КОИ СА ТЕЗИ ХОРА В ЧИКАГО?
      Уважаеми г-н редактор,
      С голям интерес прочетох "старта", както обичате да наблягате на тази ваша любима дума, на рубриката в "Старт" "Писма на редактора".       Темата за тежкия живот на имигрантите вълнува и мен, както и десетки-хилядите българи по чужбина. Въпросът повдигнат от вестника в "Животът - жестока истина" е трагичен, защото в случая се смесват моралните норми на обществото с конкретни обстоятелства - опасното незнание от страна на наши сънародници на законите и правилата в страната, където са имигрирали. Съчетано със страха да не загубят своята работа или да бъдат депортирани, това води понякога до истински трагедии като описаната.
      Вярно е, че във всяка българска общност по различните градове трябва да има такова ядро от хуманни и компетентни наши сънародници, които да могат да помогнат на изпадналите в беда със съвет и конкретна ангажираност.
      Но кои са тези хора в Чикаго? Не ги ли познавате вие като редактор? Защо не ги напишете по име?
      Освен това рубриката ви е формулирана неправилно. Защо "Писма на редактора"? Не е ли по-добре "Писма до редакцията" - фактически това са наши, читателски, писма и въпроси. А вие - ако искате и ако можете - отговаряте на тях.
      С поздрав:
      Васил Цанков
      Чикаго

      Отговор на "Старт":
      Уважаеми г-н Цанков,
      Благодарим ви за писмото. Действително има проблеми, които ние само поставяме на страниците на вестника, но не сме достатъчно наясно как могат да се решат. Не сме и коментирали с хора, които имат и знания и авторитет и биха могли да бъдат в полза на българската общност. Но не бихте ли ги казали вие? Не сте ли вие един от тях. Мислили ли сте по този въпрос?
      Напълно сме съгласни с предложената от вас корекция на рубриката. И така:
      "ПИСМА ДО РЕДАКЦИЯТА"!

      ХАЗАРТНАТА ХИПНОЗА
      Или
      МОЖЕ ЛИ ДА ОТКРИЯ ТОТО ПУНКТ В АМЕРИКА
      Драга редакция,
      Семейството ни дойде в САЩ преди доста години и съпругът ми работеше по две работи, за да си създадем дом. С дъщеря ни бяхме много щастливи от неговите грижи. Но от известно време той се пристрасти към компютърните хазартни игри. Според нас това се отразява на здравето му - и физическо и психическо. Той прекарва цялото си свободно време в затворено помещение, неподвижно, с възпалени очи пред екрана. Освен това започна да предпочита компютъра пред живото общение с приятели и познати, започна да отбягва дори разговорите с нас, семейството му, сякаш му досаждаме и му губим времето. Стана саможив. Преди месец взе голяма сума назаем. Сега дори храната в къщата трябва да купувам само аз.
      От няколко дни има идея-фикс - да открие тото-пункт в Чикаго, където да се залага за българския тотализатор. Смята, че ще може да избие загубите си от своя печалба в България и от залаганията на други като него, които те ще правят в Америка.
      Докъде ще стигне това бомбардиране на хората с тези компютърни игри и най-различен друг хазарт? Това може да носи големи пари на някои, но в същото време нанася големи вреди на милиони хора и техните семейства.
      М. Д., Чикаго

      Отговор на редакцията:
      Драга читателко,
      Хазартната епидемия с право тревожи много хора по цял свят. Според изследванията на консултантската фирма "Christiansen Capital Advisors" интернет-игрите в света ще натъпчат в джобовете на техните създатели 12 милиарда долара. 6 милиарда от тях ще бъдат измъкнати от Америка.
      За сравнение ще ви кажем, че през 2004 г. американците са изразходвали 73 милиарда долара по казина и други игрални автомати. Но в последно време игрите в Интернет се опитват стремително да догонват "класическия" хазарт.
      Любопитно е да се научи, че пристрастията на играчите в Мрежата се променят. Ако през 2001 г. 59% са били при залаганията на спортни състезания, 29% от интернет-казината, 5% от покер и 5% от лотария, през 2005 делът на спортните състезания рязко спада, а покерът сигурно ще надхвърли 30%.

      На много места в САЩ сега се опитват да ограничат активността на интернет-хазарта. Това е в резултат на обществената реакция към негативните страни на явлението. Фиксирани са десетки фалити на бизнеси, хиляди развалени семейства, десетки хиляди изпаднали в нищета хора. Особено опасно и катастрофално е пристрастяването към комара на непълнолетните.
      В борбата срещу интернет-хазарта се включват, разбира се по други подбуди, местните общински власти - те не получават приходи от реалните казина, които се намират на тяхна територия.
      По втория въпрос, според направените от нас консултации, вашият съпруг не би имал реален успех, защото и досега в Америка действува закон, гласуван още през 1961 година /Wire Act/, според който се забранява използуването на междуградските и международните телефонни линии и други подобни комуникационни средства за приемането на залагания за "конски и кучешки надбягвания", които са били голямата напаст по онова време. Сега се използува същият закон, който не позволява на игралните сайтове да приемат залагания за хазарт извън САЩ от живеещи в САЩ и залагания, примерно от България, за хазартни игри в САЩ. Така че български пункт за Тото или за залагания в "Еврофутбол"не би могло да се открие в САЩ.
      Ние не твърдим, че не може да се направи и друг прочит на законовите наредби. Дори и в правото всеки случай е конкретен. Бихме поместили и мнението на други наши читатели по въпроса за хазарта, който днес за мнозина е едно неотвратимо зло на съвременното ни общество. Наистина - как може да се спаси човек от хазартната хипноза?

BG21

Назад