Новият брой на списание "ЕК", издание на Агенцията за българите в чужбина, представя книгата на нашите колеги Кина Бъговска и Климент Величков "Български щрихи в американски пейзаж". В подбраните литературни илюстрации е включен и откъсът "Габровци превземат Америка", който ви представяме на тази страница.
      След представянето на книгата по време на Първата световна среща на българските медии в София същото предстои и в Чикаго, където нашите сънародници ще си припомнят отново интересни събития от живота на нашата общност в Чикаго и САЩ през последните четири години.
"Български щрихи в американски пейзаж" можете да намерите в пунктове, където се разпространяват вестниците "България 21 век" и "Старт", а също така и чрез запитване на обявените телефони.

      ГАБРОВЦИ ПРЕВЗЕМАТ АМЕРИКА

      - Голяма работа е Америка, тате - пише габровски стипендиант в Чикаго на баща си. - Вчера вместо да наема такси тичах след него от летището О'Хеър до Даун Таун и спестих 30 долара. Ти да направиш такава икономия в нашето Габрово ще ти требва да тичаш цял месец след градския ни автобус!
      Та като четохме в една нова габровска книга колко много студенти имат вече в Америка, дойде ни на ум - каквито са пестеливи, ще могат вече и летище да си направят, та да спестяват сума ти пари от самолетните билети, щото ще тичат под самолетите до цяла Европа и Америка.

      Що са дали габровци на България
      На тези мисли и спомени от габровски вицове ни наведе книгата на известната габровска общественичка Милка Пурел, която е издадена със съдействието на нейната дъщеря Искра Пурел, наша съгражданка в Чикаго.
      Нарича се "Габровци на XX век" и вероятно всеки град би трябвало да има такава книга, но не всеки град си има ентусиасти и патриоти като Милка Пурел.
      Прочиташ кратките биографии на 123-та габровци, намерили място в изданието и, дори да си далече от Габрово, ти става приятно, че българският ни род е пълен, препълнен и с такива високо почтени и умни личности.
      Спестявайки от огрева, благодарение отрязаните опашки на местните котки и котараци, шмугващи се в собите с по четвърт секунда по-светкавично, за да не изстиват те и да съхранят по-дълго топлото, габровци откриват през 1835 година първото новобългарско училище, създават първата училищна библиотека, изучават в чужбина първия наш композитор Емануил Манолов, първият наш капитан на кораб - Сава Манолов, първият министър-председател - Тодор Бурмов, първата българска лекарка д-р Тота Венкова, първата ни оперна певица Елена Доскова - Рикарди, пяла доста отдавна и в Миланската скала, първият корабостроител инж. Иван Родев, тук затрещяват първият български чарк, първата българска текстилна фабрика, тук и светва първата българска електрическа крушка през 1888 година!
      През 1875 г, по което време на мястото на сегашната софийска улица "Раковски" вълци и лисици тракат с гладните си зимни зъби, габровската Априловска гимназия чества първия си випуск.
      Представяйки ни габровските корени Милка Пурел ни описва по много интригуващ начин историята на родния си град до наше време чрез животоописанията на тези разтропани балкански люде.

      Що ще дават новите габровци на света
      За нас е интересно какви деца е пратила Майка България по Америка.
      Сред най-младите е 20-годишният Димитър Жечев, спечелил до сега три български и две международни награди за своите цигулкови изпълнения.
      Но габровският феномен само си отдъхва с цигулката от сериозните си математически занимания. Митко печели три пъти и награди от прочутите австралийски математически шампионати на най-далечния континент. Има два златни медала от математическите олимпиади в Букурещ и Сеул през 1999 и 2000 година. Той е бил и капитан на българския математически отбор.
      Приемат го наведнаж в четири американски университета. Избира Харвард.
      Друг 20-годишен габровец, Калоян Капралов, изучил в Априловската гимназия добре английски език и философия. Но и той се отличава първо в математиката и вероятно ще постигне големи успехи в САЩ, където дойде да изучава най-сложните инженерни науки. Сега е в Колорадо Спрингс и печели математически олимпиади, между другото и един конкурс за есе на английски език, също така и Наградата на Калифорнийския технологически институт за достижения в математическите и природните науки... И сега, внимавайте да не паднете - още и първото място в един конкурс за дизайн на бижута! Това се казва българин!
      Атанас Павлов е третият габровец - национал на България, който на олимпиадата по физика в Италия печели сребърен медал. Това му отваря вратите към стипендия в Масачузетския университет в САЩ. Заслугата е и на габровския доцент Стефан Арменски, когото Наско от малък преследвал постоянно с невероятни въпроси. За отговора им доцентът вероятно би получил Нобелова премия. Това още веднъж показва как габровци от малки се учат да използват безплатната информация.
      Друга една габровка също е събрала букет от таланти и шашва с тях Америка. Диана Христова. И тя учи при нас, в САЩ, и тя печели първо място в състезания по математика, става шампион на Националната олимпиада на САЩ по химия, печата свое стихотворение в годишника "Поетични гласове на Америка", участва в художествени изложби и даже свири на китара. Какъв ли трябва да бъде младият мен /левент/, който би завъртял главата на такова уникално явление? Или Аполон, или Наполеон, в краен случай астронавт от НАСА. Диана е приета да учи в пет американски университета. И познайте къде се записва? Правилно! В Харвард.
      Габровецът Радослав Койчев печели конкурс и отива да учи във Ванкувър - Канада. После в Пенсилванския университет във Филаделфия. Сега работи в Комерсбанк в Ню Йорк.
      Камен Петков завършва Музикалната академия в Карбундел - Илинойс при проф. Барта. Сега е музикален мениджър на симфоничния и камерния оркестър в столицата на нашия щат - Спрингфилд.
      Вяра Сергеева е завършила Музикалната академия в Пловдив. Специализира в Западна Каролина. Била е солистка в оркестъра на град Сиатъл. Сега е преподавателка в "столицата на американската музика" - в Музикалния университет на град Мемфис. Участвува във Филхармонията на Мемфис и в Академичния оркестър на града като концертмайстор и солист.
      Цветан Драшански е завършил с пълно отличие "Математика" в България. Работил е като програмист и асистент в СУ "Климент Охридски". Има патенти на софтуерни продукти. Приет е като аспирант по информатика в университета на Лафайет - Индиана. Защитава докторска дисертация. Сега е ръководител на група, която разработва софтуерни продукти в Манхатън - Ню Йорк.
      Нели Маринова е "Доктор на биологичните науки". Работи в Кралската академия в Лондон. Била е и в Япония и там получава предложение за работа в Калифорнийския университет - катедра "Молекулярна биология". Вече пет години ръководи отдел в университетската лаборатория.
      Петър Кралчевски е непознатият ни (засега) съгражданин в Чикаго. Този габровец е бил първенец на Физическия факултет на СУ "Климент Охридски" и е "Доктор на физическите науки". Специализирал е в Илинойския технологически институт в Чикаго. За две години е гост-професор в Оказаки - Япония. Изнася научни доклади по цял свят - от Бордо, Париж и Лондон до Рио, Мексико и Далас... В Чикагския университет е разработвал различни актуални научни теми.
      Сред габровците, чието присъствие е направило впечатление в САЩ и по света са такива художници като Дора Бонева - с 6 изложби в САЩ, Христо Явашев - Кристо, който живее, работи и прави чудеса в САЩ, музиковедът и композитор Николай Кауфман с две награди ГРАМИ и пр.

      Това е Габрово.
      Такова е било.
      Дано и такова пребъде!
      Въпреки, че при днешното преливане на отгледани у нас и изучени люде, стъпили с по един крак в Европа, а с другия в Америка, просто не се знае какво ще стане. Но и другото не е по-ясно - какви ще станат те, ако си останат в България...
      Засега ни остава да благодарим на Милка Пурел от Габрово и на дъщеря й Искра в нашето Чикаго. Искра ни припомни и показа в книгата на майка си "Габровци на XX век" едно познато от детските години стихотворение на най-големия ни детски писател Ран Босилек, също габровец...

      Я кажи ми, облаче ле бяло
      отде идеш, де си ми летяло?
      Не видя ли таткови ми двори
      и не чу ли майка да говори.

"Старт"

Назад