Една от първите изненади, на които
се натъква българинът, дошъл в Америка, е че тук не съществуват законодателни
норми, определящи колко дни отпуск се полагат на дадена категория работници
или служители. Всичко зависи от договора, подписан между работодателя
и наемния работник.
Средният отпуск на американеца е
10.2 работни дни.
Разбира се при подписването на трудовия
договор има различни фактори, които оказват влияние: дали фирмата е частна
или държавна, длъжността на служителя, колко време е работил във фирмата,
щатският закон и пр.
Изследванията показват, че 11 процента
от жителите на Вашингтон имат 1 седмица отпуск, 31 процента - две седмици,
22 процента - 3 седмици, 18 процента - 4 седмици, други 18 процента -
5 или повече седмици. Това е обяснимо, защото в столицата са концентрирани
много управленчески организации.
Любопитно е, че твърде често бизнесмените
почиват по-малко, отколкото своите наемни работници. Собственикът на малък
бизнес средно почива не повече от 6 дни в годината.
Японците са признати по цял свят
"работохолици". Те имат дори специална дума за човек, самоубил
се от страстта да работи - "кароши".
Въпреки това средният годишен отпуск за Япония е 18 дни. Колкото и
при германците. При скандинавците е 21 дни, португалци и холандци почиват
25 дни, ирландци - 28, испанци, французи, датчани и австрийци - 30, швейцарци
- 32, италианците... 45!
Анкетите твърдят, че болшинството
американци биха искали и те да почиват повече, но това им желание се натъпква
на много подводни камъни, като медицинските застраховки, размера на работната
заплата и неприятностите да загубят своята работа. Болшинството наемни
работници са готови да пожертват напълно целия си отпуск, но да не загубят
работното си място. Всяко година американците "подаряват" 415
милиона работни дни на своите работодатели. През 2003 година сътрудниците
в американските офиси са работили и през някои от своите годишни почивни
дни, предоставяйки на своите босове по този начин 21 милиарда долара.
Тази ситуация води началото си
от онези тежки дни и години, когато първите заселници не са имали, естествено,
и ден дори за почивка. Пуританите проповядвали, че безделието е неугодно
Богу, а големият американски учен и философ Бенджамин Франклин казва:
"Почивката - това е времето, когато човек може да направи нещо полезно".
В 19 век единственият празничен и почивен ден, освен неделята, е бил 4
юли.
След появата на влаковете и автомобилния
транспорт нещата се променят. Ръководителите разбират, че през лятото
производителността на труда пада, повишават се травмите и в началото на
20 век фирмите започват да дават на своите работници краткосрочни летни
отпуски. Даже една компания в Охайо започнала да затваря заводите си за
цели две седмици и да разпуска работниците. Към 1920 г. 20 процента от
американските работници вече ползвали платен годишен отпуск.
Сегашните проблеми са в това, че
дори и да излезе в отпуск, американецът не прекъсва връзките си със своя
бизнес. Ръководството моли отпускарят постоянно да държи връзка с компанията
си. Мобилните телефони, лап-топите, Интернет са като невидими нишки, които
държат курортиста плътно до работното му място на континента, дори и да
се намира на Хавайските острови.
Днес 83 процента от американците
поддържат връзка с компанията си по време на отпуск.
Кратките отпуски, според някои икономисти,
са причината САЩ да притежава най-конкурентноспособната икономика в света.
Анкетите показват, че 40 процента
от американците почиват заедно със семейството си. 73 процента предпочитат
лятната ваканция да прекарат край езера или океани. 50 процента посещават
националните паркове, 33 процента - атракциони, 25 процента - казина.
СтартBG
Назад
