Предлагаме на нашите читатели, които в тези предизборни дни решават по съвест един важен въпрос - участието си в Българския Парламентарен Вот, статията на проф. д-р Никола Чаракчиев, наш съгражданин и активна фигура в обществения живот на Българската общност в Чикаго.
      Смятаме, че в текста се съдържат доста факти и идеи, които поддържат тезата, как ние, като българи, трябва да живеем и работим с будно национално чувство, където и да сме по света.

      Стремежът към пълноценен и рационален живот са едни от основните мотивации на българина за мигриране по света. Тенденциите към глобализация на човешките стремления създадоха движение и на големи български маси по планетата. Днес над 10% от българите живеят временно или постоянно зад граница. Тази група внася в България всяка година една значителна сума от около три милиарда долара, което означава, че имигрантите формират собствен принос в икономиката на българската държава. Като нов сегмент от ресурсите на България, този сектор има свои проблеми и нужда от управление. Това изисква едно сериозно проучване и оформяне на национална позиция към имигрантите, за да могат те да бъдат полезни на България. Естествено е да се формира въпроса: Каква е политиката на българската държава към българските имигрантите по света? Могат ли да се контролират и управляват имиграционните и емиграционни процеси? Правилният отговор е: Необходимо е!
      Проблемът за политиката на нашата държава по отношение на българските имигранти започва да се обсъжда публично в Чикаго по време на тържествата проведени на 6 декември 2003 година за честване на "Сто години Българо-Американски дипломатически отношения" с участието на посланика на Република България, госпожа Елена Поптодорова и д-р Иван Гаджев, ръководител на "Институт по история на българската имиграция в Северна Америка". Този проблем се разгледа отново на 26 март 2005 година при посещението на българска делегация в Чикаго, ръководена от д-р Соломон Паси, министъра на външните работи на Република България.
      В синтетичен аспект имиграционните проблеми могат да се разглеждат и разрешават йерархично по вертикала и количествено по хоризонтала. Проблемите по вертикала се развиват в посока на тяхната сложност, която корилира с времето за решаването им. Проблемите по хоризонтал имат профилен и браншов характер и непрекъснато се увеличават. Проблемите в пространството са вътрешни и външни.
      Създаването на система и подсистеми за управлението на имиграционните и емиграционни проблеми (т. е. по вертикала) е препоръчително да преминат през следните етапи.
      Първи етап. Създаване на база данни за имигрантите и техните проблеми;
      Втори етап. Анализ на проблемите;
      Трети етап. Разработване на "Политика и позиции по проблемите";
      Четвърти етап. Управление на проблемите.
      По профили (т. е. по хоризонтал) имиграционните проблеми могат да бъдат образователни, правни, културни, теологични (църковни), адаптационни и други.
      В пространството проблемите могат да се разглеждат в два сегмента:
      -имиграционни - т. е. проблеми извън България;
      -емиграционни - т. е. проблеми на завърналите се в България имигранти.
      По проблемите на имиграцията много години работи "Държавната агенция за българите в чужбина", която разработва главно проблеми от първо и второ вертикално ниво. Българската стопанска камера, с председател инж. Божидар Данев, също нееднократно е анализирала състоянието и възможностите на нашата имиграция. По проблема нееднократно е изказвана и позицията на Българо-Американската Асоциация в Чикаго. Възможно е по тези проблеми на различни нива да работят и други лица и институции (на които предварително се извиняваме, че не са цитирани в този материал), но за популяризацията им са необходими допълнително организационни мерки, някой от които ще бъдат предложени по-долу.
      В момента имиграционните проблеми се управляват частично и диференцирано по профили. Може би най-добре е разработена политиката на нашата държава по образователните процеси в българските имиграционни училища. В САЩ развитието на образованието е преминало и през четирите цитирани етапа. Съществуват обаче проблеми с образованието на децата на завърналите се в България емигранти, тъй като е възможно те да имат съществени пропуски по някой български образователни програми. В това отношение методично работи Борянка Иванова от Чикаго, която за първи път създаде двуезично обучение в САЩ.
      В различните региони на света различните профили се разработени различно. В някои имиграционни райони съществуват проблеми при православните религии. Профилът "Българска църква" е разработен само на етап "Дефиниране на проблемите". Тук проблемите са главно от теологичен и правен характер. Формално един продукт с религиозна идеология, специфични български структури и правни норми се изнася в друга страна с не огледални религиозни структури и специфични законодателни норми. За разработване на "Политика и позиция по религиозните проблеми" е препоръчително да работи група, включваща български и чуждестранни теолози, юристи и други специалисти. Засега по този проблем частично работят професор Спас Райкин, който е завършил българска семинария и професор Георги Иванов, специалист в няколко области на знанието.
      По проблемите на българските медии в САЩ дълги години работи колектива на Климент Величков, издател на вестник "Старт BG" в Чикаго (www.bulgaria21.com). Една от основните концепции на тази група е, че негативните публикации за българите имат ограничен позитивен ефект всред нашите сънародници и същевременно значим негативен ефект всред американския бизнес и общество. С тази си позиция колектива се опитва да разработва имиграционните проблеми от трето ниво.
      Интересна информация за българските имигранти съществува в многобройните имиграционни сайтове като bulgariansabroad.org www.bulgariandaysinchicago.com www.ide.li и други, но всички те достигат до първо и рядко до второ йерархично ниво.
      Особено интересно е появяването на специален дискусионен сайт, наречен "Bulgarian Chicago Chat" (bulchichat.blogspot.com), който замени дискусионният форум на "Чикагските потайности". Първоначално в него се дискутираха проблемите на българските църкви, но постепенно започнаха да се дискутират и други актуални имиграционни теми, които понякога достигат в своето развитие до трето вертикално ниво.
      По проблемите на българската общност в САЩ и тенденции на нейното развитие работи колектив от Българския научен център в Чикаго. С разработката си "Български дни в Чикаго" през 2004 година този колектив достигна до четвърто управленческо ниво на имиграционните проблеми.
      Редица години по имиграционните и правни проблеми в Чикаго работи правен форум, с ръководител адвокат Цветелина Бойновска, който периодично дискутира нормите и тенденциите в българското и американско законодателство, като същевременно осъществяват профилактична правна дейност.
      Един от най-бързо развиващият се сектор на българските имигранти е включването им в бизнеса, по точно в сферата на услугите. В Чикаго работят мощни групи, които осъществяват услуги в областта на продажби на недвижими имоти. За сега методически в тази сфера работи проф. д-р Стоян Стоев, председател на "Българо-американски съвет".
      Изключителен принос в историческото развитие на българската имиграция имат многотомните трудове на проф. Спас Райкин, публикувани под мотото "Политическо пътешествие срещу ветровете на ХХ век" и "История на българската емиграция в Северна Америка. Поглед отвътре" на доктор Иван Гаджев, които косвено подпомагат да се прогнозира развитието на българската имиграция за в бъдеще, както и да се предпази от негативни тенденции.
      Изложеният по-горе частичен анализ показва, че редица личности и групи работят по имиграционните процеси, но между тях липсва рационална конструктивна връзка. Необходимо е да се стимулира инициатива, което да постави началото на обединяване на усилията на тези звена. В тази насока може да се окаже рационална идеята на д-р Паси да се проведе световна среща на представители на българските имигранти, по подобие на "Първа световна среща на българските медии" послучай 24 май 2005 година в София, организирана от Максим Минчев, генерален директор на БТА. Може би "Държавната агенция за българите в чужбина" е препоръчително да направи преценка за целесъобразността и ефекта от подобна среща и през 2007 година да организира провеждането й.
      Проблемите на българската имиграция и възможностите за тяхното управление предстои да се развиват методически и конструктивно. Ние считаме, че настоящият материал може да има позитивна провокационна стойност и да постави началото на един ползотворен диалог между българските имигранти. Дали той ще бъде плах или ще еволюира ще покаже бъдещето.

Назад