Едва слязла от самолета от България и колата вече ме очакваше да ме отведе в друга посока.
Напред! Към Каламазу, щата Мичиган!
Там се провеждаше 39-та международна среща на басистите от цял свят.
Никога не би ми минало през ум да ходя в Каламазу, на среща с контрабасисти, но какво да се прави като имам сестра музикантка, басистка при това?
Как я надушиха чак от Америка, не я оставиха на мира цяла година, докато не я доведоха на тази среща?
И ето - направи им концерт с темперамент и майсторство, така както само тя умее. С творби от Гершуин и български композитори.
Че Гершуин им хареса си пролича веднага. Но че предпочетоха българските автори се демонстрира с взрив от аплодисменти.
Петя Бъговска, която е доцент по контрабас в Държавната музикална академия в София, за първи път включи в репертоара си и изпълнение на младата и, безспорно, талантлива композиторка Румяна Петрова. Музикантката специално й изпрати своите творби, които бяха в характерния неравноделен такт, ритмични и богато наситени с фолклорни мотиви, като втъкана шевица на моминска носия.
Румяна Петрова в момента живее в Маями, където композира и преподава музика.
Въпреки напрегнатата програма Петя Бъговска успя да сформира и международен контрабасов квартет. Когато я изкараха на бис само даде знак, квартетът се появи на сцената и очароваха публиката с изпълнение на фолклорната песен "Тодора" в неин аранжимент.
Останалите трима басисти бяха от САЩ, Бразилия и Германия.
Поведохме по точки и на този международен музикален форум, защото имаме традиции в контрабаса и именити изпълнители в цял свят.
Българската школа беше представена и от още една контрабасистка - Калина-Ирина Гудева, вписвайки се интересно със съчетание между пантомима, вокална импровизация и изпълнение на контрабас. Артистична по натура, достоен наследник на баща си - Богомил Гудев, българският поет на поп-музиката, съчетава чудесно ролята на изпълнител и певица. Живее в Дания и представя освен български и датски композитори.
Срещата на басисти от цял свят се провежда на всеки две години в различни щати на Америка.
Пътувайки за там с колата аз я бях помъкнала, наред с Н.В. Контрабаса на сестра ми, който се ползуваше с привилегията да се излежава на две седалки и мои картини, които имаха чест да си правят компания.
Аз също бях поканена да направя изложба на този симпозиум, който се провеждаше в Уестърн Мичиган Унивърсити. И сега, като си помисля, какъв живот беше там в продължение на една седмица не бях слушала толкова интензивно музика не само класическа, а и джаз.
Все още, като затворя очи, и контрабасите отекват в душата ми с носталгични, топли, тонове.
Музика... музика! Като се започне с лекциите на известни музиканти - от 8 часа сутринта та чак до 9 вечерта, с концерти през един час на именити джазмени, световни басисти, като Глен Мур, Руфос Рейд, Джон Клейтън, Рон Картърс... Там бяха и световни композитори като Франсоа Рабат, Франко Петраки, Томас Мартин, Франк Прото, които съответно имаха и концерти със свои произведения.
Човешката креативност и въображение беше изваяла от контрабасовото изкуство такъв невероятно колоритен продукт, който едновременно може да те погали с топъл, бълбукащ, глас, да те наелектризира с ритмични вопли, или да те поведе за носа с импровизациите си, както нищо не подозиращото пиано.
След концерта се заприказвах с Глен Мур - известен с контрабасовото си изкуство по цял свят. Разбрах, че е бил в България, дистанцията неусетно се стопи и заговорихме като стари познати. Имал е концерт в НДК с прочутия си състав "Орегон".
- Какво ви хареса в България - го попитах.
- Музиката на Теодоси Спасов, виждали сме се няколко пъти по джаз фестивали. Той е виртуозен музикант.
Самият Глен Мур е виртуоз със забележителна кариера в световни оркестри, свирил с именити музиканти и композитори, като Гари Кар и Франсоа Рабат, обикалял с "Орегон" Европа, Африка, Австралия... Тук изнесе рецитал с именитата Нанси Кинг, джаз певица, появила се на сцената през 60-те години. Беше удоволствие да слушаш топлия й, мъркащ глас, като на котка, в съчетание с галантно партниращия контрабас на Глен Мур.
Сестра ми не искаше да пропусне нито един концерт и спринтираше от зала в зала, като понякога се разминавахме по коридорите и тя, като пълководец, разпределяше кой къде да иде, защото имаше концерти по едно и също време.
Като се прибави към това и присъствието на именити лютиери от цял свят, чието умение да ваят контрабаси правеше това изкуство вечно, обясним е мащаба на тази среща.
Вечер, за отмора, музикалният маратон продължаваше в джаз клуба на Каламазу, където музикантите се срещаха, за да си поговорят. Чудни са тези хора! Винаги добронамерени, приятелски настроени към всички. Дори и над 70 години - пак можеш да им завидиш - за професионализма в не лесния инструмент, за темпераментния и същевременно съвършен звук.
По пътя за къщи сестра ми постепенно се отърсваше от еуфорията. Сподели, че това ще остане сред най-хубавите преживявания в живота й. /И за мен също! / Безспорно едно ново предизвикателство, нов подем за осъществяване на безбройните й идеи.
Тайната на успеха на тази грандиозна музикална изява се криеше и в една перфектна организация осъществена от малко на брой доброволци - самите те музиканти или съмишленици. На заключителния концерт хилядната зала, на крака, аплодира главната организаторка Маделин Круч, чиято усмивка не слизаше от лицето й и след 18-часов работен ден!
- Искам да направим такова нещо и в България! - каза сестра ми, окуражена от изключителния интерес на американските й колеги към българската музика.
Кина БЪГОВСКА
Назад
Срещата в Каламазу събра най-известните музиканти на контрабас по света
/от ляво на дясно/: Кристин Корб /САЩ/, Петя Бъговска /България/, Марчела
и Мирослав Елинек /Чехия/, Готфрид Енгелс /Германия/, Майкъл и Ралф
Кьолман /Германия/
Музикантът Глен Мур с певицата Нанси Кинг
Калина-Ирина /България/
Рон Картър с Джаз Квартет
Петя Бъговска /в дясно/ приема възторжените поздрави след нейния концерт
