Флоренция е градът на величието за изкуство и култура, който всеки мечтае да посети. Този път, задачата ми там беше по-скоро спортна - мачът от серия "А" на Фиорентина с Милан и срещата с българския футболист Валери Божинов. Това не значи, че спортът е извън културата, която предлага Флоренция, защото той е също вдъхновение за изкуство, факт, който кой знае защо се пренебрегва дори с презрение.
      Никой не се сеща, че църквата и богатите през средновековието са поръчвали и плащали за изображения, в които възвеличават каноните или самите себе си, желания, които са били дори в противоречие с художниците тогава. Те и за това са велики, защото успели всеки по своему, да изрази себе си извън догмите.

      Състезателните надпревари са забавление и зрелище, с които човекът винаги е съжителствал. Феодалната страст към принадлежащ цвят, махала или селище е най-запазеното чувство и в днешния италианец. Такива са и чистокръвните запалянковци от квартал "Сан Фредиано" на Флоренция.
      Дете родено там ако прояви влечение към Ювентус, се счита за недъгаво и го хвърлят в река Арно. До като не се оправи не го вадят от там и когато това стане, то остава завинаги вярно на родната Фиорентина.
      Това "масовият" турист не го знае. Дори е заблуден, че статуята на "Давид" на Микеланджело на площад "Микеланджело" е оригиналът.

      Покрай масовия туризъм и благоденствието на местните жители, Флоренция е загубил своя типичен дух. Отсъствието на флорентинеца, като главно действащо лице по магазини и заведения в ролята на обслужващ персонал, намалява въздействието на града като цяло. Заместващите го африканци, азиатци, южноамериканци и източно европейци, колкото и да са любезни, не e същото. Тълпите туристи от цял свят изморяват този, дошъл за наслада от изкуство и местни нрави. Амбуланти от къде ли не с кич изделия и сергии създават хаос и стрес и "масовикът" вместо да се наслади на красотата, бърза да обиколи забележителностите. А такова тичане не е нито спорт, нито култура.

      В централните заведения типичните флорентински гозби или са далечен вариант на действителните или изобщо ги няма, че даже не са чували за тях. Тъй като кулинарията е също изкуство и култура, за да се усети духът на града в този смисъл, нейните произведения се намират в гостоприемници из тесните улички на стария град или най-добре при традиционните майстори на така нареченото лампредото (дамар), които гласовити хора разнасят на колички, тази най-характерна за Флоренция гозба.
      Един от тях изненадан, че у нас също има подобни неща, покани българите на гости на Флоренция, да отидат при него да хапнат лампредото, измислено преди фамозната флорентинска телешка пържола: "Елате всички българи на улица Джоберти, по възможност не на куп, защото няма да смогна, за да опитате най-типичното от изкуството на флорентинската кулинария". Сърдечно, спонтанно, открито. По флорентински.
      Такива са все още общинските полицаи и служителите в музеите. Заслужава да се започне от този на художествената Академия, където е оригиналът на Давид на Микеланджело. Опашката там е поносима. Тълпата, пред четириметровия символ на свободата на Флорентинската Република, пресъздаден от маестрото чрез младия благороден атлет в тръпнещо очакване да победи или да загине, е търпима.
      За галерията Уфици... тя е колосална. Журналистът се спасява с разрешение от управата само срещу сериозна мотивировка:" Целта е да се съчетае изобразителното изкуство със спортната култура"- обяснявам аз на служителката и уточнявам, че след Уфици е ред на интервю с Валери Божинов. За такъв художник тя не беше чувала, за футбол изобщо, а за спорта и художественото изображение, че могат да имат връзка по между си, въобще не й беше хрумвало. Обяснението й се стори странно,но новаторско. Нищо, че скулптори и изображения от древна Гърция представят точно тази връзка, силата, атлетизма и съвършенството на Давид на Микеланджело, скулпторите на Джамболоня в Палацо Векио, за да стигнем до платното в галерията Уфици на Жан Баптист Шарден - художник от 18 век, на което е нарисувал "Момиче с ракета и перце за федербал" или Гоя с "Портрет на Мария Тереза Валабрига на кон".
      И понеже галерията Уфици е пълна с красота, отразяваща най-различни аспекти на художественото вдъхновение, подбудено от многообразието на живота, човек избира нещо, което му е най-близко в дадения миг. Аз избрах радостта от живота: "Старият мост" (Ponte Vecchio) над река Арно - най-красивата жива картина, която се вижда от прозорците на галерията Уфици, залата на Ботичели с "Раждането на Венера" и "Алегория на пролетта" и "Старецът" на Рембранд, в очакване да разкаже нещата от живота, на който е готов да го изслуша...
      Mъдър в този смисъл е 19-годишният Валери Божинов пред изданието на отбора на Фиорентина "Виола":" Не бих пренесъл нищо италианско в моята земя, защото хората нямат нужда от това" - категоричен е младият футболист и се надява в България да настъпят по-добри времена, хората да виждат отвъд границите онези положителни неща, които пораждат желание за развитие, защото без ценности не може и младите хора да имат опорни точки.
      Опора на красотата е камбанарията на Джото и катедралата Санта Мария дел Фиоре до нея, където на съответния площад тълпата едва не удушила Валери и съотборника му Миколи за автографи.
      Не удушава ли самото общество стремежът към ценности и автентичност, като заключва дори с надписани катинарчета желанията си на оградата на паметника на Бенвенуто Челини на "Понте Векио"? И това не е единствения случай на публична изява на просташки култ: стената в двора на Жулиета във Верона е цялата облепена с дъвки и любовни послания!
      Част от това общество нахлува като ураган, безлично и неблагопристойно, а другата нехае, носена от вятъра на благоденствието. Една всеобща вихрушка, която не е култура, а неин повърхностен консуматор, което е също култура, но без стойности.

Елена Шаханова, Флоренция
Специално за "СТАРТ BG ЧИКАГО"

Назад