АКО НЕ БОЛЯТ
      Ако не болят - не се сещаме за тях. Зъбите.
      А те са сред най-важните инструменти на живота, който ни е дала природата. Здравите зъби са паспорт към дълголетие. Болести, лошо настроение и дяволът дори бягат от човек, който има здрави, бели, силни зъби. Помним и Джек Лондон, който преди повече от век писа как здравите челюсти се справят и с кости и хрущяли и този зов на дивото е като мярка за жизнена енергия и успех.
      Но в нашия днешен свят зъбите вече не се ползват да чупят кости и хрущяли. Ние ги тровим с какви ли не химикали, поставяни в храните, те страдат от прекалената употреба на захар, на горещо кафе, на лед и сладоледи. Храната ни е мека, смляна, само да я глътне човек - и зъби като че не трябват. Мнозина просто си пият бирата и уискито и се чудят защо са им тези зъби - да не би някоя нощ зъболекарите да са им ги присадили, та да има какво да пилят, дупчат, вадят или циментират в устата ти?

      "ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН"
      Помня как неотдавна моят дентист - д-р Надя Маруф ми напомни елегантно, че съм забравил ремонта на част от челюстта си, понеже тя бе така добра да не ме боли достатъчно настойчиво. "Честит рожден ден" ми пишеше докторката в една картичка, вероятно си беше направила труда да вкара в компютъра си и рождените дни на пациентите. За пръв път ми се случваше лекар да се сети за мене и, разбира се, бях вече достатъчно провокиран, за да тръгна да строя необходимия мост - сега не над рекичката в Родопите, а на много по-важно за мен място - в собствената си глава.

      ПЪРВА СРЕЩА СЪС ЗЪБОЛЕКАРКА
      Спомних си първото посещение на зъболекарски кабинет - на улица "Градинарска" в София, където учех във Вечерния строителен техникум. Истината беше, че тогава въобще нямах нужда от зъболекар, но в класната стая се носеше дъхът на нова двойка и бележката за посещение при дентиста беше единственото спасение. До днес съм сигурен, че това стана най-приятното ми и ползотворно посещение в зъболекарски кабинет - никаква болка, младата лекарка веднага се ориентира за какво става дума и ми написа извинителната бележка без да ми пипне зъбите нито с огледалцето нито с опасната бор-машина, от която наистина се страхувах, но малко по-малко от неизбежната двойка...

      МНОГО ДОБРА, БЪЛГАРСКА, РАБОТА
      Когато за пръв път американската дентистка Надя Маруф прегледа зъбите ми и рече - "О, много добра работа! Кой се е грижил за зъбите ти досега" неволно се тупнах по гърдите, защото й заразказвах за знаменита българка - д-р Соня Попова. Асистентката на д-р Маруф беше българката Диляна и се оказа, че и тя се познава със Соня. Беше невероятна жена - и с мен, бояджията Самуил и с директора на строителната организация се държеше еднакво и ни лекуваше по един и същ начин. По най-добрия начин. Беше като добрата фея, която те омайваше с думи и усмивка и докато усетиш - зъбът ти е готов!

      ЧИКАГО И ЧЕПЕЛАРЕ
      Затова и преди години изпитах шок от първата си среща с белите престилки в Чикаго. С "доктора" направихме такива пазарлъци, каквито и на конския пазар в Чепеларе са непознати. Но дори и след спогодбата нещата загрубяха. Когато усетих, че при всяко посещение зъбите ми стават все по-зле, а сумата се надува все по-добре, платих, плюх си на петите и избягах от златоизтисквачката на този човек завинаги.

      5787, ЛИНКЪЛН АВЕНЮ
      Моят дентист Д-р Надя Маруф ме привлече с поведението си. Но тя носи не само доброто сърце на лекаря, а и има в кабинета си такава апаратура, за която може да се мечтае. При нея всичко е съвършено - и ръцете и машините. Затова прави съвършени и нашите бедни застаряващи зъби, към които трябва да сме особено внимателни.
      И най-важното - да не сбъркаме адреса на кабинета й, та да влезем другаде - той е 5787 Линкълн Авеню, Чикаго.

      ВСИЧКО Е ТРЕНИРОВКА
      Питам на шега д-р Маруф защо кучето няма зъболекар, а зъбите му са по-здравия от нашите. Но отговорът е сериозен. Всеки орган е толкова здрав, колкото поколенията и отделният индивид са го подготвяли за сериозна работа. Ако и ние схрусквахме по някой кокал през деня друго щеше да е.
      Но мярката е най-важното нещо. Без мярка човек си счупва зъбите... Бездействие без мярка също е лошо - изпадат... Затова - дъвчете!       Тренирайте зъбите! Вижте как миниатюрната катеричка е подготвила своите още по-малки зъбчета така, че чупи като на шега орехи, лешници и всичко, каквото трябва... Катерицата е поне 600 или 800 пъти малко от тежестта на човека, но хапката й е по-желязна.
      Разбира се човек не трябва да почне от утре да троши със зъби орехи - зъбите му не са подготвени за това и ще си изпати.

      ДОВЕРИЕТО
      Моето познанство с д-р Маруф е от три години или малко повече. При първото ми случайно посещение тя ми предложи да поработи по доста от поизоставените ми зъби. Но когато спомена колко ще ми струва, свят ми се зави и аз скочих като гумена топка към вратата. Не помня как след това нещата се промениха. Постепенно между мен, пациента, и дентиста се създадоха напълно коректни отношения, които прераснаха, поне за мен, в доверие. Това е много важно. Сега и устата ми е пълна със здрави, добре направени зъби и джобът в същото време не е изпразнен. И всяка година получавам поздравителни картички за рождения ми ден. Разбира се за всичко това и аз си плащам добре и редовно. В Родопите казват: намериш ли с някого обща дума - не го забравяй! Последният ми болен зъб д-р Маруф излекува безплатно. Струва ми се, че такива неща не се случват често в наше време...
      Иска ми се да се сещат за това и нашите политически водачи. Колко повече работа ще свършат, ако си пращат поздравителни картички, отколкото да си правят компромати и казват обиди чрез вестниците!
      Д-р Маруф приема в кабинета си хора от всички националности, възрасти, американци и имигранти от цял свят. Не се интересува от каква вяра е дошлият и какъв език говори. Тя има дарбата да вдъхне на пациента и респект и доверие, да го предразположи към лечението и успокои.

      С ДОБРОТА И ПОЧТЕНОСТ
      Трябва да са такива нашите доктори, нашите дентисти, нашите водачи в политическия и стопански живот. Да виждат във всеки от нас личност, достоен човек, за когото да дават таланта и грижите си. Така и ние, гражданите на света ще отдаваме своите сили и възможности за добрите идеи, към които ни водят, ще даваме и нашия труд и талант, когато потрябва, за тях и за всички наши братя.
      Наближава 20 август, моят имен ден, та се готвя да поканя по този случай повече хора от тези, които познавам и уважавам. Струва ми се, че колкото по-често се срещаме и опознаваме - толкова повече ще бъдат и добрите ни дни на тази земя. Д-р Маруф и нейната асистентка Диляна ще бъдат сред моите гости. Колкото по-дълъг е списъкът на хората, с които човек иска да прекара заедно някой свой празник - толкова по-щастлив е човек. Толкова е по-близо до Божието слово, до Вярата, до Спасението. Само с доброта и почтеност, с вяра и любов ще спасим нашия свят, нашия живот, цялото човечество на земята, създадено от Бога.

Самуил КАВАРДЖИЕВ

Назад