Бог, Създателят на земята и небето, на живата природа и венеца на всичко направено - Човека, води и закриля онези, които го търсят и спазват законите на Творението.
      Бог е стремеж към духовно израстване. Стремеж към върховете на духа. И всеки, който се стреми към възвишеното ще познае Бога.

      Бог е копнеж за духовно знание, за светлина и любов към своите братя, към Спасителя и към Вярата, която пази от гибел света.
      Това са импулси на Божествения дух у нас, човешката фамилия. Усъвършенстването и спасението на душата. Това е пътят, който трябва да бъде изминат - нагоре, към висините на Духа.
      Всъщност - пътят към себе си.
      Пътят към Царството Божие е вътре в нас. По пътя към него има и радости и скърби. Страданието и болките идват по време на самото израстване. Те са неизбежни наши духовни спътници.

      Както раждането на плътта е придружено със страдание, така и раждането на духовния човек става чрез мъките на съзиданието. И щом човек разкъса мрачната утроба на омразата, престъплението и греха - идва светлият ден!
      Нашият Спасител - Иисус Христос казва: "Аз съм светлината на света. Аз съм полъхът на безкористната любов. Аз съм вратата към вечността, която няма начало и няма край".

      Трепетите на истината се долавят леко и непринудено от чистите, свободни и светли умове. Те приемат тази истина, защото са я търсили и когато я намерят те се сливат с нея с детска чистота и обич.
      Тогава в тях се пробужда едно по-висше същество, което започва да воюва с покварения човек.
      В тази неизбежна борба ще победи светлината, ще победи безсмъртието в нас.
      Човек, който е тръгнал по този възходящ път, трябва да приеме всичко - и радостните вълнения и болката, страданието. Това е ръката и длетото на Великия вселенски скулптор, който създава от грубия къмък светлата човешка личност!

ДОКОСВАНЕ ДО БОЖЕСТВЕНОТО

Ти, устременият към Господа,
пази се чист, неосквернен.
Нагоре, в светлата пътека,
върви, с вяра, непобеден!

Не слушай как редят злините,
че пътя труден е, тежи,
че мрак помрачава дните
и залъка ти ще горчи.

Не се поддавай! Върви смело!
И бягай с вятърни крила.
Ти - брат, сестра, младежо,
иди при Бога - Вечната Скала!

Там стигни, бурята ще стихне,
небето пак ще просветлей,
просторът пак ще се усмихне,
и всичко в тебе ще запей!

А после пак тръгни по пътя,
от ранина до късен здрач
в подвиг нов, в служба вярна,
по пътя, на дълга си свят.

И ако братът изостава,
или сестрата там тъжи,
не ги оставяй в тъмнината,
а спри се и им помогни!

Ти устременият към Господа,
помни, че имаш дълг свещен,
да минеш своя житейски път
с дух светъл, чист, неосквернен.

ПЕГИ К. КРИСТОВ
Финикс, Аризона

Назад