, се заехме с организацията на този концерт. Шансът беше на наша страна, защото Тома като компютърен специалист още в първите седмици започна работа, а аз изчаквах курсовете за английски език и имахме както желанието, така и възможността да вършим тази дейност.
      Естествено възникна въпросът как да се разпространява информацията? И така се роди вестник "Зорница", кръстник и спонсор на който стана Тома.
      Започвайки през септември 2001 г. тази дейност, първите прояви бяха на 5 декември, когато гостува Георги Христов. На 16 декември дойде Ваня Костова, на 20 декември отпечатахме първия брой на вестника. На 3 март 2002 г. открихме българското училище, а на 6 април - първата среща за учредяване Настоятелство на нашата Българска Православна Църква "Свети Иван Рилски".
      За първите две години Българският Културен Център "Зорница" е организирал 51 български събития.
      На 5 декември се навършват 4 години и започва петата, откакто българите в Монреал се събраха за пръв в нашия клуб на концерта на Георги Христов...
      - Колко ли мили има от Чикаго до Монреал? - питам Ива.
      - Може би 850...
      - Само 25 минути в повече с кола, отколкото от Чикаго до Ню Йорк... Що ли не почнем да си разменяме гостите? Може от нашия храм "Свети Иван Рилски" да отслужат литургия във вашия "Свети Иван Рилски" или обратното, може да ви пратим нашите танцьори от "Българче", нашия театър "Апостоли", после вашите футболисти да гостуват на нашия "Балкан", а пък "Старт" и "Зорница" да си разменят по някоя и друга страница, та да се информираме заедно...
      - Аз също ще се радвам, ако Монреал и Чикаго поддържаме по-тясна връзка и се трудим заедно за българската кауза. В Чикаго досега сме работили съвместно с Васил Панайотов по отношение турнетата на певците от България. А нека да помислим и за други съвместни изяви - ваше участие в конкурсите ни за детски рисунки и поезия, защо не и учениците от българските училище в Монреал и Чикаго да си гостуват с музикални програми... Приемам и във вестниците ни да има рубрика за съответния град и така да поддържаме жива връзката с актуална информация за нашите два града.

      ...По-нататък много се разприказвахме за какви ли не още шоута и туризъм! Усетих се по едно време, че ми се иска да направя и аз едно пътуване с яхта до Монреал от Чикаго и че ако някой ми каже - "река няма" - ще му отвърна като Бай Ганю на предизборен митинг "И река ще ви прокараме", та бързо завършихме телефона и седнах да ви опиша случката...

      Българският Културен Център "Зорница" в Монреал:
      * Подкрепя още първите стъпки за създаване на Българската Православна Църква "Свети Иван Рилски" през 2002 година.
Тома Белички пише по това време във в. "Зорница":
      "Бих искал да предизвикам всички, които не искат да забравят, че са българи - споделете какво мислите! Имаме ли нужда от български средища? Имаме ли нужда от българска църква? Да имаме и ние като другите нации свой вестник, училище, църква? Дошло е време да покажем на нихилистите, че не е вярно, че българите не могат да създадат общност!"
      На 6 април 2002 г. този зов събира българите в Руската Православна Църква "Свети Петър и Павел", после се избира църковно настоятелство, организира се първият Благотворителен концерт, на който се събират необходимите дарения, наема се сграда и се регистрира църквата, поканва се от България отец Шуманов и започва еженеделното изпълнение на църковната служба на български език.
      * Българското училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Монреал се открива на 3 март 2002 г. Учениците са на възраст между 4 и18 години. Разпределени са по групи в зависимост от възрастта и знанията им по български език.
      Изучават като основни предмети: Български език, Българска литература, История, География, Математика.
      Допълнителни занимания - за деца и възрастни: Български народни танци, Модерни танци, Вокален хор, Рисуване. Преподавателският екип през годините се състои от 12 до 15 души.
      * Към училището функционира и Българска библиотека. Тя наброява над 600 тома от различни жанрове.
      * Към Канадско-Българския културен център в Монреал се създават и школи за народни танци за деца и възрастни, за модерни танци - деца и школа за хорово пеене.
      * Всяка година се организират конкурси за детска рисунка. През 2005 г конкурсът се проведе за българчета от цяла Канада в 4 възрастови групи - за деца до 3, 3-6, 7-12, 13-18 г.
      * Сред десетките гостуващи от България артисти, музиканти и други естрадни изпълнители личат имената на Георги Христов, Ваня Костова, Искра Радева, Маргарита Хранова, Иван Балсамаджиев, Тони Димитрова, Володя Стоянов, Дует Ритон, Йорданка Христова, Искра Радева, състъвът на Сатиричния театър.

Климент ВЕЛИЧКОВ,
Дежурен редактор

Назад