Никога не са правени такива избори.
      Не приличат на гласуванията в предишните петнадесет демократични години на България.
      Още по-малко - на по-предишните.

      РЕКОРДИ И ФЕНОМЕНИ
      На първо място - счупен е рекордът по отказ на българите да вземат участие в избор на съдбата си през следващите четири години. Такава незаинтересованост е печална. Независимо дали идва от отчаянието, че за когото и да гласуваш - все същото. Или просто от мързел, апатия, блокирано съзнание, че важното в живота е само това какво си изчукал на работната площадка или на уличното стрелбище - другото не те интересува и не си луд да се нервираш.
      Доближаваме се до европейските норми - и у колегите от старото ЕС процентът на гласувалите е малък, дори по-малък и от сегашния български вот. Само че там, може би, не гласуват защото са добре и знаят, че който и да управлява - пак ще си имат добра заплата и свесен живот. При нас не е по-различно - само че с обратен знак.
      Вторият рекорд е броят на партиите и коалициите, които влязоха в Парламента със свои народни представители. 240-те депутати ще работят в 7 парламентарни групи.
      Феноменално е явлението, че всички партии и партийни лидери решиха:
      На Избори 2005 постигнахме голям успех!
      Но практиката показва, че почти всички изгубиха онова, което очакваха.

      КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ
      "Коалиция за България" закова далечните за всички други 30 процента електорален вот, класира се първа в почти всички избирателни райони и само Симеон от останалите развя байрака си в Пловдив и Варна, а Доган - в Кърджали, Разград, Търговище и Шумен. А София за пръв път почервеня...
      Но Коалицията се приземи фатално от високия си полет - да спечели пълно мнозинство и да хване еднолично юздите на България. За това допринесе и появилата се "луда крава" броени дни преди изборите. Бацилът на отчаянието у някои и склонността на хората да се хипнотизират от най-гръмогласния бабаит, замъгли съзнанието на най-левите червени и те дадоха гласа си за абсолютните лозунги без покритие на "Атака".
      Но навярно и така трябваше. Вместо доминация на левите сили сега България ще има коалиционно правителство, което може да се окаже най-доброто от всичко, което можеше да си поиска след изборите.
      Някои се питат дали "Атака" се роди единствено в разпалените мозъци на неколцина отпаднали от властовите ешалони преди време хора или изпълни перфектно задание, заради което мнозина биха стиснали ръце на водачите й. Но има ли значение това сега?

      НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "СИМЕОН ВТОРИ"
      НДСВ, които преди четири години бяха избрани с почти Тодорживковско мнозинство, сега събраха двадесетина процента. Но пак са победители, защото, оказва се, те са единствената партия от всички управляващи досега, която не е изритана с магарешки ритници от властта още при първите избори след възкачването си. Спомнете си Жан Виденов, спомнете си Иван Костов...
      Каквото и да говорим за Симеон Сакскобургготски това е негова заслуга. Когато той дойде да спасява България /тогава пак БСП можеше да спечели/, лидерът-изгнаник трябваше да състави своите екипи за броени дни от хора, които не само той не познаваше, но това направо бяха личности, известни само на комшиите си или на съквартирантите от студентските им квартири по чужбина.
      Какво можеше да се очаква от тия, които не бяха ръководили никога дори секретарка в кабинета си и изведнъж трябваше да управляват цяла държава? При това и на тях им трябваха пари...
      Нашият досегашен премиер бавно, тромаво, дразнещо понякога с неувереността си, с неясностите, които постоянно представяше като отговори на сериозно зададени му въпроси, постигна накрая едно важно нещо: създаде баланс в обществото, търпимост и надежда. Затова и тези избори бяха наистина едно европейско събитие, макар и в балканска страна... Сега много зависи и от мъдростта на стария премиер да се създаде добро коалиционно правителство и работещ държавен апарат.

      ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДА
      ДПС, начело с Ахмед Доган, събра 461 000 гласа и стана третата политическа сила в България.
      Гласовете са доста повече от това, което Движението имаше на предишните избори. Възможно е някои ДПС-младежи да са порасли и стигнали избирателската възраст. Но по-възможното е българските турци да дават още един безплатен урок с това, че са доста по-единни и сплотени, когато трябва да отстояват своите интереси, отколкото са българските българи в България. И на избори отиват да гласуват.
      Често заклеймяван от политическите си противници Доган и този път триумфира, доказвайки, че гъвкавата политика е по-добра отколкото овнешкото упорство да се опияняваш само от собствените си прозрения. Доган не се бои да каже и сега, че на България й трябва дясна политика. Но когато неговият електорат е в нужда той също така не се плаши да бъде по-червен и от най-червения политически рак в България. Дори и сегашната му премерена позиция към "Атака" ни напомня, че в тези 15 години, през които бивша Югославия се превърна в разчекната на седем-осем кървави етнически парчета страна при нас е мирно и спокойно.

      КОАЛИЦИЯ "АТАКА"
      Коалиция "Атака" събра за нула време 300 000 гласоподаватели и стана четвъртата сила в Парламента.
      Когато бившият главен редактор на в. "Демокрация" Волен Сидеров юнашки жигосваше във вечерта след изборите с нагорещено желязо раните в сърцата на българите, ограбени и унизени от досегашни управници и народилите се по тяхно време приватизатори и мафиоти, сигурно е, че във всяка нормална българска къща /а не в някой "Палат в полите на Витоша"/ са го благославяли. Но тази негова спонтанна омраза към ромите, например, прилича досущ на спонтанната омраза на ромите към някой български кръчмар, който не им дава да си допият и те му изпотрошават чашите и пребиват клиентите. Такова поведение може да се провокира, за да събереш "първоначалния капитал", както правеха "застрахователите" с бухалки. В случая тези 300 000 гласа. Но отсега нататък Сидеров със съмишлениците си трябва да се занимават с нещо по-реално от производството на люти и нелицеприятни думи. Не е въпросът да насъскаш хората едни срещу други, а да ги вразумиш и подкрепиш. Нито побоят, нито затворът за един крадлив ром не ще реши въпроса.Трябва да му създадеш работа, каквато нямат поне 70 процента от ромите, за да храни децата си. С "анти" това не става. Със "със" само става.

      ОБЕДИНЕНИ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ
      ДЕМОКРАТИ ЗА СИЛНА БЪЛГАРИЯ
      БЪЛГАРСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ
      ОДС, под крилото на Надежда Михайлова, ДСБ с Иван Костов и БНС с тримата съпредседатели на партии - Анастасия Мозер, Стефан Софиянски и Каракачанов /събрали съответно по 280 000, 235 000 и 190 000 гласа/ са парламентарно представените сили на "дясното пространство" в съвременния политически свят на България.
      За някои това са останки от някогашното могъщо СДС и близки нему десни партии, които би трябвало да се чувстват неудобно пред електората така спонтанно дал им своето доверие някога. Всяко от тези десни формирования има свой успех: Обединените демократични сили с Надежда Михайлова си остана първата сила в дясното пространство. Демократи за силна България на Костов може да се смята за най-силната дясна партия - на практика е само една партия и наистина е монолитна. Български народен съюз се гордее с доброто сътрудничество между трите партии.
      Събирайки техните гласове и проценти виждаме, че те са над 700 000 и 20%. Почти колкото НДСВ. Като се има предвид, че едно тяхно предстоящо обединение може да ги направи равностойна политическа сила на Движението, създаването на дясноцентристко правителство с около 40 процента е направо мнозинство /тук трябва да прибавим и трите процента на "Новото време"/.
      За тяхно съжаление моментът за обединение може да се окаже закъснял и, въпреки трудностите, Коалиция за България, НДСВ и ДПС, могат също да решат въпроса като се договорят помежду си.
      Така че пред нас има седмица, или няколко седмици, на интересни, а може и съдбоносни, политически решения.
      Не ми се иска да кажа "игри".

Станислав СТРАНСКИ
Специално за "България 21 век" и "Старт BG Чикаго" от българския ни кореспондент

Назад