Среща на булеварда
      Ако тръгнете към нас по озвучената с отчетлива българска реч чикагска улица Къмбърлънд и стигнете до преобразения, мощен с новата си притегателна сила Български "Родина Център", има шанс да забележите и един типичен каубой от Тексас, който обича да ни гостува и да споделя с нас подробности от пейзажа, сред който живеем.
      Но какво говоря!? ... "Забележите"? Вие просто НЕ МОЖЕ да не го фиксирате моментално и дори леко да не се стъписате. Вие ще го видите на километър от вас - два метра и два сантиметра човек. Може да стигне и два и десет с неговите ботуши # 16 /номер 50 по нашите европейски мерки/ от африкански кафърски бивол, с неговата прерийна риза, препасана с широкия като Мисисипи колан, чиято катарама само струва 138 долара, и накрая, най-отгоре - с неговата каубойска шапка # 49 /или 98 беше... във всеки случай - най-големия/, която скрива слънцето от тротоар до тротоар и по най-широката улица...

      В най-световната от всички световни
      Идва този каубой онзи ден в споменатия вече "Родина Център" на 4828 N. Cumberland Ave., където добре познатият ви Манчо за броени минути и най-качествено може да ви регистрира за Зелена карта, да ви преведе и легализира документи, да ви подготви смяната на паспорт, декларации, апостил, имигрантски документи, да ви направи презаписи на всички видеосистеми, да ви снабди с български филми, музика, вестници и телефонни карти и, абсолютно сигурно, лицензирано и легално - да направи с малка такса и голяма бързина превод на пари за България. В Центъра тези дни стартира и една транспортна компания, ръководена от двама братя - млади и здрави, опитни и умни; дойде при нас от Сан Франциско и Орлин Мирчав - със своята престижна "Visit Bulgaria". Тук се е свряла в едно ъгълче и нашата, най-световната от всички световни световни - Редакция "Старт BG"...

      Вестникарски инстинкт
      Та, влиза този каубой при нас и в общата гужва, характерна за нашето миниатюрно вавилонско стълпотворение, дочувам, че става дума за някакво конско седло, което струвало 3 900 долара и което трябвало да пътува за България.
      Скачам по стар вестникарски инстинкт, защото за вестникар-човек всяка екзотика е като силна доза троянска сливова и питам каубоя като какви благородни метали са вложени в това седло, за да чини толкова много? Не че ме интересува да го купувам - в България се взимат за тези пари три коня, заедно с конегледачката за три нощи...
      Но ето, че тук може да ме питате и като как така изучих толкова този английски, та да разбирам дори тексаската му разновидност...
      Причините са две. Първо - преди години и с Буш съм си говорил в Остин - когато все още беше само тексаски губернатор и второ - каубоят говореше български.
      Той говори още немски, италиански, руски, сърбохърватски, румънски. С български и английски - общо 7.
      "Е, па те такоф каубой нема!" - че каже моята стринка от Долна Невля, Драгоманско.
      И ще е права. Каубой няма, но Българин има.
      И това е Д-р Михаил Янков.
      Мишо.

      Д-р Михаил Янков - надлъж и нашир през Америка
      Д-р Мишо е познат като един от най-атрактивните трокдрайвъри надлъж и нашир през Америка. Славата му се носи от щат на щат, от град на град - заедно с неговия "Мравояд", трок, който мъкне като сламка 40 тона товари!
      Но в България и Германия го познават и като един много опитен ветеринарен лекар. Развъжда коне и много ездачи се стараят да се доберат до неговите четирикраки мерцедеси.
      Завършил е Висшия ветеринарен институт и дълги години работи в Стара Загора. Бил е асистент и преподавател в Старозагорския ветеринарен институт - катедрата по епизоотология, дезинфекция, дезинсекция, дератизация и тропически болести.
      От 1990 година работи в Зюндсхаузен, Регенсбург и Мюнхен като ветеринарен лекар. Германците високо оценяват както неговото лично умение, така и цялата българска образователна система.

      "Отличник с незадоволително поведение"
      Д-р Янков си спомня всичките свои преподаватели и единственото му желание към нашия вестник беше да споменем, с признателността му, имената на неговите преподаватели. На всички, които са го учили и изградили като личност. Като се почне от детските учителки и се стигне до професорите в Института.
      Но известно е, че редакциите на вестниците наистина могат всичко, с изключение само на единственото желание на човека, за когото пишат. Така е и сега.
      Впечатли ме невероятната памет на този наш съгражданин днес в Чикаго. И дълбоката благодарност към неговите учители. Като се започне от Георгиева, Гергана Санданска и Цвета Попова от най-ранните класове, после Додова, Илиева, Панчаревска, Заечка, и после идва ред на Бинева, Грънчаров, Стоянова, Стоев, Пенева, Димова, Недева, Богданов...
      Голямо предизвикателство за учители и съученици е бил нашият Мишо, този вечен "отличник с незадоволително поведение", според училищните квалификации.
      Накрая идва ред на видните лекари и професори, които му преподават ветеринарната медицина - Тенев, Петров, Кирчев, Деянов, Койчев, Пранджев, Васил Иванов, Томов, Гочев, Димов, Бонев, Троев, Грънчаров, Кирил Василев, Санка Върбанова, Роза Гахнян, Томов, Лозанов, Ламбо Георгиев, Димов, Арсов, Йовчев - ръководителят на неговата научна работа, Петко Петков, Иван Въжин, Сашо Павлов, Иван Николов, Стойнов, Ангелов, Георгиев... Илия Цачев, Иван Иванов, Матей Деянов, Ибришимов, Харалампи Кръстев, Арсов, Дяков, Ангелов, Драго Друмев... управителят Делчо Делчев...
      Никога не съм писал толкова дълги листи с имена - те са противопоказни за всяка вестникарска статия! Но сега ги пиша - и грешки, мои, ще има сред имената и някои съм пропуснал - да прощават... Но не мога да не изпълня - доколкото имам възможност - желанието на Мишо. Макар и лошо да го измайсторя, но го сторих. Заради тази негова искрена и свята благодарност към учителите. Всички учители заслужават такива чувства!

      Не по-прилежен и не по-мирен, но винаги самият той...
      С идването си в Америка Мишо не е станал по-прилежен или по-мирен. Напротив - силата, която се е събрала в него и условията, които ни поднася имигрантският живот в Америка, често влизат в неблагоприятно съжителство и се получава нещо като торнадо. Разказвали са ми за негови подвизи по нашите български явки, където идват трокаджиии след седем дни и нощи прегръдки на волана. Ни една жена не е била прегръщана толкова дълго от мъж, колкото това ненаситно колело, с което извърташ посоката на трока по безкрайната змия на шосето. И понякога толкова ти е писнало, че ти идва да набиеш някого. Щом не стои мирен и си го заслужава!
      Но Мишо рядко стига до крайности, защото има желязно правило: бой само с човек от категорията! И тъй като от неговата категория се срещат малко - може да пострада само някой, който е особено неразумен и много, ама много нахален...
      Не съм го питал защо не си вземе тия дни онова съкровище - конското седло с цената на джип, и с него да си иде в България, да го постави на най-хубавия кон и да излезе с него на разходка по зелените български поляни, край бистрите нашенски потоци, сред слънцето и въздуха на Родината... Това си е негова работа и не е за разнасяне по вестниците. Но аз така бих направил - и особено, ако имах неговата професия - честна и благородна - щото човек често се разбира с останалите животни по-добре, отколкото със своя джинс...

      Кратко, но точно и сериозно
      Неговите принципи звучат кратко, но много точно и сериозно.
      Като Десетте Божи Заповеди:
      Бъди честен към хората и обществото.
      Не се отричай от себе си и от своите приятели.
      Не прави компания на всеки. Избери малцина, но да струват много!
      Бъди точен и коректен с околните.
      Ако не можеш да помогнеш, недей да вредиш никому.
      Не лъжи.
      Тук се усмихва и допълва - "...става дума за генерални неща или за измами с користна подбуда, иначе аз обичам да разказвам понякога цветно и се случва да се появи нещо на бял свят по-иначе..."

      Обича да е сред хората
      Обича да е сред хората. Обича добре изработените, скъпите, придобивки. Той е сантиментален човек. Помогнал е на мнозина. Шеста година се грижи за брат си, претърпял тежка операция. Понякога се лъже в хората, но не се научава да прави другояче.
      Кара велосипед "Монтана". Обожава мотоциклетите и скоростите - препуска с пистови, състезателни машини.
      Поне два пъти в годината отива на ски по най-добрите американски зимни курорти... Бил е на Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити.
      Обича да пътува.
      От една екскурзия в Доминиканската република донася заснемани 5 часа филми.
      Испания, Италия, Франция, Германия, Холандия, Дания... много е видял по света. Ако може да избира в Америка, би отишъл да живее в Колорадо или Вайоминг...
      Обаждат му се - колега се заблудил по шосетата:
      - Караш по десетката ...хващаш 80... ако си тежък ще ти скъсат гьона. В Пенсилвания осемдесетката не се плаща... а-а-а, там пък ако минеш ще те...

      Животът на колела
      Животът на колела, обаче, е много тъжно нещо. Отначало е интересно, но после става рутина. Само малцина запазват интерес и удоволствието от това да станеш гълтач на километри. Като караш от бряг до бряг минаваш за броени часове през планини, реки, прерия, коренно различна природа, от сняг и студ до сухо и горещо като в ада...
      Чувства Чикаго като свой град. Има приятели, на които може да се разчита винаги.
      "Живял съм - казва, - само в големи градове - Дупница, Стара Загора, Мюнхен, Чикаго..."
      Разликата от Германия и САЩ? В Америка има поносимост към емигранта, към различния човек. В Европа за десет години намира едва двама приятели...
      Камерата е неговото хоби. Има 220 часа видеоматериали, 4 800 снимки във фотоалбуми. Дигиталните нямат брой.
      Смята се за противоречива личност, но много социален човек.

      Като си каубой - бъди Голям Каубой!
      Д-р Михаил Янков. Противоречива личност, каквито сме повечето българи в това противоречиво Чикаго. За едни добро, за други още по-добро. Учил човекът за едно, после се насочил в друго. И повечето от нас тук сме така. Колелото се върти, все ти се струва, че един ден ще стъпиш здраво на крака и - каквото и да става - ще правиш вече само това, което ти се иска. Но този велик ден все не идва.
      И ти, щеш не щеш, ставаш каубой. И продължаваш напред. И щом е така - винаги е по-добре - като ще ставаш каубой - да станеш
      ГОЛЯМ КАУБОЙ!

Репортер: Климент ОХРИДЧАНИ

Назад