20 октомври 2005 г.
"Онова, което свързва всички европейци, е Америка"
Елена Поптодорова, посланик на България в САЩ


      Америка е наш стратегически съюзник.
      Това семантично най-просто изречение не беше възможно допреди няколко години. Днес то означава, че е прескочен най-чувствителният праг в геополитическата еманципация на България, без която демократичната и модерната българска държава не би могла да се състои.
      За броени години трябваше да наваксаме и компенсираме десетилетия, в които Америка беше сочена за главен идеологически и класов враг - мислене, на което, уви, станаха жертва три поколения българи.
      Най-видимият знак за обрата в нагласите са над 250 000 сънародници, които постоянно живеят и учат в САЩ. За любителите на славянския аргумент в политиката е добре да знаят, че САЩ е сред страните с най-голямо славянско население.
      На свой ред американците също откриха България - изненадващо бързо расте броят на посетилите повече от веднъж страната ни, на членовете на "Корпуса на мира", които прекарват по 1-2 години у нас и с трогателно старание упорстват да говорят езика ни. Спасяването на българските евреи - непознато досега заради конюнктурата на Студената война - предизвиква възхищение към народа ни и отваря много врати.
      Тази "дипломация на хората" нямаше да се случи, ако професионалната политика и дипломация не бяха проправили пътя й през последните осем години.
      Българо-американските отношения имат качество и интензивност, непознати до днес. Това са отношения на съюзници - съюзници в НАТО, съюзници в общи операции по сигурността и в борбата срещу тероризма, съюзници за демокрация и развитие. Политическият диалог на всички равнища е делничен и оперативен. Нещо повече - той е равностоен и в него България открито обсъжда интересите си.
      Не е тайна, че политико-военното сътрудничество даде особен тласък на двустранните отношения. Трудното, но доблестно изпълнено решение по Ирак, и ценните жертви направиха страната ни близка не просто на политическите кръгове, а на обикновените американци. Каквото и отношение да имат към войната в Ирак, те са еднакво признателни и развълнувани от това, че малката и доскоро позната само като най-верен съветски сателит страна застана редом с техните "момчета и момичета в униформа".
      Със сигурност няма съвършени хора и съвършени общества. Предимството на Америка обаче са създадените механизми на контрол и баланс, които водят до прилагане на закона и спазване на правилата. Не е изненада, нито пък изключение, когато близки до управляващите компании и дори управляващи политици отиват на съд за финансови нарушения и измами. Това дава увереност на американците да бъдат взискателни към другите по въпросите на върховенството на закона, корупцията и организираната престъпност. Помощта на САЩ в тази насока може само да ни помогне да спрем да се самоограбваме като нация.
      Сериозните различия преди две години между някои европейски държави и САЩ по действията в Ирак, както и по Международния наказателен съд и Протокола от Киото предизвикаха дискусия от двата бряга на Атлантика за бъдещето на трансатлантическите отношения. Изкушението тези различия да се привидят като разрив и да се заложи единствено на европейската карта сочи непознаване (или нежелание да се познава) природата на тези отношения.
      Подкрепата на демокрацията и свободата, върховенството на закона и правата на човека са едновременно основата на американската външна политика и сърцевината на европейския проект. САЩ и ЕС имат най-интегрираните икономики, а двустранната им търговия е най-голямата в света - всеки ден между тях се търгуват повече от 1 милиард евро в стоки и услуги. 14 000 000 работници в САЩ и ЕС дължат работата си на търговските връзки между тях. Инвестициите в двете посоки в момента са близо два трилиона (2 000 000 000 000 !) долара. През май се договориха конкретни стъпки за стимулиране на двустранната търговия и икономическото развитие, които ще доведат до по-високи заплати, повече работни места и по-висок стандарт за гражданите им.
      Какъв по-траен израз на взаимно доверие?!
      Когато САЩ и ЕС действат заедно, малко неща остават непостигнати.
2005 г. внесе успокоение и резултати в трансатлантическото сътрудничество - съвместни позиции и действия в Ирак, Палестина, Иран, големия Близък изток като цяло и Судан. Те заедно подкрепят новите свободи в Афганистан, Грузия, Киргизстан и Украйна, насърчават демокрацията във важни свои партньори като Китай и Русия. Заедно настояват пред Узбекистан за защита на гражданите и правата им. През юни във Вашингтон се сложи началото на постоянен стратегически диалог по основните външнополитически въпроси и въпросите на сигурността.
      Справедливо е да се признае, че колкото и противоречиво да се оценяват определени действия на администрацията във Вашингтон, трудно може да се оспори правотата на оценките по големи глобални въпроси - високата опасност от терористични заплахи, рискът от разпространение на оръжия за масово поразяване, дефицитът на демократична практика в голям брой държави, неефективността и появата на корупция в Световната организация.
      Заедно с другите нови членове на НАТО и ЕС България стана част от трансатлантизма. Както на тях, това й гарантира предсказуемо и по-сигурно бъдеще. Днес, на прага на членството ни в ЕС, с достатъчно аргументи можем да заключим, че повече Европа означава повече Америка.
      Налице е обективен факт - най-малко в средносрочен период, измерващ се в десетилетия, САЩ ще продължат да бъдат водещата държава в света, с най-сериозна тежест на въздействие в международните дела и най-ефективният гарант на сигурността в НАТО. Всяко демократично правителство днес измерва успеха си и със степента на добри отношения със САЩ. Фактите сочат, че това е вярно и за по-малко демократичните.
      България не прави изключение. Вече трето правителство затвърждава именно съюзническите, а не само партньорските отношения със САЩ. Започна посещението на българския държавен глава, президента Георги Първанов в Америка и разговорите му с президента Буш, което бележи тяхната най-висока точка. Той ще представи на политически Вашингтон основни министри от новото българско правителство - на външните работи, на отбраната и на икономиката и енергетиката.
      Специално внимание изисква по-енергичното развитие на търговско-икономическите отношения, което преминава през утвърждаването на добра представа за страната ни. За добро или лошо, представите са по-силни от действителността. Произходът на пари и хора са сред първите показатели за здрава и прозрачна икономическа среда. България има задачата да преодолее не само заради САЩ и ЕС, а най-вече заради самата себе си представата за подкупност, слабост в преследването й и недостатъчна публична отчетност.
      Поради обяснима дискретност българската публика не познава в подробности солидната и последователна помощ, която САЩ ни оказват от близо две години насам по либийското дело както двустранно, така и в създадения с тяхната активна намеса тристранен формат САЩ-ЕС-България. Посещението ще е възможност за договаряне на следващи елементи от тази помощ.
      България може и ще получи американска подкрепа за европейското си членство. Пресните събития около началото на преговорите с Турция показват, че САЩ могат да бъдат особено полезни в европейския процес.
      Посещението на държавния глава и министрите от кабинета е събитието на деня. Но то има своите проекции в бъдещето. Тези държавни мъже трябва да имат съзнанието, че днес поставят залог за години напред. Те работят днес за бъдещето на българските момичета и момчета, които виждат страната си и себе си като част от този съвременен демократичен свят.
      Роналд Рейгън беше казал, че "Америка е твърде голяма за малки мечти". Тези мечти могат да станат реалност, когато Америка и Европа действат заедно. А тук, в Европа е и България, съюзникът, който може да е част от сбъдването им.

Назад


Елена Поптодорова
Елена Поптодорова, посланик на България в САЩ


Интернет дизайн