Човек не може да не се интересува от родното си място и хората, които е оставил там. И ето, разбирам, че след пороите и наводненията много места в Родопите са застрашени от свлачища и още дълго моите събратя ще са под ударите на стихиите. Ще им е необходимо да са единни, за да превъзмогнат бедите.
      И пак ми идва на ум, че много от бедите на отделни хора и бедите на цели държави произтичат от отчуждението на хората помежду им. От тяхната себичност, алчност и подмяната на основните християнски добродетели, на които ни учи Иисус Христос.
      Днес казват "Обичай себе си". Не е ли това абсолютно противоположно на казаното от Христа "Обичай Ближния!"?
      Вълкът обича себе си. Мародерите обичат себе си. Слаби същества, които цели дни стоят пред огледалото, обичат себе си.
      Може ли да има общество, хуманизъм, вяра и любов, ако "обичай себе си" стане показател в живота на хората?
      Природата е вложила достатъчно силен инстинкт за самосъхранение и у човека и у животните. Но човек се различава и е постигнал повече от неразумните твари именно затова, защото е осъзнал, че обичта към себеподобните е онази сила, която го е отличила от животните.
      Ако си спомним библейската сцена, при която десетки страдащи се борят помежду си кой пръв да влезе във водата, която Божият ангел е направил целебна, спомняме си и най-немощния и най-нуждаещия се човек, който стои настрана и не се бори за свое място във водата.
      "Защо не влезеш и ти" - го питат. "Защото няма човек, който да ми помогне, самият аз нямам сили..."
      Колко много са сред нас хората, които "нямат човек, който да им помогне"!
      Мнозина чакат някой да им протегне ръка. И това ще бъде истинската човечност.
      Човек без милосърдие е лишен от основния Божи дар - Човечността.
      Човечността сплотява хората и ги прави силни.
      За съжаление сега няма обща идея, която да крепи вярата на хората в силата на тяхното общение. В Родината ни държавността също не ни представя идея, която да ни обедини. Съществуват ли и личности, които да ни обединят със силата на своето прозрение, с мощта на волята и светлостта на идеите си?
      Христос дойде при хората не като Бог, който хвърля гръмотевици, не като тиранин, от когото всички треперят. Дойде със своето смирение и каза: "Ето ме, аз съм при вас и искам вие да сте мои приятели. Искам и вас, човеците, да ви приближа до божественото". И така му беше лесно да общува и да събере около себе си хората. Така, като слезе от небето и стана човек, така поведе той хората към Бога, така им даде вярата. Той им казваше: "Когато се съберете в мое име - тогава и аз ще бъда между вас"
      Спасението на човечеството и днес зависи от факта накъде ще продължи неговият път през вековете.
      Същността на вярата е във вярата един към друг. Вярата, че човекът отсреща е частица от онзи божествен дар, вдъхнат ни от Бога при създаване на света. И благодарение на това и ние, хората като цяло, чрез идещите след нас, сме вечни, силни и премъдри, като онзи, който ни е създал.
      Човек е създаден да ВЯРВА, да живее в свобода, радост и мир и затова колкото по-голямо е отклонението от вярата - толкова по-лош става животът му.
      За тези, у които вярата е на последно място или въобще я няма, животът става все по-труден, въпреки че може да е богат и охолен.
      Днес ние имаме повече храна и по-добро жилище, но имаме по-малко време да им се наслаждаваме. Имаме повече лекари и болници, но не сме по-здрави. Имаме повече училища и университети, но не сме по-мъдри.

      Колко хубаво би било новите постижения на човечеството да се съединят с Вярата! Защото Вярата е начин на живот. Ако нищо не може да ни отклони от нашите устои - тогава и песента на птицата в небето и шумът на моторите в колите ще са в хармония и човек наистина ще живее свободно, радостно и щастливо.

Самуил КАВАРДЖИЕВ

Назад