...Били са двама в емигрантската им стая с размерите на куфар, но малкият бил опасен за живота и бъдещето на голямата. Затова тя го увила в хавлиена кърпа и го напъхала в торба за боклук. След това го скрила в шкафа на банята, под мръсните дрехи за пране. Знаела старо сметище, където се канела в удобен момент да го изхвърли.
      Но на утрото получила вътрешен кръвоизлив след ужасното раждане - сама, в чужда къща, и при условие, че не трябва да издава нито звук нито стон за да се запази тайната...
      В безсъзнание я закарали в болницата.
      Там тя категорично отрича, че е родила. Само че гинеколозите вече знаят всичко.
      Не оказва никакво съдействие на следствието. Но след като полицията претърсва къщата и намира малкия труп, твърдостта й става излишна...

      Моралът или мародерите?
      М. А. Д. една от хилядите българки напуснали родината и отишли на гурбет в чужбина.
      Кой е виновен? Мародерите, които единно ограбиха българската държава - единно като пазители на държавността и като "групировки", които свършиха черната работа? Или виновен е изкривеният "морал", че парите са всичко, а човекът е нищо? Включително и собственото дете...
      Чудовищна несправедливост!
      Така или иначе М.А.Д. решава, че малкият човек, създаден в плътта й, е колкото "нищо" в морален аспект, толкова и "опасно нещо", заради което може да загуби работата си в чужбина, и още по-лошо - то разкрива пред властите нейната нелегалност и ще бъде върната в България.
      Случаят е само брънка във веригата от аморални и престъпни деяния, с които се идентифицира името "българин" по местата, докъдето той е стигнал по света.
      Тази чудовищна несправедливост унизява всички нас.
      Защото медиите, които също са продукт на един изкривен морал, в жестоката борба за живот тиражират най-вече шокиращите новини. И показваните с пръст обикновено са най-беззащитните, имигрантите.
      Този парадокс приравнява десетките хиляди честни и работливи, достойни българи към категорията на престъпници, мошеници, детеубийци...

      Не знаем колко малко знаем
      Можем ли тогава да направим нещо за себе си? В така създадената обстановка?
      Сигурно е, че можем.
      Италианските власти, защото това е станало в градчето Биела - Северна Италия, сами подсказват какво трябва да направят имигрантските общности, за да се избегнат такива трагедии.
      След този драматичен инцидент те организират голяма информационна кампания, насочена към имигрантските среди. Разясняват какви са правата - имат ги дори нелегалните емигранти. Написани са милиони стикери на 24 езика, с които се призовават всички, изпаднали в беда, да се обаждат на анонимен телефон, от който получават информация и напътствие какво да предприемат. Стикерите разлепват в градския транспорт, в местата, където имигрантите се събират, дори по големите кофи с боклук, където биват изхвърляни нежеланите току-що родени бебета...
      Оказва се, че целия си грях и престъпление българката е извършила, ако се абстрахираме от категорията морал, която все по-често даже забравяме,
      ПОРАДИ ЛИПСА НА ИНФОРМАЦИЯ!
      В случая тя не е знаела, че в Италия бременните жени имат право на безплатна медицинска помощ както по време на бременността си, така и след нея. Става дума за всякаква безплатна медицинска помощ!
      Освен това те могат да постъпят анонимно в родилния дом, без да се притесняват, че имената им ще бъдат изпратени в полицията. Родилките имат право, също така, да оставят децата си за осиновяване или да получават парична помощ, ако ги задържат!

      Съберете се воеводи...
      Няма съмнение, че и в Чикаго знаем не всичко от правилата и законите на нашия щат и САЩ. Известни са трагични случаи, когато хората губят своето здраве от страх да не се "издадат" като нелегални при посещението в американски болници. А има нов закон, за който вече писахме, че получилите медицинска помощ в болниците не влизат в никакви списъци, от които биха се заинтересували имигрантските власти. Има и много други случаи, при които човек страда и съвсем ненужно се крие, вместо да получи необходимата помощ, когато е в нужда.
      Нашето предложение е личности от нашите църкви, от съсловията на лекари, адвокати , трокдрайвъри и на нашите сънародници, които се грижат за деца или възрастни хора, на преподаватели и строители, бизнесмени, да създадат една активна група за контакти и взаимопомощ при българската общност в Чикаго. Да обявим един телефон, на който сънародниците ни в нужда да се обаждат и най-компетентния от тази група човек според случая да насочва питащия към решението на проблема му.

      Търсят се свежи лица за добра идея
      Всички търсят нашего брата-имигранта за помощ - и на мнозина той помага - на бащи и майки, на деца и жени, на братя и сестри, на комшии и приятели... Търсят ни за избори, търсят ни за наводнения, търсят ни да узаконим с присъствието си мисията на големи и малки гости, но малцина се замислят, че и на тези, които с много труд и с много трески от своето здраве изкарват парите за всички тези помощи, трябва да се помогне с нещо.
      И, както винаги - най-добре е самите ние да си помогнем.
      Нима няма свежи лица в тази наша добра и лоша, единна и разединена чикагска общност, които да направят това?
      "Старт" се наема да представи едни на други хората, които биха се обадили с предложение за своето участие в една такава хуманна група, от която всички имаме голяма нужда. Сега!

Писма на редактора
"Старт"

Назад