Има тест дали кандидатът за депутат не е работил за тайните служби. И това е добре.
Но няма тест дали не е ограбил някого или някое предприятие, фирма, държавата. Няма тест дали не е пожелал жената на ближния. Нещо много спорно в нашия век, защото на тези неща се гледа другояче - не като по времето, когато е писана Библията.
Но нима може да се вярва на човек, който води разпуснат живот? Нима не са хиляди примерите, когато заради интимна връзка политик е падал в ада и е повличал със себе си много зависещи от политиката му хора? Защо тогава да избираме политик, който не може да ръководи собствения си живот - да го изберем да ръководи нашия?
Няма тест дали бъдещият депутат не е лъжец. Или да го кажем по-съвременно - склонен да поднася нещата така, както е изгодно нему. И не е ли истина, че ако някой е склонен да излъже, за да го назначат за чиновник, че е учил еди що си и може еди какво си - а на практика това не е така - не е ли истина, че той ще излъже и хората, когато го изберат, че може да направи за тях много? И нищо да не направи.
Десетте божи заповеди, или нравственият кодекс на християнина, както някой би го нарекъл, това е тестът, който всеки трябва да премине за да бъде приет в обществото. Още повече човекът, който се е кандидатирал за народен представител.
Уви, днес, както и преди години, на това се гледа повече с насмешка, отколкото с внимание.
Преди време изпратих подобна
статия до един софийски вестник. Когато се обадих да питам дали са я прочели,
един твърде сериозен редактор, сериозно ми каза:" Ние не сме религиозно
издание. Опитайте в Синодалния вестник"...
Та нима Десетте божи заповеди
и тяхното тълкуване вече са толкова демодирани, че нямат място в обществената
сфера - там където господстват медиите, които оформят общественото мнение?
Нима моралните истини са вече само тема на Синодеален вестник?
Ако сме стигнали до там -
наистина си заслужаваме тежкия живот, който водим. Живот, в който като
че повече се стараем да получим лична изгода всякъде, където можем, а
духовността, вярата, остава някъде далече от нас. Сещаме се понякога,
когато влезем в Църква и погледнем иконите. Е, и за няколко часа, дни
или месеци, когато загубим близък човек - според това колко ни е бил близък.
После отново препускаме в бясното надбягване за по-голяма надница, за
къща с повече стаи, макар и да не ни трябват, за нова кола или за нови
празненства. Които не сме заслужили.
Поне още три седмици ще
се говори за новите избори в България. Хората ще преценяват партийните
водачи, листите на кандидатите, самите кандидати за народни представители.
Дано ги преценят не само по цвета на тяхната партия. Не само по обещанията.
Не само по трохите, с които някой ще се опита да купи твоя глас. Не само
по това дали и ще можеш да получиш малък краищник от държавната баница,
ако избереш този и този.
Иска ми се, както се виждаме
в църквата и както тачим нашия Господ и святата благост на Вярата, иска
ми се така и да помислим за кого да пуснем нашата бюлетина. Повярвайте
ми - колкото е по-близко до светата църква, колкото е по-вярващ и колкото
е по-благ по характер човекът - толкова по-добре ще се грижи той за хората,
ако го изберем да бъде народен представител.
Нека потърсим истинските
ни водачи в Църквата и Вярата!
Не зная дали при срещите
си с избирателите кандидатите за народни представители са обещавали да
построят църква или да се погрижат за нравственото възпитание на младото
поколение. Ако не са направили това и ако продължим да живеем както досега,
да мислим и говорим само за материалното, само за изгодите, няма да имаме
нито добър народ, нито добро бъдеще. Вярно е, че е много тежко да се живее
- но то е тежко именно защото така сме поискали да живеем. Да се превърнем
в роби на вещите около нас и на хората, които ни предлагат тези вещи.
Така се стига до там, че някои да се хващат на работа, която сами виждат,
че е порочна и вреди. Да се занимават с дрога и насилие. Да слугуват на
онзи, който е силен и иска да заграби нещо от някого или от държавата.
Затова нека започнем от себе
си. Нека отхвърлим от душата всяко искане, което противоречи на Десетте
божи заповеди. Когато подарим една от двете си риза на ближния, когато
не богохулстваме и не говорим и не правим лошо на ближния си - тогава
и ние ще имаме наистина правото да искаме същото и от ближния. Не може
ние да живеем порочно и да искаме да открием сред нас човек, който няма
да ни управлява порочно. Порочните управници изникват на порочната нива
на обществото. И това е голямата истина, която трябва да осмислим и да
поправим най-напред себе си...
Самуил КАВАРДЖИЕВ
Назад
