С Георги Дюлгеров се срещаме пред Музея за съвременно изкуство. Той идва пеша. Отседнал е съвсем наблизо, в артистичната част на Монреал, при дъщеря си, която от 5 години живее в Канада. За именитият режисьор това е второ идване в Монреал - предишния път е преди 4 години за панорамата на българското кино. Изключително деликатен, любезен, готов да каже добра дума за колегите си, дори без да бъде попитан за това. Наградата за "Лейди Зи" на New Montreal Film Fest определено го е изненадала, даже със смях си спомня как му се обадили от пресцентъра, че трябва да присъства на официалната пресконференция. "Чак пък да трябва да присъствам?!" - помислил той, без изобщо да му хрумне, че е спечелил награда.
      "Oще повече, че филмът беше показан извън конкурса... Но тази ми изненада не може да се сравни с изненадата в Сараево, където изобщо не очаквахме голямата награда, още повече, че миналата година тя бе спечелена от "Мила от Марс". Заговаряйки за Сараево, трябва да кажа, че като цяло се задава една вълна от български филми. Там бяха показани 5 филма - три игрални новели и два документални, от които единият - "Георги и пеперудите" също получи награда. Та след Сараево, и след наградите във Варна малко посвикнахме, но тази награда тук много ме изненада, защото фестивалът в Монреал е наистина международен, докато Сараево и Варна са затворени все пак в нашия регион. Присъствах и на трите прожекции и успях да поговоря в много зрители, не само българи, които (усмихва се) са по-благоразположени, а и с няколко канадци, приятели на дъщеря ми, които не бяха от типа хора, склонни да сипят похвали от куртоазия. Оказа се, че са разбрали филма, харесали са го... Какво повече от това?"
      - Вие всъщност в началото не сте имал намерение да снимате "Лейди Зи" с непрофесионални актьори, даже сте правил кастинг за ролята на Златина с актриси... Защо в крайна сметка решихте да вземете Ана Гърбова - момиче, което има ако не сходна съдба, то поне сходен произход с главната героиня?
      - То до голяма степен и съдбата и преповтаря историята на филма... донякъде. Ами защото сама по себе си фабулата на филма е доста мелодраматична и ако се направи приблизително, ще се окажем в категорията на египетските мелодрами. Аз се изплаших, когато пробвах момичета от ВИТИЗ, а те бяха добри, защото ги бях гледал на сцена и бях избрал интересни и талантливи актриси, нямаха проблеми с органиката пред камерата, нито с текста.... но виждах едни градски чада, които не можеха да си представят тези ситуации. Не можеха да повярват, че съществува момиче, което не знае коя е Дева Мария (тази именно сцена пробвахме) и аз виждах, че дълбоко вътре в мозъка това им се вижда нелепо, непредставимо, те се мъчеха да го играят смешно, да изразяват отношение към героинята, което моментално правеше филма доста приблизителен. Затова тръгнахме на риска с непрофесионални изпълнители и тук над филма летеше добър ангел. Имахме страхотен шанс с Ана и ние го осъзнахме едва след като започнахме да снимаме филма. Преди това от пробните снимки се виждаше само, че се държи прилични пред камерата, има фотогенично лице и толкоз. После в процеса на снимането започна да показва неподозирани качества и това ни спаси, защото аз си давам сметка, че без нея и без Пламен филмът нямаше да е това, което е.
      Тежка беше задачата на Иван Бърнев, единственият професионален актьор с главна роля. Иван трябваше да "не играе", нещо повече - той даже нямаше сценарий. Защото ние с Ана и Пламен непрекъснато импровизирахме. Събирах ги преди снимки, казвах им "ситуацията е следната, как бихте реагирали вие, какво бихте казали?". Те ми казваха, аз, разбира се, редуцирах думите им до няколко изречения и съобщавах на Иван (Бърнев) - "Ето това ще кажат те, внимавай ти какво ще кажеш!" След третия-четвъртия ден той хвърли сценария с думите "За какво си ми я дал тази тухла, бе?". Но се справи блестящо.
      - Вероятно филмът е променил коренно съдбата на момичето, изиграло главната роля, дало и е шанс, за който тя не си е и мечтала?
      - Определено животът и се промени. Преди да я снимаме, животът и много е приличал на този на нейната героиня - доста серт, доста озлобена и невярваща в доброто. Израснала е в такъв дом и каквото и да си говорим, там всеки се бори за оцеляване. Не ходеше на училище, даже директорката заплашваше, че няма да я пусне за снимките... Изведнъж покрай филма тя се срещна със съвсем друга среда. Усети интерес към себе си не като към сексуален обект (нещо, добре познато за нея), а като към личност. Хората я харесваха и това извади на преден план доброто у нея. С парите, които получи, си нае квартира в Пловдив, изтегли майка си (тя има майка, но тя е била социално слаба, затова я е оставила в такъв дом), сестра си, сега и трите работят в едно кафене. Даже се получи малко като в "Пепеляшка" - една вечер я взехме от кафенето, закарахме я във Варна, качихме я на голямата сцена, получи наградата за най-добра женска роля (за първи път в историята на българското кино наградата се дава на непрофесионалист), аплодисменти, блясък и на следващия ден се върна да отсервира чинии... което не е чак толкова лошо, защото я приземи. Сега се готви да завърши училище и иска да кандидатства ВИТИЗ...да видим какво ще стане.
      - Разбрах, че вие сте човекът, въвел данните за българското кино в страницата на imdb.com (international movies data basis)?
      - (смее се) Това ми е хоби. Всичко започна преди 2-3 години, когато дъщеря ми ми прати линк към страницата, каза, че има няколко мои филми, но само заглавията. Видях, че със всички български филми е така. Използвах енциклопедията на Сашо Янакиев, междувременно разрових и архивите на Бояна, така че данните, които съм качил, са доста всеобхватни. Има информация за целия екип, включително монтажисти, гримьори... всичко, което съм намерил за филма. Паметта ма българското кино трябва да се запази и вместо да се вайкаме и да викаме, че няма кой да го свърши, реших аз да започна поне, мислех, че няма да се справя сам, но се оказа, че за година съм качил данни за ... ами те там бяха 238 заглавия, в момента са 1442.
      - Оттук нататък каква ще бъде съдбата на "Лейди Зи"?
      - Тези дни ми се обадиха продуцентите, че филмът е получил покана да открие "Киномания" в София на 3 ноември, което от комерсиална гледна точка не е добре, защото на "Киномания" повечето хора влизат с пропуски, но не това е най-важното за мен. Тръпка е да покажеш филма в голямата зала в НДК, да видиш реакциите на публиката. След това вероятно филмът ще тръгне по кината. Намеренията на продуцентите - те са млади хора, Владимир Андреев и Георги Балкански - са да го разпространяват само. Което си е рисковано начинание, дано да успеят.
      Иначе ще го покажа в Киев на фестивала - ще бъда в журито там, заминавам на 22 октомври и ще го покажат извън конкурса. Имаме покана от Гърция, от Солун, където става един много хубав фестивал. Има и други, но преди да ги потвърдят, не искам да говоря.
      Бях много поласкан, че в журито в Сараево беше директорът на фестивала в Сънданс, Джефри Гилмър. Той дойде след награждаването, каза, "Лейди Зи" му е харесал, поиска DVD да го покаже на свои колеги. Това е някакъв намек ...да видим дали ще има развитие този сюжет.

      Да пожелаем на "Лейди Зи" да отиде в Сънданс, прочутия фестивал на Робърт Редфорд, създаден в подкрепа на независимото кино. Но и без това съдбата на филма досега е много хубава, а и много хубави неща е донесъл на хората, участващи в него. Между другото, освен голямата награда, на фестивала в Сараево филмът на Георги Дюлгеров получава и още една награда - на федерацията на артистичните кина, обединяваща 9000 киносалона. Наградата не гарантира разпространение, но гарантира подкрепа и е залог, че "Лейди Зи" най-вероятно ще бъде показана там, където могат да я видят ценителите и онези, които обичат европейското течение в киното и фокусирането върху простите човешки истории. Филмите, които са по-различни от масовата конфекция, без това да ги прави по-малко гледаеми. Филми като "Лейди Зи".

Назад