Човек винаги иска да притежава поне малко повече от това, което има. И това му чувство се изостря особено много, когато пристигне в новата си "родина", където е решил, че обезателно трябва да забогатее...
      Но може ли нормален човек, който се е качвал два пъти на боксовия ринг да излезе срещу Майк Тайсън? Или, ако сте играли тенис само на стената, да се изправите на корта срещу Агаси?
      По принцип можете, но резултатът от тези срещи е предварително известен.
      Защо тогава, попадайки в САЩ, Германия или Израел много наши сънародници смятат, че могат да седнат на една маса с мошениците, от които просто ври по богатата чужбина и да спечелят нещо заедно с тях?
      Често пъти съжаляваме измамените, но има и случаи, когато става ясно, че те са пострадали или от прекалена доверчивост или от прекалена лакомия.
      Че в чужда страна, особено там където почти всеки е дошъл с непреодолимата амбиция да стане богат, трябва да си отваряш очите на четири, се разбира от само себе си. Но мнозина не го правят.

      Ето един такъв случай - може да стане и в Чикаго, но нека за по-голяма секретност да кажем, че е станал в Тел Авив.
      Живее в града емигрант от десетина години. Симеон С. Но идва време, когато му омръзва да тича без особен успех след богатството в такава гореща страна, където слънцето те убива всеки ден, та решава да иде в благословената Нова Зеландия.
      Избира Симеон в местния вестник фирмата с най-хубаво име, например "Отечество", среща се с начетения собственик, който за десетина минути го омайва с аборигенските случки от далечния рай и решава, че е улучил шестица от джак-пота.
      Условията - солени, както подобава за голямата работа, но поносими. Три хиляди долара кеш, веднага, и още толкоз - ако получи виза. В случай на отказ - всичките пари се връщат, с изключение на 700 долара - за времето и административните разходи на персонала.
      Внася Симеон парите и решава, че докато чака може да припечели още нещо - да е по-сигурен на новото място. И се запътва към загадъчната, но престижна фирма, "Братска помощ".
      Казват му, че може да получи без проблеми 50 000 долара. Офисът - престижен, цветя, котарак с дълга опашка ходи като кмет по перваза, секретарка с много дълги и почти необути крака и шефът.
      - Кредитна карта имате ли?
      - Нямам - внимателно лъже Симеон.
      - Лошо! Но може да се поправи. Първо трябва да отидете в банката и да си издрънкате една карта. После ние ще ви помогнем да получите по нея 50 000 долара. Половината от тези пари са ваши...
      Симеон съвсем не е глупак. Нему е ясно, че с 50 000 долара дълг на шията никога повече няма да стъпи обратно в Тел Авив.
      Но и парите и Нова Зеландия му се искат страшно много и се съгласява.

      Кредитната карта му сервират в банката веднага - сякаш си е поръчал чашка кафе. После идва ред за заема. Банката не дава на всеки. Нужни са гаранции, документи и пр. Но точно тези грижи поема фирмата.
      Ясна работа - "Братска помощ" има в банката свои хора, защото и този етап е преминат без проблеми.
      Петдесетте хилядарки се изписват като мъниста в сметката на Симеончо и в главата му пробягват нови мълнии и светкавици: "А защо да не мине освен държавата и банката и своите нови приятели? Що ще им дава половината от тези негови вече 50 000? Що не вземе един прекрасен ден да изтегли тези пари и да хване самолета за Уелингтън? Визата е на път и може да дойде всеки ден!
      Само че на следващото утро представител на шефа на "Братска помощ" му идва на крака в къщи:
      - Кажете, вие наистина ли искате да напуснете завинаги Тел Авив - пита, гледайки го право в очите.
      - По-истина не може да бъде - казва Симеон.
      - И не искате никога да се връщате тук?
      - Никога през живота си!
      - За такова мъдро решение ви се полагат още 25 000 долара! Само че не веднага. Най-напред ще си осигурим още един заем - пак от 50 000 долара...

      Срещата за новата сделка, кой знае защо, става късно вечерта. Въпреки, че банките по това време не работят. Фирмата го взима със специална кола от къщи и всички се изтърсват заедно в някаква къща извън града. В големия хол - пълно с хора като Симеон, но него го превеждат веднага право при началника.
      Началникът, тип с остър като рентген поглед, демонстративно проучва кредитната карта и пита за какво му е на Симеон заем?
      Симеон отговаря по устава - има магазин за български стоки и точно сега му идва партида на много изгодна цена.
      Без да отрони повече и дума босът отваря сейфа зад гърба си, вади от там пет пачки стодоларови банкноти и ги хвърля пред носа му.
      - Ето парите. След месец трябва да върнеш 60 000. Е, плюс-минус два-три дни. После включваме часовника. 1500 долара на ден. Като станат 15 000 ти пращаме мутра. Гледай да не се стига до там.
      Парите взима агентът на "Братска помощ". Казва на Симеон, че своя дял ще си вземе утре.
      "Добре! Дано се задавите с тях! А аз си тегля моите 50 000 и изчезвам! - си казва Симеон.
      После цяла нощ пълни куфарите. В 9.00 сутринта пристига във фирмата, която му вади новозеландската виза.
      - Ще трябва малко да ви разочаровам - му казва травел-агентът. - Специалисти с вашия профил точно сега са спрели да търсят. Съжаляваме! Но ние не сме мошеници . Връщаме ви 1 800 долара. Разходите ви излязоха малко повече от първоначалната цифра - адвокати преводачи, телефонни разговори...
      Симеон едва сега се сеща, че добри хора са го предупреждавали: тези травел агенции никога нищо никъде не изпращат и нищо не получават. И самолетните билети не купуват. И посолството на Нова Зеландия не знаят дори къде е... Това са просто дребни мошеници, които живуркат за сметка на такива като него в големия град...
      Симеон със спринт се хвърля към банката - по-скоро, по-скоро да изтегли парите и да се покрие някъде, па макар и тоя омразен град, пълен с мошеници, от където искаше да избяга.
      Но в банката го очаква много неприятен сюрприз: всичките пари от сметката му са изтеглени! Както се досещате - в "Братска помощ" са имали всичко необходимо за тази операция - и данните и подписа...
      Като куршум Симеон стига до "Братска по -мощ". Естествено - всички врати са заключени и запечатани. Фалит.
      Симеон сяда на една пейка в близкия парк и почва да брои парите, които дължи. Много. Прекалено много за него. А скоро ще пуснат и часовника. След десет дни пристига мутрата...
      Трябва да му се признае на Симеон - в създадената ситуация взима единственото вярно решение: скрива се за времето, докато изстине от огъня главата му при далечни приятели, а после се предава на полицията.
      С огромен труд успява да си изпроси предварителен затвор, преди още да е осъден. Защото мутрите не се шегуват, когато дойде времето да връщаш пари. За толкова, колкото той дължи, местните бандити ще разчленят на запасни части когото и да било. Та ако ще да е не само Симеон, а и Саксонски...

      Какво ще стане, ако съдът му даде условна присъда? За такъв кошмар Симеон не смее и да помисли.

      И каква е поуката от това за нас, дето прочетохме всичките букви до тук?
      Ами - първо - никога не се опитвайте да спечелите нещо в тандем с мошеници! Те са повече и по-добре обучени от вас самия. И работят отдавна. А вие едва сега почвате. Не правете нищо с такива хора заедно. Даже не говорете с тях!
      Второ: ако ви предложат съвместно мошеничество - помнете, че заставате на едно ниво с углавни престъпници. И законът ще се отнася с вас така, както и с тях.
      И трето, най важното: ако някога решите да напуснете страната, дето сте емигрирали - не изгаряйте всичките си мостове назад! Помислете си какво ще стане с вас, ако не се устроите на новото място!
      И изобщо не вярвайте никому, който идва при вас с желанието да ви окаже "Братска помощ"...

Александър ФИШЕР
Агент на "Балканска Братска Помощ"

Назад