Чуе ли човек, че някъде по света отново са убити невинни хора не може в съзнанието му да не премине пареща болка: кому се подчинява този наш свят, с кого върви напред - с Бога или със сатаната и накъде върви - към рай или към самоунищожение?
      Дори и в дните, когато няма бомбени атентати вестниците и ефирът са пълни с новини за престъпления срещу живота, срещу личността, срещу законите. Само понякога, съвсем рядко, може да срещнем думи, посветени на вярата и на Бога. Редакторите смятат, че читателите им няма да ги четат. Вестниците ще загубят. Радиото и телевизията ще смали "рейтинга" си.
      Дали ежедневието на нашата отровена от насилие планета, в което живеем не е врата, през която всички минаваме към самоунищожението?
      Нашето, човешко, самоунищожение не се ограничава само с бомбените атентати и войните. То е следствие на моралното ни самоубийство, което си осигуряваме с все по-силната алчност, егоизъм и отмъщението, което следва за това.
      Не може да си добър християнин или мюсюлманин или будист или който и да е твоя Бог и да сееш терор, омраза. Вярата не проповядва унищожението, но религиите се използуват често в изгода на определени хора. Изпратените на смърт терористи убиват себе си и невинни хора, като вярват, че правят това за вярата си. За братята си. Но насилието ражда насилие. Колкото повече терористични актове - толкова повече войска и полиция. Но ще изчезнат ли терористите? Докъде ще стигне човечеството?
      Едно е сигурно - сега трябва повече разум и повече вяра в доброто и в Бога. Да се сложи чрез разума черта пред падението на нравите, пред гласа на взривовете, пред пропастта, към която се движат хората.

Самуил КАВАРДЖИЕВ

Назад