Не, България не започва
от първите ханове, от президента на републиката или премиера. Не започва
от партиите и техните лидери - жълти, сини, червени или оранжеви. Не започва
дори от Черно море, от Дунав или от Кулата.
България започва от детската
стая и трите човешки същества, които взаимно са създали и приели живот.
От там започват и по-могъщите
държави, от там тръгват и по малки страни дори от България.
Но животът, сам по себе
си, е само физическата основа, върху която, за да има човечество и цивилизация,
се изгражда детето - продължител на човешката мисия, възложена ни от Божествения
разум и сила.
От детската стая започва
пътят в бъдещето на новия човек. Но и историята на род, народ и държава,
на човечеството.
В първите години от живота
душата на детето е като горещ метал, от който може да се направи прекрасен
дворец на разума, хвърката машина, която да издигне на крилете си човешкото
познание и дух. Или да се излее безформена и безполезна шлака, чието единствено
свойство ще е да тежи - на времето и на обществото, което я търпи.
Всичко това много зависи
от безкрайно прости неща, чрез които се създава безкрайно сложната човешка
същност.
Майката и бащата са тези
двама великани, които в милиардите човешки клетки, наречени "семейство",
правят бъдещето на планетата.
Всичко започва от ласкавите,
но твърдо казани думи към бъдещия строител на човешката цивилизация, в
чиито "компютър" няма все още вградена никаква програма:
- Стани и ела да се измием
и нахраним, денят започва...
Една излежаваща се до обяд
майка, па макар и това да е само в почивните дни, прави от детето си парцал,
който цял живот ще се бори - безуспешно - с непреодолимия мързел, най-лошия
спътник, с който то ще прекарва живота си.
Когато стигнеш дотам, че
сутрин се бориш два часа със съня, за да си отвориш очите, когато времето
през целия ти ден не стигне за нищо, защото не можеш да се "разсъниш",
тогава ти ще се замислиш кой ти е вложил тази програма, толкова унищожителна
за тебе в днешния бясно развиващ се свят...
Имат късмет децата, чиито
родители им казват:
- Дрешките ти са изцапани
- вземи и ги изпери!
- Играчката ти е захвърлена
в ъгъла на пода. Постави я на нейното място!
- Нахрани се добре, сега
си прибери чиниите, измий ги и ги постави на място. И не го прави довечера,
а още сега.
- Скътай си добре дрешките,
не ги разхвърляй по цялата стая. Така ще спиш по-спокойно.
- Обичай другите деца. Не
говори лошо за тях и не им причинявай болка.
- Обичай дядо и баба, обичай
учителката си, те искат да те направят умен и силен...
Блажен е онзи българин, който
направи от детето си истински син, дъщеря, истински стопанин и стопанка
на себе си и на Майка България!
Неразборията, разпуснатият
живот, безразличието, безотговорността и най-страшното - липсата на трудолюбие,
мързелът - ето злините, чиито корени са в детската стая. Щом детето не
е научено на ред и трудолюбие от него става човек, който ще преживее живота
си в ярема на някаква никаква работа, ще бъде до края на дните си в немотия,
усмивката не ще го спохожда и неговото оправдание пред самия себе си ще
бъде, че всичко на този свят е измама и лъжа, всичко е глупост, включително
и хората край него са глупави, че на него така му харесва. Такъв човек
няма енергията да се подготви за тест за нова работа, да се научи на друг
занаят. Той често пъти, заради мързела си, пропуска и "птичето кацнало
на рамото му", защото не може да преодолее блатото, образувало се
в неговото детство от лошия пример.
Като се огледаме ще видим,
че възпитанието при цели народи понякога си прилича. Затова и при тях
ще видите хора, който са дисциплинирани, работливи, сериозни, динамични,
успешни. И хора, който са немарливи, безотговорни, лениви, без амбиции.
Куриозното е, че това не
винаги зависи от материалното състояние. Знаем как от селска къща, където
са яли само качамак, излизат велики хора. Знаем и богати къщи, от където
синчетата, учили в Лондон и похарчили стотици хиляди лири, стигнат до
някой безсмислен държавен пост, изкаран пак с бащиния авторитет...
Защото майката не е научила
глезеното си синче на елементарни навици и трудолюбие.
И днешна България, като
старата, както и бъдещата, започват от детската стая. Затова сме имали
и по-добри и по-лоши периоди в държавата. Когато моралът и възпитанието
в семейна среда са били на по-голяма висота - тогава и в страната ни са
се раждали и работили за благото на държавата и народа по-силни личности.
И обратното.
Разбира се това не е съвсем
точно. В историята се намесват, понякога фатално, и други фактори - войни,
катастрофи и пр. Но едва ли някой може да отрече отговорността на родителите
за оформянето на първите и особено важни черти и характер у тяхното дете.
У бъдещия активен строител на новия човешки век.
Самуил КАВАРДЖИЕВ
