Така и тази първа по рода си среща: професионална, отговорна, събра в един безкраен и в същото време светкавично протекъл ден, целия наш опит, радост и разочарования, проблеми и мечти в една от най-трудните журналистически области - имигрантските общности по света.

      ЕКИПЪТ НА МАКСИМ
      Екипът на Максим Минчев работи в една позната на мнозина бяла сграда в София, на двеста метра от Орлов мост, в посока на квартал Младост. БТА.
      Генералният директор на Агенцията е щастлив човек. Направил толкова добра селекция от вещ, опитен, неуморен и сплотен екип. Сигурно и екипът е щастлив със своя селекционер.
      Зам. генералният директор Юри Лазаров каза за отдела "Маркетинг и Реклама", че благодарение на тях срещата стана възможна. "Да вземеш пари - това е голямо изкуство! Те го могат."

      ВЕЛИКОЛЕПНАТА СЕДМОРКА НА ВАЛЯ
      Валя Йотова ръководи седем души, нещо като "Великолепната седморка" в БТА. Оптимистично е да се срещнеш с такъв екип.
      Разговорът ни започва делово. Говорим за пари.
      Оказва се, че държавният бюджет субсидира само закупуването на информационните пакети, с които БТА работи, заплатата на журналистите и техническия персонал и тук се формира от извършената дейност.
      Разказва ми как е започнала като журналистка и то в "пропаганден отдел", където трябва постоянно да завързваш и удържаш всякакви контакти. После изкачва всички нива - сътрудник, редактор, главен редактор... Познава всички политически партии и лидерите им, познава града и селото, богатите и бедните. Решихме, че е "тройно препечена" за опита, който е придобила.
      Валя Йотова е работила в "24 часа", после и във в. "Пари". Вестникът на финансистите я е научил достатъчно, за да може сега да се занимава с парите за журналистиката.
      - Журналистиката ме научи да бъда по-комуникативна - казва Валя. - Мога бързо да "усетя" човека, с когото разговарям и да намеря "червения бутон", чрез който да го предразположа.
      Питам я как са се справили с финансовите проблеми, които са съпровождали организирането на тази наша среща на българските медии по света.
      - За всяко нещо следим опита на другите по света. При БТА това поне е най-пряко... Но е различно. Ако го правеха сега в Русия, зад срещата щеше да застане някой милионер и нямаше да има проблеми. При нас трябваше да се търсят рекламодатели. Това изисква много повече работа.
      Когато ръководиш такъв екип задължително е да си обективен. И справедлив. Не трябва да се изживяваш като суперстар. Не трябва да се мислиш, че си върхът на палачинката. Защото изведнъж нещата се обръщат - и ти оставаш отдолу... Ако единственото ти основание да се считаш за повече от другите е, че си началник - ти си вече бита карта.
      Щом някой работи добре - трябва да му признаеш. Ако сбърка - да му го кажеш, но така, че де не изпадне в отчаяние.
      Точно така работи моето звено. Ние сме като войници - никой не пита защо, колко ще платят...
      Трябва да знаеш плюсовете и минусите на всеки човек, да му възлагаш работа само която може да свърши. Иначе ти си виновен, когато не се получи. Не всички са като Елена Харизанова, която е един прекрасен "Паблик-рилейшън" и можеш да й повериш всяка задача. Тя е една от най-добрите.
      Аз имам най-прекрасния екип. Аз съм си го направила. Работим две години заедно. Нашата задача е да докарваме пари в БТА. Това е като да работиш в огромна информационна консервна фабрика. Боравиш с чушки, кисели краставички, компоти... Тичаме по общински медии, списания, най-различни рекламни канали, с всички трябва да се срещаш... Да обслужваш рекламния пазар, да се пазариш, да правиш отстъпки, без да варираш много , за всяко нещо трябва да има заповед. Прес клубовете са много доходоносни, затова има национален, регионални - Търново, Русе, те имат техника, възможности, след всяка среща се появяват нови шансове за реклама.
      - Как успяваш да издържиш на такова напрежение?
      - Зареждам се като пътувам. До Хималаите, например. Бях и искам отново да отида. Да се прочистиш, да изгребеш цялата шлака от себе си. Не съм живяла лесно. Не съм "щастливото овчарче". Платила съм си цената. Така съм възпитала и дъщеря си. "Ако не беше ме възпитала като мъж - ми каза, когато отиде в Ню Йорк, - щях да умра на средата на Манхатън".
      Щастлива съм, защото много ме кефи това, което правя. Трябва винаги, когато постигнеш нещо, да си казваш: колко съм добър! Започваш да се обичаш. Ако не се обичаш - ти си зъл човек.
      Попаднах на широко скроен човек в журналистиката, голям талант, Калчо Иванов, той първо ме изтърпя като глухарче, после ми каза: ти си много талантлива и имаш отвратителен характер, но нещата винаги вървят заедно. Ако успееш да покриеш собствените си критерии - успяваш...
      Ти трябва да имаш вътрешна конструкция, която да те задържи като личност. Ако нямаш морален скелет - какво ще излъчваш? Ти си пощенска кутия, където хората пускат съобщения.
      Трябва да си нормален човек. Но никога не съм искала да съм добра - мекотело, което никому не вреди. Но и нищо не прави.

      В ТОЧНОТО ВРЕМЕ И НА ТОЧНОТО МЯСТО
      Продължаваме с Юри Лазаров по коридорите на БТА. Моля го да определи с няколко думи значението на Срещата на българските медии по света, която току-що беше завършила.
      - Точно това е трудното - с няколко думи да обобщиш толкова динамична и наситена среща. Не бих искал да го направя само с някой патетично-публицистичен текст Но можем да отбележим някои важни неща - като това, че предстои масовото навлизане на електронните медии в световната информационна практика. Осъществява се консолидация на медиите. Имаше смисъл не само да се видим и харесаме, а и да продължим заедно. На лице е създаването на ново формирование - Асоциацията на българските медии, чрез която могат да се акумулират средства за обслужване на творчески цели.
      Така мисли и неговият колега - Зам. генералният директор на БТА по икономическите въпроси Латю Латев. Беше категоричен, че тази среща дойде точно навреме и се организира на точното място. Тя допринесе изключително много за опознаването на българските медии в страната и тези в чужбина. Форумът показа, че стремежите и идеите на колегите съвпадат.

      СЛЕДВАЩИЯТ ПЪТ - В ЧИКАГО?
      На сбогуване попитах генералния директор на БТА Максим Минчев - ще успеем ли да задържим това, което вече направихме и кой е най-добрият начин?
      - Аз вярвам, че ще успеем! Затова и учредихме нашата Асоциация. Участниците в нея ще имат взаимен достъп до информация. Ние трябва да намерим и пътя за финансиране на онези медии извън страната, които не разполагат с достатъчно средства. Желанието ни е да се срещаме периодически и да обсъждаме проблемите, засягащи развитието на България взаимно, както го направихме сега.
      А дали това, което стана в София, може да бъде организирано следващия път в Чикаго? Отвърна ми с усмивка:
      - Стига да ни поканите! - И после, сериозно, уточни - Това е въпрос на организация. За някои медии пътуването до Чикаго ще бъде проблем. Но не е невъзможно да се намери решение.
      Отговорих му, че с рекламен отдел като неговия изход винаги ще се намери...

      ОПОЗНАВАНЕ БЪЛГАРСКИЯ СВЯТ НА ПЛАНЕТАТА
      Беше вълнуващо да се запознаем с колеги от Франция и Унгария, Молдова и Украйна, Гърция и Испания, Канада и Австралия.
      Бяхме заедно в България - медии от българските общности по света и наши колеги от БТА, радио и телевизии, електронни медии - на великия наш, български ден, Денят на Кирил и Методий. Денят на нашата писменост и култура, запазила се 1150 години досега, и като българи да я пазим и занапред.
      И всичко това протече на фона на абитуриентските балове с тяхната луда младост и оптимизъм, на предизборната кампания за Четиридесето народно събрание, на големия Панаир на книгата в НДК, на Международната среща на писателите в София, на връчването на театралните награди "Аскеер" за годината у нас...
      Не е ли това нашият свят - светът на медиите, които трябва да го видят, осмислят и да пръснат новините, вярата и истината за българското и България, медиите, които има какво да дадат и кажат както на българите, така и на света.

Назад