Колегите на Форума видяха 169-ия брой на "България 21 век", който донесохме, 170-ят посвещаваме на тази наша световна среща на българските медии.
      170 броя на практика означава, че три години и половина "България 21 век" и нашата спортна версия "Старт БГ", са гостували всеки четвъртък по българските домовете в Америка.
      Какво може да направи една етническа медия в чужбина в полза на сънародниците си в дадена страна?

      Ще разкажем за неща, които сме търсили и опитали, те могат да ви подсетят за същото или за нещо по-добро.
      След интервю с Мария Папас, трежър в най-голямата в САЩ община Кук Каунти, с приходи само от данъци недвижимост над 14 милиарда долара, където живеят много българи, българският език бе възприет за официален език в административната дейност.
      Не ние предложихме това. Ние дори и не се досещахме да го искаме. Предложи го Мария Папас и нейната съветничка по имигрантските общности и медиите Пат Михалски. Това е и улеснение за сънародниците ни, но и признание за значимостта на българската общност.
      Емигрантските медии имат задачата да съобщават точно и навреме възможности за обучение, за квалификация, работа, къде и какви прояви имат българските бизнеси, нашите творци, детските състави, фолклорните ни групи.
      Понякога да подкрепят нестандартни, но интересни инициативи.
      Като тази на наши сънародници от една българска община, които за да създадат икономически връзки с Чикаго, дойдоха да се срещнат с кметове на два събърба и да разговарят за побратимяването между красив, но малък български град и богатия, но жаден за добра природа и климат, Чикаго.
      Вестникът ни отразява доста подробно инициативите на Българо-американската асоциация в Чикаго. По принцип се стараем да не се обвързваме с отделни лица и институции, но в случая асоциацията имаше належаща необходимост от популяризация на своята дейност. За една от тях - Първият български бизнес-фестивал в Чикаго през октомври 2004 г. писахме доста. След събитието посветихме и специален брой - равносметка за направеното, но и на пропуснатото, през тези български дни в Чикаго.
      За да представим новото лице на българина в Америка, не Бай Ганьо, а европееца, необходима е сериозна работа и посвещение.
      Не е достатъчно, ако етническият вестник в чужбина се занимава само с новините от България. Или само регистрира какво е станало там, където се издава. Медията трябва да бъде жив участник в живота и съдбата на своите читатели. Да има ярко написани репортажи и интервюта, да представя интересно и професионално същността и значението на станалите събития. Да стимулира сънародниците ни към сплотяване и желание да покажат с дейността си доброто начало у българина.

      С общи усилия на художници и вестник бяха организирани изложби. На страниците ни се отпечатваха и рецензии за тези изложби. Двете неделни училища към църквите, фолклорни състави като "Българче" и "Хоро", прочутите с умението си да творят българчета от американското училище "Будлонг" и пр. са нашите положителни примери, които представяме във фокуса на вниманието на нашите читатели.
      С интерес се посрещат и очерци, интервюта и репортажи за български бизнеси, за български финансисти, трокдрайвъри, агенти за недвижими имоти, спортисти, лекари и адвокати, за българските жени, които работят като икономки и възпитателки на деца в американските домове... Естествено е да искаш да прочетеш за човека, когото познаваш от България, с когото си съсед и да се зарадваш на неговите успехи.

      Иска ни се добрите примери да дадат на сънародниците ни повече вяра в бъдещето - лично тяхното и на цялата ни диаспора.
      Станахме съорганизатори и на така наречения "Мач на Столетието", в който имигранти от старото поколение, подсилени с играчи като Божидар Искренов, председателя на професионалната футболна лига Валентин Михов и др., дошли в Чикаго специално за събитието, играха срещу шампиона на една от аматьорските лиги на Чикаго - българския емигрантски клуб "Славия".
      Наскоро се състоя и Първият шах турнир в Чикаго, който организирахме заедно с тук присъстващите колеги от Електронното издание "ЕуроЧикаго". Привлякохме като спонсор българската карго-компания "Полина Сървис", събрахме шахматистите на града и в присъствието на двама гросмайстори - Владимир Георгиев и Никола Митков, се получи добър и емоционален турнир.

      Често изтъкваме богатата духовна и културно-просветна дейност, която се води в Българската православна църква "Свети Иван Рилски - Чудотворец".
      Предоставяме страница на Българската Православна Църква "Света София". Убедени сме, че сега са необходими сериозни грижи за духовността на българина. Зала "Българска среща" към Църковния комплекс стана кът за срещи с България. Първата земляческа среща на великотърновци в началото на миналата година даде старт и на останалите. Последваха срещи на земляци от Стара Загора, Кърджали, Русе, Дупница, Свиленград, Благоевград, Пловдив, на всички родопчани...
      На една от тези срещи се запознахме и с бившия танкист, написал разказ с почти Йовковска сила, за който колегите от 24 часа писаха.

      Всеки знае, че най-голямото богатство за една страна са децата. Все повече деца сега живеят в два свята - единият е споменът за България, а другият е настоящето в чужбина, а може би и бъдещето. Някои остават, но много се връщат. За тези, които поемат обратния път е по-трудно. За тях правителството и държавата трябва да се погрижат. Така, както е необходимо добър педагог да им помага при адаптирането им в чужбина, така е необходима програма и помощ и в България за възстановяване на българския език и пропуските в образователната система. За това апелира и българската учителка в Чикаго Боянка Иванова при разговора си с президента Симеон Сакскобургготски във Вашингтон.

      Нямаме проблеми с автори, с материали за живота на българското Чикаго. Тук ври и кипи и е приятно, и славно, и страшно - от отговорността - ако човек я има и носи у себе си - от това да пишеш за такова уникално място, за една сякаш нова България, която се очертава в първите години на третото хилядолетие - вече не на Балканите, а в новия Свят!

      Да се напише и запази хрониката на събитията, които са изграждали и изграждат една етническа общност в новата среда - това е сериозна задача за всяка медия. Било е винаги и нашата задача - да отбележим навреме процесите, които назряват и да спомогнем за тяхното решение. С едно условие - че решението трябва да бъде добро за цялата ни общност и за позитивния лик на българите пред обществото.

      Водени от тези мисли колеги от редакцията събрахме част от нашата, чикагска, хроника в книгата "Български щрихи в американски пейзаж", която току що бе отпечатана и която поднасяме, в знак на уважение, на всички наши колеги от българските медии по света.

      В Чикаго съжителстват повече от 150 емигрантски общности. Има и малка община, където общуват помежду си на езика, на който е говорил Исус Христос. И всичките общности - гласно и негласно, се съревновават помежду си кой е ПО...!
      Мексиканските медии доказват, че никой не коси трева и не прави по-добри ремонти от мексиканците, руснаците превъзнасят своята душевност и своите инженери, за поляците да не говорим - полякът, дори и да не иска, е герой и голям човек. Сърбите се държат като близки роднини с Бога.
      Третото неписано правило е познато още от училищната скамейка. Ако отличникът сгреши - учителите потулват работата. Ако черната овца в класа стъпи накриво - става голям скандал. Понякога го отнася дори и ако друг е стъпил накриво... Ако ирландец е сгафил случаят се поставя спокойно, с разбиране и леко отшумява в административните сфери. Ако е човек от общност със слабо лоби или със слаба вътрешна сплотеност, може да се очаква всичко.
      Струва ми се че тази картина предопределя главната задача на българския вестник, телевизия или радио при конкретните обстоятелства: да се борят с всички сили, но гъвкаво и умело, за по-добър имидж на нашата общност, по-висока сплотеност, за изтъкване позитивните качества на българите.

      Един пресен пример.
      След трагичен случай в семейството на български евангелистки пастор в Чикаго, в редакцията се обадиха българки, които се грижат за децата в американски семейства. Техният бизнес страдаше, защото "българките били опасни за децата"!
      А истината е, че във вените на умопомрачената майка няма капка българска кръв. Тя е холандка с американски паспорт. Взела фамилията на мъжа си. Но тази именно българска фамилия отпусна юздите на лошата мълва за българите...
      Ние се помъчихме да разкажем реалните факти на всички, включително и на колеги от американската преса, които се обърнаха към нас за повече информация, че на този свят действително всичко може да се случи, но българките като правило са прекрасни майки.

      Понякога в общността ни темпераментно се решават някои лични или обществени въпроси с шумни и дълготрайни пререкания. В резултат на неразбориите другите започват да гледат с недоверие към ВСИЧКИ българи - какво ли сътрудничество с тях може да се очаква, след като те не могат да се разберат между себе си?
      Когато в еврейската общност възникне спор - равини и разумни авторитетни хора от общността се затварят в един салон и не излизат от него докато не изчистят докрай всяка неразбория. Никои разумни хора от разумните общности в Америка не решават проблемите си на улицата или чрез вестниците.
      Колкото и да страдат тиражите на вестниците от такова решение на нещата - това е за предпочитане, защото е в интерес на цялата общност, а не на отделни хора.

      С една дума - в Америка етническите общности се съревновават да покажат в по-добра светлина своята родина и себе си. А не в обратното - да изтъкват демонизма на сънародниците си. И тяхната преса - китайска, полска, руска, папуаска - се грижи главно за това.
      Трябва ли ние да правим обратното? Не, разбира се.

      Да си журналист в медия за свои сънародници в чужбина е въпрос на вяра, а не на безверие. Вяра в своята нация и в себе си - като част от нея.

      Да, ние пишем и за черните дела на българите в САЩ. За шофьори, които въртят кормилото по-дълго от допустимото и, уморени, правят тежки катастрофи. Пишем, че и сред нас има хора с дефицит на патриотизъм. Пишем, че често сме индивидуалисти. Пишем, че сред нас все още се среща необясним антагонизъм...
      Но пишем два пъти повече за нашите прекрасни деца, които печелят конкурси и награди за успеваемост в американските училища, както из а нашите специалисти, които са сред най-търсените в различни професии...
      Да ние пишем, че има и нелегални българи, които живеят на границата, или отвъд в закона, но ние се борим и доказваме, че повечето от тях са достойни хора, жертва на определени обстоятелства. Наскоро Президентът и Американският сенат отпуснаха 1 милиард долара за лечение на нелегални имигранти, без да се изяснява техния статут! И тези, които страдаха от болести и болежки без да смеят да отидат в болница, за да не ги разкрият и депортират, вече ще живеят човешки. Вярваме, че това е едно добро начало в добра посока.

      Не бива да се затварят очите пред злото - най-малко това прилича на журналистите. Но в демократични страни като САЩ и България има много и различни пътища за решаване на проблемите. И емигрантските вестници трябва да са внимателни и отговорни за методите, които избират за да покажат истината за своя народ и своята диаспора в дадена страна.

Назад