Когато социологическите агенции правят
своите проучвания, обикновено задават един често срещан въпрос:"Къде
сме ние?"
И така - къде сме ние, българските емигранти
в чужбина и по-специално в Гърция, на фона на току що състоялите се БЪЛГАРСКИ
ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2005?
На всички е известно, че в Гърция има над
300 000 български емигранти. На 25 юни своето избирателно право упражниха
всичко на всичко 1468 души. Съответно 998 в Атина и 479 в Солун. За какво
да говорим тогава? Нали всеки път, когато се съберат повече от двама българи
на едно място, отварят дума за политиката. И всички твърдят, че икономическата
ситуация ги е прокудила от родината, че са избягали от мизерията и безпаричието,
за да оцелеят децата им. В редакцията постоянно пристигат писма с основателни
укори към българските управници - че не познават проблемите на емигрантите,
че родината е забравила за нас, че ако се върнем някой ден, ще ни посрещне
не като майка, а като мащеха. Често се коментира един неоспорим факт -
че парите, които всяка година българските емигранти изпращат в България,
са повече от всички чуждестранни инвестиции за последните пет години,
взети заедно. Звучи добре, но е и задължаващо. Защото, щом това е така,
значи във всяка депутатска, министерска, чиновническа заплата има поне
един емигрантски лев. Това означава, че ние нямаме право да се измъкваме
с предателското:"Ами, аз съм в чужбина, не ме интересува какво става
в България." Защото там, в България, са децата ни, родителите ни,
домовете ни. Ние трябваше да направим всичко необходимо, за да гласуваме,
за да можем после да изискваме, да критикуваме, да се сърдим и да наказваме.
Ако не с друго - с избирателния си вот, с гласа си на български граждани.
Разбира се, не можем да виним за ниската
избирателна активност само емигрантите. Медалът има и обратна страна.
Нито една политическа сила не си направи труда да се обърне към българските
избиратели в Гърция, независимо, че цифрата за техния брой им е добре
известна. Не ги запознаха нито с програмните си намерения, нито с кандидатите
си за народни представители. Не се позаинтересуваха нито от проблемите
им, нито от пътищата за тяхното решаване. В предизборните платформи българските
гурбетчии бяха ако не изцяло забравени, то поне мимоходом споменати. Само
феноменът "Атака" се сети да се обърне и към гурбетчиите и както
никой не ги познаваше, така се намериха и в Гърция хора, които да гласуват
за тях. Цели 90 гласа от всичките 1468, което пак си е 6%. Все пак, в
интерес на обективната истина трябва да кажем, че имаше някакви плахи,
спорадични опити от страна на НДСВ да заинтригуват българските емигранти
в Гърция, но не може да се каже, че нещата бяха направени професионално.
Ако приемем за такива опити известно количество рекламни листовки и едно-две
събирания с по 20-30 души, организирани от местни емигранти- симпатизанти
на царя. Това беше цялата агитация. А, да - и двама заместник министри
дойдоха две-три седмици преди изборите, но се срещнаха само с твърде тесен
кръг емигранти и то само в Атина. Останалите политически сили просто явно
бяха решили, че не си струва да се хабят за българите в Гърция. НДСВ има
най-голям процент гласували, но то се дължи на стара информация, на по-хард
привърженици, а донякъде и на инерция. Известна част от хората се повлияха
и от това ,че им се казваше, че ако не гласуват, гласовете им отиват практически
за най-голямата политическа сила - в случая БСП. Хората можеха да получат
информация само от българските ежедневници. Но не всички имат възможност
да си ги купуват. Ограничен брой от тях разполагат със сателитни чинии,
за да могат да следят редовно какво става в България. За сметка на това,
емигрантите поддържат тясна връзка с роднините си в България. Интересно
явление беше това, че просто седмица-две преди изборите почнаха да получават
сведения от близките си в България да гласуват за коалиция "Атака".
Другият препъни-камък беше това, че изборите
бяха в събота. Тук болшинството от емигрантите имат почивен ден само в
неделя и това беше една от причините да не могат да гласуват. Ние много
настоявахме да ни отпуснат поне автобус, който регулярно да извозва хората
от центъра на Атина до посолството ни, което е в един отдалечен квартал.
Не го получихме, макар че имахме уверение лично от Пламен Панайотов, че
това ще стане.
Имаше и трета причина - законът в Гърция
не позволява да се разкриват избирателни секции извън територията на Посолството
и консулските служби. Затова избирателни секции имаше само в Атина (3)
и Солун (5). А хората, които са по островите в този случай по никакъв
начин не можеха да упражнят правото си на вот. Например, пътят с ферибот
от остров Крит до Атина е 12 часа. Билетът за отиване и връщане е от 40
до 60 евро. Като прибавиш и необходимото време, за да се осъществи такова
пътуване - ясно е, че не става.
В изборния ден в Българското посолство
в Атина не дойде нито един журналист нито от българските, нито от гръцките
медии, нито дори от българските вестници издавани в Гърция. С изключение
на нашия екип, разбира се.
Какъв е изводът? Всички вкупом съгрешихме.
Лошото е, че както казва нашият мъдър народ, когато атовете се ритат,
най-ги боли магаретата. Дано поне си направим изводи за следващия път
и най-после да разберем, че трябва да се научим сами да бъдем ковачи на
съдбата си, че капка по капка вир прави. Нашите гласове нямаше да изменят
вероятно общата картина на изборите, но можехме да покажем, че българската
диаспора в Гърция милее за родината си и се интересува от нейната съдба.
ДИЛЯНА БАЙРАКТАРОВА, главен редактор на изданията "БЪЛГАРСКИ
ГЛАС" и "ХЪШОВЕ" за българите в ГЪРЦИЯ
