20 октомври 2005 г.
"Онова, което свързва всички европейци, е Америка"
Елена Поптодорова, посланик на България в САЩ
Америка е наш стратегически съюзник.
Това семантично най-просто изречение не
беше възможно допреди няколко години. Днес то означава, че е прескочен
най-чувствителният праг в геополитическата еманципация на България, без
която демократичната и модерната българска държава не би могла да се състои.
За броени години трябваше да наваксаме
и компенсираме десетилетия, в които Америка беше сочена за главен идеологически
и класов враг - мислене, на което, уви, станаха жертва три поколения българи.
Най-видимият знак за обрата в нагласите
са над 250 000 сънародници, които постоянно живеят и учат в САЩ. За любителите
на славянския аргумент в политиката е добре да знаят, че САЩ е сред страните
с най-голямо славянско население.
На свой ред американците също откриха България
- изненадващо бързо расте броят на посетилите повече от веднъж страната
ни, на членовете на "Корпуса на мира", които прекарват по 1-2
години у нас и с трогателно старание упорстват да говорят езика ни. Спасяването
на българските евреи - непознато досега заради конюнктурата на Студената
война - предизвиква възхищение към народа ни и отваря много врати.
Тази "дипломация на хората" нямаше
да се случи, ако професионалната политика и дипломация не бяха проправили
пътя й през последните осем години.
Българо-американските отношения имат качество
и интензивност, непознати до днес. Това са отношения на съюзници - съюзници
в НАТО, съюзници в общи операции по сигурността и в борбата срещу тероризма,
съюзници за демокрация и развитие. Политическият диалог на всички равнища
е делничен и оперативен. Нещо повече - той е равностоен и в него България
открито обсъжда интересите си.
Не е тайна, че политико-военното сътрудничество
даде особен тласък на двустранните отношения. Трудното, но доблестно изпълнено
решение по Ирак, и ценните жертви направиха страната ни близка не просто
на политическите кръгове, а на обикновените американци. Каквото и отношение
да имат към войната в Ирак, те са еднакво признателни и развълнувани от
това, че малката и доскоро позната само като най-верен съветски сателит
страна застана редом с техните "момчета и момичета в униформа".
Със сигурност няма съвършени хора и съвършени
общества. Предимството на Америка обаче са създадените механизми на контрол
и баланс, които водят до прилагане на закона и спазване на правилата.
Не е изненада, нито пък изключение, когато близки до управляващите компании
и дори управляващи политици отиват на съд за финансови нарушения и измами.
Това дава увереност на американците да бъдат взискателни към другите по
въпросите на върховенството на закона, корупцията и организираната престъпност.
Помощта на САЩ в тази насока може само да ни помогне да спрем да се самоограбваме
като нация.
Сериозните различия преди две години между
някои европейски държави и САЩ по действията в Ирак, както и по Международния
наказателен съд и Протокола от Киото предизвикаха дискусия от двата бряга
на Атлантика за бъдещето на трансатлантическите отношения. Изкушението
тези различия да се привидят като разрив и да се заложи единствено на
европейската карта сочи непознаване (или нежелание да се познава) природата
на тези отношения.
Подкрепата на демокрацията и свободата,
върховенството на закона и правата на човека са едновременно основата
на американската външна политика и сърцевината на европейския проект.
САЩ и ЕС имат най-интегрираните икономики, а двустранната им търговия
е най-голямата в света - всеки ден между тях се търгуват повече от 1 милиард
евро в стоки и услуги. 14 000 000 работници в САЩ и ЕС дължат работата
си на търговските връзки между тях. Инвестициите в двете посоки в момента
са близо два трилиона (2 000 000 000 000 !) долара. През май се договориха
конкретни стъпки за стимулиране на двустранната търговия и икономическото
развитие, които ще доведат до по-високи заплати, повече работни места
и по-висок стандарт за гражданите им.
Какъв по-траен израз на взаимно доверие?!
Когато САЩ и ЕС действат заедно, малко
неща остават непостигнати.
2005 г. внесе успокоение и резултати в трансатлантическото сътрудничество
- съвместни позиции и действия в Ирак, Палестина, Иран, големия Близък
изток като цяло и Судан. Те заедно подкрепят новите свободи в Афганистан,
Грузия, Киргизстан и Украйна, насърчават демокрацията във важни свои партньори
като Китай и Русия. Заедно настояват пред Узбекистан за защита на гражданите
и правата им. През юни във Вашингтон се сложи началото на постоянен стратегически
диалог по основните външнополитически въпроси и въпросите на сигурността.
Справедливо е да се признае, че колкото
и противоречиво да се оценяват определени действия на администрацията
във Вашингтон, трудно може да се оспори правотата на оценките по големи
глобални въпроси - високата опасност от терористични заплахи, рискът от
разпространение на оръжия за масово поразяване, дефицитът на демократична
практика в голям брой държави, неефективността и появата на корупция в
Световната организация.
Заедно с другите нови членове на НАТО и
ЕС България стана част от трансатлантизма. Както на тях, това й гарантира
предсказуемо и по-сигурно бъдеще. Днес, на прага на членството ни в ЕС,
с достатъчно аргументи можем да заключим, че повече Европа означава повече
Америка.
Налице е обективен факт - най-малко в средносрочен
период, измерващ се в десетилетия, САЩ ще продължат да бъдат водещата
държава в света, с най-сериозна тежест на въздействие в международните
дела и най-ефективният гарант на сигурността в НАТО. Всяко демократично
правителство днес измерва успеха си и със степента на добри отношения
със САЩ. Фактите сочат, че това е вярно и за по-малко демократичните.
България не прави изключение. Вече трето
правителство затвърждава именно съюзническите, а не само партньорските
отношения със САЩ. Започна посещението на българския държавен глава, президента
Георги Първанов в Америка и разговорите му с президента Буш, което бележи
тяхната най-висока точка. Той ще представи на политически Вашингтон основни
министри от новото българско правителство - на външните работи, на отбраната
и на икономиката и енергетиката.
Специално внимание изисква по-енергичното
развитие на търговско-икономическите отношения, което преминава през утвърждаването
на добра представа за страната ни. За добро или лошо, представите са по-силни
от действителността. Произходът на пари и хора са сред първите показатели
за здрава и прозрачна икономическа среда. България има задачата да преодолее
не само заради САЩ и ЕС, а най-вече заради самата себе си представата
за подкупност, слабост в преследването й и недостатъчна публична отчетност.
Поради обяснима дискретност българската
публика не познава в подробности солидната и последователна помощ, която
САЩ ни оказват от близо две години насам по либийското дело както двустранно,
така и в създадения с тяхната активна намеса тристранен формат САЩ-ЕС-България.
Посещението ще е възможност за договаряне на следващи елементи от тази
помощ.
България може и ще получи американска подкрепа
за европейското си членство. Пресните събития около началото на преговорите
с Турция показват, че САЩ могат да бъдат особено полезни в европейския
процес.
Посещението на държавния глава и министрите
от кабинета е събитието на деня. Но то има своите проекции в бъдещето.
Тези държавни мъже трябва да имат съзнанието, че днес поставят залог за
години напред. Те работят днес за бъдещето на българските момичета и момчета,
които виждат страната си и себе си като част от този съвременен демократичен
свят.
Роналд Рейгън беше казал, че "Америка
е твърде голяма за малки мечти". Тези мечти могат да станат реалност,
когато Америка и Европа действат заедно. А тук, в Европа е и България,
съюзникът, който може да е част от сбъдването им.
Назад
|
Елена Поптодорова, посланик на България в САЩ
|