Автомобилните катастрофи в модерния свят са като че по-страшни и от страшните болести, хората дават в тях повече жертви отколкото дори в проклетите, все още съществуващи, войни.
      И българската общност в Чикаго всяка година плаща мрачния данък за неразумно бързите километри по автострадите. Според статистиката най-често страдат млади емигранти, които все още не са "улегнали" в новия живот и не са разбрали достатъчно ясно философията на американското общество. Тя е "Бързай бавно".
      Бързай бавно с колата си, бързай бавно в бизнеса си, защото бързият път и бързото забогатяване тук са противопоказни - и двете водят до затвора, понякога и до още по-лошо място...
      Преди няколко дни се видях с мой познат, емигрант от сибирския град Омск, който сега живее на Брайтън Бийч в Ню Йорк. Разказа ми покъртителна история, станала в руската емигрантска общност, която може да ни впечатли в две насоки: колко опасна и злокачествена е нашата буйна емигрантска енергия, несъобразена с писаните и неписани закони на Америка и какви условия се създават в други общности за бързо адаптиране към американското общество и в същото време - запазване на вековните традиции и култура на общността.
      Трагедията се разиграва в Кастилските планини, където рускоезичната общност е построила чудесен летен детски лагер. В края на юли там дошли да прекарат ваканцията си 16-годишните Илия Капитанников и Игор Головунин, 14-годишните Маша Фишман и Анатолий Черемних и 12-годишната Габриел Сойбелман.
      Летният детски лагер "Атланта Данс Камп" в Саут Фолсберг бил открит преди пет години и родителите изпращали там децата си да прекарат добре лятото и да се научат да танцуват.
      Илия отивал всяко лято там и постигнал такива успехи, че вече му предричали кариерата на Баришников. Но принципно тук децата се занимавали най-вече със спорт и набирали сили за зимното зубрене в училище.
      Това е живописно и благодатно място, където под могъщата сянка на американските дъбове-гиганти деца и възрастни благославят природата... Просто непонятно е, защо досега нито в един американски град нито една българска общност не е направила такова нещо за децата си... Защо все още всеки се спасява поединично и не му пука за никое друго българче освен за своето собствено... Но това е друга тема...
      В случая чудесният лагер изиграва трагична роля в живота на тези, които го обитават. Разбира се - случайно, но и като следствие на поругаването на суровите закони на механизирания век.
      Спортен инструктор в лагера била 25-годишната Ирина Миронова. В деня на нещастието тя взела с колата си Илия, Игор, Анатолий, Маша и малката Габриел, която била за всички "ангелчето" и идвала тук за пръв път, след като прочела във вестника за такова летуване и убедила родителите си да я пуснат.
      Миронова подкарала автомобила си със сто мили в час, сякаш рибата, която тръгнали да ловят в недалечното езеро щяла да се свърши всеки момент. Бивша спортистка, момиче с чар и с голям успех сред мъжкото общество, Ирина била свикнала всички да и се възхищават и сама вярвала в своята неповторимост, в таланта си да се справя с всичко.
      Детективът Дон Стърнър казал пред журналистите, че дежурният полицай в събърба Съливан получил три обаждания от шофьори, които предупредили, че някаква луда жена ги задминава по тясното планинско шосе с двупосочно движение с дива скорост... И буквално секунди след последното станало непоправимото...
      Ужасяващият челен удар буквално пръснал колата на малки парчета метал и нещо още по-страшно. Полицаите не могли да разпознаят каква марка е возилото. Първоначално решили, че е "додж-неон", после писали, че е "тойота", но дали е "корола" или "селика" - никой не можал да реши.
      Защо е рискувала до такава степен Миронова не само своя, но и живота на децата, които е обичала и които вярвали безпрекословно на своята инструкторка - това вече никой не може да разбере. Още повече, че тя нямала правото да кара, тъй като пътната полиция вече била отнела шофьорската й книжка за предишно нарушение. Във Флорида я хванали да кара със 107 мили в час, където се разрешавала скорост до 70.
      Лекарите били единодушни - всичките 6 пътника загинали мигновено.
      Специалистите не открили нито една механична причина за катастрофата. Оказва се, че всичко е следствие на невероятните спортни слаломи, които младата жена правела по шосето. При последния слалом в живота й тя се помъчила да изпревари колата отдясно преди огромната машина в отсрещния поток да затвори тесния проход за спасение, но стоманеното чело на трока било вече запълнило всичко...
      Миронова била за всички "спортен пример". Тя емигрирала само преди месеци от Русия и преливала от живот и енергия. Всички смятали, че такова силно по дух и физика момиче ще постигне много в Америка...
      И как коментират този трагичен случай руските имигранти?
      "И аз, когато се замислих - каза моят събеседник, - преброих много познати, чиято самоувереност граничи с престъпна лудост. Или с патологично себелюбие. Понякога тези хора стават убийци и това, че самите загиват не е голяма утеха за убитите от тях и за техните бащи, майки и приятели.. Не можем да ги обичаме и да им прощаваме безкрай. Дори и само за това, че краят може да дойде бързо, благодарение на тях.
      Понякога ни идва на ум, че тези коварни американски полицаи, които ни дебнат от засада, които ни пишат тикети и ни пращат на училища, които се държат нагло и безскрупулно с нас заради някаква си миля в повече скорост... да, идва ни на ум, че те са по-добрите ни приятели от нашите приятели, които ни возят в колата си на крилете на своята грандомания...
      Такива понякога искат да те возят заедно със себе си и без кола, направо в живота! И когато не успееш да скочиш навреме от "колата" на такъв тип и да избереш собствен път в живота - остава ти само да чакаш катастрофата, заедно с него или може би сам да се махнеш от грешния свят, както го правят слабите характери или неукрепналите създания."

Репортер: Кл. Охридчани

Назад