Това може да се случи във всяка една от страните, докъдето са стигнали криминалните канали на българските търговци на млади момичета. Те ги подмамват с обещанията, че нашите сънароднички ще работят в "модната индустрия". Или в "шоу-бизнеса". Обещават им райски живот. Всъщност жертвите попадат в лапите на агенции извън закона, които осигуряват млада плът за хора с много пари.
      Разбира се, че има и много професионални и напълно почтени модни централи, където се подготвят великолепните модели, които виждаме по страниците на пресата, по телевизията и на модните подиуми. Те носят идеята и стремежа на света към повече красота и усмивки. За съжаление фалшивите модни агенции са точно обратното на този стремеж.
      Различни са детайлите, но същността е една: създадена е индустрия, която под прикритието на школи за модели подготвя свежа плът за утеха на богати клиенти. Предприятието е колкото нелегално, толкова и легално, защото бедността и безработицата осигуряват десетки хиляди доброволни жрици за световната секс-индустрия. Колкото е греховно за самите момичета, толкова и за обществото, създало с еднакво безразличие както и вълка, така и агнето.

      Какво точно се случва зад завесата знаят само тези, които участвуват със своя роля в този водовъртеж от страсти и пари. Никой не обича и не смее да говори по тази тема. И само понякога, водени от желанието за мъст или отчаяние, някои от момичетата повдигат завесата и пред обществото се показва истинският лик на днешната, на 21 век, секс-индустрия.
      В историята на Мария Х. има толкова шокиращи детайли, че човек напълно разбира нейното желание да не се споменава нито истинското й име, нито агенцията, подготвяща "манекени", както и страната, където става действието.

      "АКО ИСКАТЕ ДА ЖИВЕЕТЕ БОГАТО И КРАСИВО..."

      "Ако искате да живеете богато и красиво, да станете гражданка на света, да пътувате със скъпи яхти и да живеете в дворци - вашият път тръгва от нашето студио"...
      С такива думи обикновено започват обявите в пресата, с които агенциите привличат младите момичета, които мечтаят за такъв живот. И те се тълпят около студията като омагьосани.
      Преди няколко години и аз тръгнах по този път. Дойдох в агенцията на "проби" сред още стотина такива като мен момичета.
      "Пробите" ме озадачиха доста: мислех си, че ще избират тези, у които ръстът е по-висок, краката по-дълги, лицето по-ефектно. Оказа се, че са пригодни и доста пухкавички екземпляри, с изразителен бюст, както и съвсем дребни момичета. След време разбрах защо златният стандарт "90-60-90" тук не е толкова важен. В някои агенции набират не толкова момичета, които да показват от подиума разкошните модели на световно-известни дизайнери, или да се усмихват от кориците на изящни списания, а за други цели - просто за наслада на определени клиенти. И, както е известно, съвсем не всички мъже предпочитат дългоногите, кльощавите и безгърди същества от женски пол. Мнозина предпочитат по-пищната и гореща плът.

      ИСКАШ ДА ТЕ АНГАЖИРАМЕ? СЪБЛЕЧИ СЕ!

      Първата проба е едно безкрайно унижение. Седят възрастни мъже - притежателите на студиото, някакви "спонсори", някакви "директори", "режисьори" и пр. Всички те разглеждат с мътен поглед. Нещо средно между алчност и пресищане. И ти си длъжна да блестиш със своята жизнерадостна усмивка, да се събличаш на метър и половина от тях.
      Когато поискат да свалиш от себе си всичко - това е вече сигурен белег на едно от двете - или е твоята последна надежда, че може да съзрат все пак нещо апетитно в теб или обратното - че си "много подходяща" и искат да проверят всяка твоя част.
      Никакви увъртания не помагат - не може да станеш модел без да си "напълно разкрепостена"!
      Истината е, че много рядко се случва някое момиче да възрази. Идвайки тук, те са готови на всичко.
      И ето - стоиш гола пред журито и отговаряш на въпроси, включително и за своя полов живот. Разбира се, всичко това е гарнирано с безкрайно тъпи и стандартни вицове и насмешки: "Да, дете мое... ще трябва да поработим над тебе доста, за да те направим истинска жена..."

      Лично аз нямах голям шанс на моя първи кастинг. Вече завършвах институт, а навсякъде предпочитаха да взимат такива, които са под 17. Сега този възрастов праг е свален още по-ниско. В обявленията пишат "до 25", а на практика 18-годишните ги считат вече за старици. Но тогава ми "провървя" - в мен се загледа един от шефовете на агенцията.
      Веднага след кастинга той ме поведе в своя кабинет и там направо ми заяви, че ме желае и аз съм длъжна да направя всичко, което му хареса, ако искам да се добера до "елитния свят на моделите". Колелото вече се бе завъртяло. Реших, че заради бъдещия шикарен живот мога да преглътна унижението. Общо взето се постарах. Така започна моят път като "звездна манекенка".

      КАРИЕРАТА ЗАПОЧВА ОТ КРЕВАТА

      След кревата започнаха да ни обучават и на "професионално майсторство". Хореографът и няколко опитни жени ни учеха не само да ходим правилно на подиума, но и споделяха с нас своето майсторство в занаята. Цялата философия на прогреса беше в това, че всяко желание на ръководството е закон. Когато кажат "идете при спонсора", най-добре е да тръгнете веднага. И без въпроси. Най-послушните стигат най-бързо до звездната кариера. И като пример ни разказваха истории, в които разни момичета, съвсем не красиви и даже лошо оформени, но много умни и послушни, винаги постъпващи правилно, работят вече във Франция и получават огромни хонорари.
      По същия начин с нас работеха фотографите. Те правеха албуми с наши снимки, каквито трябва да има всеки манекен, и ни учеха как трябва да се държим. Накрая нещата опираха до познатата сделка - искаш да се постараят с твоите снимки и портфолио - трябва да се постараеш добре и на тяхното креватче.
      Общо взето за един месец ние се научихме да ходим по сцената без да се клатушкаме като пияни моряци, да демонстрираме добре фигурата си, имахме вече и прилични фотографии. Разбира се, не получихме нито една от тях - агенцията има права над всичко - както над тебе, така и над снимките ти.

      След първия показ на модна колекция дрехи пред бизнесмени ни разпределиха по хотелските стаи. Избра ме ужасно пиян мъж. Започна веднага да ме съблича, абсолютно безцеремонно, но след това алкохолът победи сексуалния му нагон и той заспа. Аз прекарах цялата нощ на едно кресло в коридора. Страхувах се дори да отида в стаята, където официално ни бяха регистрирали, защото там сигурно щяха да идват и други, по-слабо пияни участници в "конференцията".
      Сутринта "моят избраник" ме видя и се впусна да се извинява. После тикна в джоба ми пачка долари. Бях на върха на блаженството. Пресметнах, че за "официалната" ми работа на това ревю - да покажа няколко костюма - ми заплатиха точно десет пъти по-малко.
      После се изясни, че тази вечер не всички са имали късмет като мен. Две момичета бяха пострадали от садистичните мании на своите "приятели".

      КАТО ТРЪГНЕ ВЕДНЪЖ...

      Така тръгна и така продължи. Зарегистрирана в картотеката на агенцията, аз можех да получа във всеки момент на денонощието покана да участвувам не само на някой моден подиум, но и в най-различни съмнителни мероприятия в тесен кръг. Веднъж през зимата ми позвъни един от мениджърите и ми възложи да работя няколко дни на делова среща. Предполагаше се, че с мен ще бъдат още пет момичета и общо взето ще раздаваме буклети и брошури.
      Дълго пътувахме с колата, която изпратиха за мен. Оказа се, че "мероприятието" е далеч извън града. На всичко отгоре там заварих една развеселена вече компания от осем мъже с абсолютно бандитски вид и само едно още полупияно момиче. Тя също беше притеснена, че сме само две. Поиска ми се веднага да избягам, но нито знаех къде съм, нито можех да бягам по токчета през преспите.
      Беше действително страшно. Един от присъствуващите непрекъснато размахваше под носа ми револвер и през цялото време ме заплашваше, че ще ме разстреля, ако се опитам да избягам.
      Общо взето наложи се да търпя две денонощия всичко, което искаха от мен. Разбира се, и капка ентусиазъм аз лично не показах и "бизнесмените" бяха много недоволни. По тази причина не получих и никакви пари. Откараха ме до първата спирка на метрото и буквално ме изхвърлиха от колата.
      На другия ден отидох в агентството и вдигнах скандал. Там се оправдаваха - "откъде да знаем ние какви са клиентите - обаждат се, поръчват, ние сме длъжни да ги обслужим…". Когато заплаших, че ще се обадя на адвокат, започнаха да ме предупреждават, че това е прекият път да ми отнемат визата, да бъда депортирана и никога повече да не видя бял свят. А можело и в затвора да ме вкарат. Ако някой от хората, с които съм била, каже че са го обрали... И че нищо няма да спечеля. Какво съм търсела през нощта в тяхната стая? Сигурно сама съм се предлагала. Те са осем човека, а аз нямам никакъв свидетел. Другото момиче няма да смее да гъкне.
      Ясно беше, че моята карта е по начало бита… Агенцията ми плати малко повече от друг път - като за два дни работа на сцена…
      С други думи моята дейност като манекенка се състоеше от две действия. През деня официалната част, през нощта неофициалната. С време привикнах към нощната част. И, доколкото станах професионалистка и в едното и в другото, моят рейтинг се вдигна много. Участвах вече и на много известни ревюта. В същото време имах и много покани от "спонсорите"...

      ...Продължаваха "да ме ангажират" на разни "Бизнес - вечери" в луксозни ресторанти и хотели, но вече хора, както се казва, от "по-висша класа".
      В този нов свят всичко ставаше доброволно. Можех и да отказвам, ако поведението на някой от мъжете не ми се нравеше.
      Но такова нещо се случваше рядко. Преди всичко, защото те винаги плащаха добре. Не само на агентството, но и на самите момичета.       Това е важно. Защото ако ти, макар и да се котираш високо в манекенския бизнес - все едно - на самите ревюта няма да изкараш много.       Модните списания и други лъскави журнали, където те снимат, също се стараят да направят икономия. Те често разчитат на професионализма на фотографа. Канят начинаещи момичета с хубави личица, на които плащат дребни парици.
      В нашата професия, без нейната втора част, не можеш да постигнеш много... Понякога се случват и скандали - някои "делови срещи" завършват с натурални оргии, а несговорчивите модели, даже и ако са направили вече добра кариера, биват уволнявани от агентствата. Но, като цяло, когато достигнеш до определено ниво, вече се чувствуваш уверено.

      МЕТРЕСИ ОТ ЗВЕЗДНА ВЕЛИЧИНА

      Сред бизнесмените от големи компании, и въобще при богатите, да не говорим за политици и хора от висшето общество, вече е почти абсолютно изключено да прибягват до услугите на девици от публичен дом. В оформилите се неписани закони при тези общества, обаче, е допустимо, приемливо и даже ефектно и престижно някой да си купи познат на обществото манекен, фотомодел или жена от шоу-бизнеса. Нея, за разлика от обикновената проститутка, може да водиш със себе си навсякъде и даже да се хвалиш сред колегите: "Запознайте се - това е тази и тази - сигурно сте я виждали вече по телевизията или модните списания..."
      Понякога това е точно така, но нищо не пречи тази "тази и тази" да се е снимала до този момент само на пробите в агентството и в нейното портфолио да са хвърляли поглед само печатарите и клиентът, дошъл в агентството да си избере любовница сред купищата снимки. Всяко агентство разполага с десетки килограми портфолия, в които безброй усмихнати момичета показват своите прелести с надеждата за предстоящо богатство и слава. Въпреки, че у по-голямата част от тях няма да се случи нито едното, нито другото.
      Има много агентства, които по същество са само школи за хетери. Разликата между фотомодел или манекен от обикновена проститутка често пъти е само в това, че първата не изглежда евтино - тя умее да се представи в прилично общество и се държи с достойнство. Затова и хората от по-висока класа с ентусиазъм идват в агенцията, за да си изберат момиче. Купувайки си нова любовница тези господа дават добри пари на агентството. А самите момичета, в повечето случай, получават жълти монетки. Ако разчитат на агентството и не успеят да завъртят главата на своя клиент, разбира се...

      МЪЖКИТЕ МОДЕЛИ

      Мъжките модели също са принудени да си доработват в кревата. Кой с жени, кой с мъже. Сега има вече и не малко богати жени, които сами изкарват достатъчно, работят за свои фирми, и то не леко, и също търсят отпускане и стимул за живот. И на тях, както и на мъжете, им се иска не някое мазно жиголо, а добре отгледан и трениран - мъж - манекен. И то с приличен статус в обществото. Но, според мен, повечето мъже трудно се адаптират към занаята да продават себе си и повечето понасят много тежко в психологически аспект новото си амплоа на продажници.

      ЖИВЕЯ В ГОЛЯМА КЪЩА С ПРАВАТА НА ЗАТВОРНИК

      Само някои от нас с успех преминават през огън и вода, постели и тръни и достигат до изкусителните, елитни, висоти. Или удачно се женят. На мен, в случая, считам че ми провървя. В края на краищата попаднах на добър човек. Живееше в богата и добре уредена страна и ме покани да отида при него. Сега живея в голяма къща, сред красива природа. Но правата ми са като на затворник. Моят спътник не бърза да се жени за мен и откровено говори, че жена с моето минало предизвиква опасения за приличен мъж, като него...
      Понякога се връщам в родината си, отивам и агентството, виждам се със стари познати. Момичетата казват, че техните шефове от агенцията разказват за мен чудеса и ме дават като пример: ето - тя преспа с половината свят, но хвана златната рибка! Живее като кралица!
      Но самата аз не се чувствувам кралица. Напротив - чувствувам се изцедена, безчувствена, празна и свършена.
      Чувам от колеги, че така е и по други модни агентства от рода на моето. Само че нещата не са стигнали чак до такава степен.
      Защо се реших да разкажа всичко това?
      Най-напред - да предупредя другите момичета.
      След това - да предупредя и техните родители, които водят за ръчичка своите малолетнни деца там, където не им е мястото.

      Неотдавна едно знаменито международно агентство "Elite Model Look" беше дискриминирано заради педофилия, зафиксирана на скрита камера. Малолетни особи били обучавани от шефовете с развратни сцени и разговори. Слуховете, че в това агентство склонявали непълнолетните към съжителство, се носеха отдавна. Получените доказателства от камерата потвърдиха това. След скандала много модели напуснаха агентството. Директорът веднага започна да ги обвинява във всички грехове и пороци. Например, за бразилката Жизел Бундхен, сегашната приятелка на Леонардо ди Каприо, той каза, че тя "прави, по свой избор, секс с необходимите за успеха й хора".
      След скандала "Elite" стана собственост на други. Те веднага обявиха нови правила: "Отсега всички служители в агентството ще бъдат само жени. От фризьорките до бодигардовете и хамалите. Но съставът на ръководителите си остана както и по-рано - само от мъже.

      КАТАСТРОФАТА НА "ЕКСПЕДИЦИЯ ХОЛИВУД"

      Преди няколко години се появиха слухове, че агентството "Red Stars" произвежда не толкова звезди за модния подиум, колкото елитни гейши за милионери. Цялото предприятие се провали с трясък, но това не пречи на други да вършат същото.
      Легендарната руска красавица Маша Калинина отиде в САЩ да покорява света под покровителството на много богат спонсор. "По непотвърдени сведения" в разгара на "Битката за Холивуд" момичето получило недвусмислено предложение от своя благодетел. Маша гордо отказала, с което и всъщност завърши световната й кариера. Казали й, че трябва да "пробива" вече сама, което тя и се опитала да прави известно време. Но отсъствието на покровители, техните пари и контакти, в края на краищата доведе до това, че момичето прекрати завинаги със своята "Експедиция Холивуд".

      И в Париж от време на време избухват скандали в модния бизнес. Още се помни случаят, при който директорът на прочутия моден канал "Fashion TV" Адам Лисовски, една от най-знаменитите фигури в световната мода, беше изправен пред съда за сексуален тормоз. Обвини го полската манекенка Ева Сянкевич, която разказа, че се запознала с него по време на снимки в телевизията му в Берлин, но след това станала негова жертва. При първата среща Лисовски обещал на Ева "прекрасна кариера" с поддръжката на "Fashion TV". Когато пристигнала в Париж с нея се отнасяли като към звезда - посрещнали я с лимузина на летището, която обаче я откарала направо в ... квартирата на Лисовски. Там започнали и проблемите. Лисовски нахълтал в банята още по времето, когато манекенката взимала първия душ след пътуването си. Едвам отскубнала се от ласките му във ваната Ева трябвало да се брани с всички сили и по-нататък. Босът отправил към нея страшни заплахи, ударил я, нахвърлил се върху нея и се опитал да я изнасили.
      В отговор на обвиненията Лисовски заявил, че действително бил в интимни отношения с Ева Сянкевич, но с нейното съгласие.
      Границата между насилието и съгласието в тези случаи е колкото желязна толкова и крехка...

Записа Ирина ГРЕКОВА
Адаптиран материал на Йоки

Назад