Посещението на Президента Георги Първанов и водената от него делегация в Чикаго е вече история. Тези, които се срещнаха с него, имат своите лични впечатления. Другите, които не бяха на срещата, вероятно вече са прочели в българските вестници информациите и коментарите за това събитие и също са направили своята лична оценка.
      Най-важните изводи от всичко, което се случи на 18 октомври 2005, според мен са три:
      Няма вече никакво съмнение, че Чикаго е най-големият български град извън пределите на Родината.
      Според оценки от различни източници експертите са стигнали до заключението, че броят на българите, живеещи в Чикаго, е сто хиляди души - толкова, колкото е населението на един окръжен български град. Този факт вече е признат в София, осъзнат е от българската общност в Чикаго и е оценен във всичките му аспекти от Офиса на Губернатора на Илинойс и от Офиса на Кмета на Чикаго.
      Безспорно е, че българската общност тук има много голям трудов и интелектуален потенциал, който през следващите години ще се реализира в икономическата, научната и културната област в Чикаго и в същото време ще стимулира развитието на процеси в България, които са в интерес на всички български емигрантски общности по света.
      Повече от ясно е, че българската общност в Чикаго навлиза в нов етап от своето осъзнаване като етническа общност и на тази основа преминава към нови форми на самоорганизация, които ще доведат до заемане на едно много по-добре очертано място сред другите етнически общности в този мултиетнически американски град. Това по-отчетливо позициониране ще доведе до по-ясно признание за развитието и потенциала на българската етническа общност от страна на американската политическа и административна система, което означава опростяване и улесняване на процедурите по адаптирането и интегрирането на българите в новата среда.
      На фона на тези изводи много по-разбираеми са инициативите, които по време на срещата с Президента Георги Първанов, получиха принципна подкрепа и които ще очертаят през следващата година най-важните събития от публичния живот на българската общност.
      Националният празник на България - 3 март, ще бъде честват през следващата година в Чикаго на държавно равнище за първи път.
      Това ще е един прекрасен повод да направим българската общност тук по-видима, да запознаем политическия и икономическия елит в щата и в града, както и другите етнически общности с нашата история, култура и икономически възможности. Освен официалния прием, който ще организира Генералното консулство на България, предполагам, че ще има много съпътстващи събития и изяви като концерти, изложби, поетични вечери и кулинарни празници. Убеден съм, че своето място за изява ще намерят двете български православни църкви, българските евангелистки църкви, неделните училища, българските ресторанти и магазини, бизнесмени, университетски преподаватели и студенти, шофьори на лимузини и товарни камиони, писатели, журналисти, режисьори и артисти, строители, спортисти, служители на летището, продавачи на пици и всички, които пазят у себе си българското и се гордеят с това.
      Защо например всеки един от нас да не постави на този ден там, където работи, българския национален флаг или ако това не е възможно, да закачи на ревера си националния трикольор?

      24 май - Денят на славянската писменост и българската култура, който се чества традиционно в Чикаго, през следващата година ще получи нови измерения. По предложение на генералния директор на БТА Максим Минчев.
      Чикаго ще е домакин на Втората среща на българските медии в чужбина.
      Това означава че тук ще се срещнат представители на вестници, телевизии и радиостанции от цял свят, които пишат и излъчват на български език. Напълно естествено е, че тази среща ще има също така и богата съпътстваща културна програма.

      Краят на септември може да стане начало на една друга българска инициатива, която да постави българската общност наравно с другите етнически общности в Чикаго. Време е и ние да организираме
      Български фестивал в центъра на Чикаго,
      на който да покажем нашите възможности и талант в различни области на живота.

      Ако успеем да осъществим тези инициативи, спокойно може да кажем, че 2006 година се е превърнала в година на България в Чикаго. Всичко това обаче засега са идеи, които за да се превърнат в конкретни планове и да се реализират, трябва да бъдат подкрепени. Аз съм убеден, че такава подкрепа ще има, защото все повече и повече българи осъзнават, че положените усилия, отделеното време и средства за общите успехи са директна инвестиция за по-доброто бъдеще на всеки един българин в Чикаго.

Иван Сотиров
Генерален консул на България в Чикаго

Назад