19 май 2005 г.

НЕВИДИМИТЕ ГРАНИЦИ (Част 2)
от София Знаймер,
адвокат при Jasinsky Immigration Law, LLC и практикува имиграционно право


      С нея може да се свържете на телефон 773-276-7706 или на е-мейл sofia@jasinsky.com

      Преминаването през невидимите граници означава взимане на законен статут в САЩ и навлизане в американската мечта с право на работа, кариера и образование. Поканените имат право да мечтаят за бъдещето и да градят своя живот. За отхвърлените остава само реалността, в която няма право на оплакване и в която мечтите са задушени. В тази паралелна реалност, която представлява свят в сянка, хората са уморени, отчаяни, понякога примирени и нерядко изпълнени с цинизъм. Жителите на света в сянка са готови да работят на мизерни и често опасни работи, без право на защита от закона, защото те са извън закона. Тези хора живеят в хроничен стрес, който доминира ежедневието им, обсебва съзнанието им, съсипва здравето им, и отнема гордостта им.
      Има ли надежда за легализация? Идеята за програма за гости работници, която президент Буш подхвърля от време на време, когато му потрябват испански гласове, се посрещна с открита враждебност както от мнозинството гласоподаватели, така и от членовете на собствената му партия. Тази враждебност ескалира след терористичния акт на 11-ти семптември 2001. Граждани започнаха да обвиняват правителството, че не прави достатъчно да спре нелегалната имиграция и сами започнаха да организират доброволни отряди по границите на Аризона, чиято цел е да ловят нелегални имигранти в граничната зона. В парламента сериозно се обсъждат предложения, които ще отнемат юрисдикцията на федералния съд дa разглежда незаконни действия на имиграционната служба, което ще доведе до неправомерни депортации без право на контрол, ще променят правилата за даване на политическо убежище, значително ще разширят причините за недопустимост на базата на връзки с терористични организации. Дали ще има някакво облекчение за нелегалните имигранти не е сигурно, но със сигурност ще има промени в закона, тъй като имиграционният въпрос сега е най-горещата тема в конгреса.
      Постоянните промени в закона правят даването на правилен съвет изключително трудно. В много случаи промените в закона са ретроактивни и оказват ефект върху статута на хора, които са взели решение на базата на стария закон. Например някои криминални престъпления извършени преди двадесет години, на времето не са били база за депортация, но сега, години по-късно, промени в закона направиха извършителите депортируеми. Какви промени ще донесе бъдещето не се знае, но истерията срещу имигрантите не намалява. Някои представители на конгреса явно не правят разлика между терористи и нелегални имигранти и, ако зависеше от тях, биха хвърлили всички нелегални имигранти в затвора без право на съд и конституционна закрила. За успокоение, в конгреса има и разумни хора, които не забравят, че нелегалните имигранти са човешки същества. Благодарение на тях, законът дава известно облекчение на някои от нелегалните имигранти, които иначе щяха да бъдат без надежда.
      За тази надежда ще говорим в следващите няколко части на рубриката Невидимите Граници. Всичките ситуации са измислени, имената на героите са по азбучен ред и всяко съвпадение е случайно. Независимо от това, много от ситуациите не са необичайни. Разбира се, анализът не трябва да се счита за правен съвет, тъй като всеки случай е различен и всеки случай трябва да бъде професионално анализиран. За вашия индивидуален случай потърсете компетентен съвет.

      Ангел, Боряна, Вера, Георги и Дана
      Семейството на Ангел е в САЩ от 1995 година. Той е дошъл с жена си Боряна и с децата си Вера, на 8 години, и сина си Георги, на 11 години. Цялото семейство влезна нелегално през Мексико през 1995. Ангел работи нелегално, но през януари 2001, неговият работодател подаде молба до отдела по труда за лейбър сертификат, за да го спонсорира чрез работа. Неговият работодател фалира през 2003 и бизнесът не съществува. Ангел в момента работи за друг работодател и се чуди дали новият му работодател може да му помогне по някакъв начин. Ангел се разведе с жена си през 2004. Дъщеря му Вера току що навърши 18 години и е отличничка в училище, обаче не знае дали ще може да отиде в колеж, а синът му Георги е на 21 години и се чуди дали има надежда за него. Георги работи като дърводелец и неговият работодател иска да го спонсорира. Освен това Георги има приятелка, Дана, за която иска да се омъжи. Дана е в САЩ от 2002 година и е дошла с туристическа виза, но е престояла разрешения срок. Вера току що получи известие, че е подбрана за лотарията за зелени карти. Чуди се дали може да кандидатства за нея.
      Жената на Ангел, Боряна, се разведе с него за да се ожени за американски гражданин. Ожени се за него след кратка връзка, без да го обича, обаче той я изнудва за пари и самият той има нисък доход и явно доходът е недостатъчен за спонсориране. Боряна е намерила допълнителен спонсор, обаче американският и съпруг заплашва, че няма да дойде на интервюто, ако не му даде пари. Боряна живя с американския си съпруг само един месец и не знае нищо за него, нито той за нея, и тя се страхува затова какво ще стане на интервюто. Тя в момента е влюбена в друг американец, с който живее и наистина иска да създаде съвместен живот, обаче не знае дали е по-добре да се разведе със съпруга си.
      Въпреки че Ангел, Боряна и Георги са в САЩ нелегално и ако напуснат страната няма да могат да влезнат в САЩ за десет години, законът им дава право да вземат документи на територията на САЩ чрез спонсорство чрез работа или семейна връзка. Параграф 245(i) от закона дава право на хора, за които има подадена петиция преди 30-ти април 2001 и които са били физически в САЩ на 21-ви декември 2000, да си сменят статута в САЩ дори и да са извън статут и дори и да имат незаконно присъствие при условие, че нямат други бази за недопустимост (например криминални престъпления или заповед за депортация). Независимо, че работодателят, подал за Ангел е фалирал, ако петицията подадена за Ангел през 2001 е била “одобряема на датата на подаването”, Ангел има право да вземе документи на територията на САЩ, ако намери нов спонсор. Законът е с много широко приложение и под него попада не само Ангел, за който петицията е била подадена, а и съпругата му, с която е бил в законен брак на датата на подаването, както и децата под 21 години на датата нa подаването. Още повече, този закон дава право на съпругата и децата да запазят това право дори и в случай на развод при съпругата или навършване на 21 години при децата.
      Следователно, ако новият работодател на Ангел подаде петиция за него и тя е одобрена, Ангел може да получи зелена карта на територията на САЩ срещу глоба от хиляда долара. Също така ако работодателят на Георги се съгласи да го спонсорира, Георги също има право да вземе документи срещу глоба от хиляда долара. Освен това, ако Георги се ожени за Дана преди да получи зелената карта, той има право да прехвърли бенефиса на този закон върху съпругата си, дори и тя да е нелегална и да няма право самата да вземе по този закон (например защото никой не я е спонсорирал). Това означава, че ако Дана се омъжи за Георги преди Георги да получи зелената карта, Дана ще има право да плати хиляда долара и да вземе зелена карта заедно с Георги, независимо че тя индивидуално не се квалифицира по този закон. Понеже тя е омъжена за имигрант, който има право да се възползва от този закон, тя, като негова съпруга, има право също така да се възползва от 245(i).
      Вера също има право да вземе зелена карта на територията на САЩ, тъй като тя е дете на Ангел и на датата на подаването е била под 21 години. Следователно, тя може да кандидатства чрез лотарията на територията на САЩ. Освен това, ако баща й побърза и успее да вземе документи чрез работа преди тя да навърши 21 години, Вера може да вземе документи зедно с баща си като негово дете (в някои случаи законът счита деца над 21 година за под 21 години). Освен това Вера току що е навършила 18 години. Ако от навършването й на 18 години не са изминали над 180 дни, тя може да напусне САЩ и да се върне отново, и законът няма да й забрани да се върне. Понеже незаконно присъствие в САЩ на деца под 18 години не се брои относно приложението на забрана за завръщане от три или десет години, Вера няма да подлежи на три или десет годишна забрана за влизане в САЩ. Само че, ако Вера напусне САЩ и кандидатства за виза в консулския отдел, най-вероятно единственият начин да дойде обратно в САЩ ще бъде или със зелена карта или виза с двойно намерение като H-1B или L. Поради незаконния й престой в САЩ офицерът в консулството ще й откаже туристическа, студентска или друга виза, която изисква неимигрантско намерение, но няма причина да й откаже ако кандидатства за зелена карта, H-1B или L виза.
      Боряна също има право да вземе документи на територията на САЩ срещу глоба от хиляда долара, ако има кой да я спонсорира. Понеже тя е влезла през Мексико, без виза, тя не се смята за недопусната в САЩ и следователно дори и брак с американски гражданин по принцип не й дава право да вземе документи в САЩ. Обаче, благодарение на петицията на Ангел от 2001, за който Боряна е била женена на времето, Боряна има право да вземе документи като плати хиляда долара. Въпросът с Боряна, обаче, е усложен от брака й с американския гражданин. Не е ясно дали бракът й е истински или не, но самият факт, че се е омъжила за американски гражданин се гледа с подозрение от имиграционните власти.
      До такава степен е разпространена измамата с фалшиви бракове за зеленаain карта, че конгресът направи сключването на брак, чиято единствена цел е взимане на зелена карта, криминално престъпление, за което наказанието е максимум пет години затвор и глоба от двеста и петдесет хиляди долара. Освен това имигрант, който е участвал във фалшива женитба става недупостим в САЩ завинаги. Следователно, дори и ако се разведе Боряна с първия американски гражданин и се омъжи за втория, бракът й с първия американски гражданин ще бъде поставен под микроскоп. Боряна трябва да докаже, че предишният й брак не е бил “единствено” за зелена карта. Тъй като Боряна е живяла с първия си американски съпруг само един месец, и сега живее с друг, възможно е имиграционната служба да реши, че Боряна се е омъжила единствено за зелена карта. Понякога изневярата на имигранта се смята зa симптом на фалшива женитба.
      Например миналата година в Хартфорд вестниците писаха за имигрантка, която беше поставена в процес на премахване от САЩ, тъй като е изневерила на съпруга си. Според имиграционните власти изневярата е симптоматична на нейното субективно намерение да влезе в брак с единствена цел, зелена карта. Интересното в случая е, че бракът е истински, поне според съпруга й, който й прости за изневярата, но имиграционната служба не й прости. Американският гражданин и неговата съпруга дадоха имиграционната служба под съд във федералния съд в Ню Йорк и делото още не е приключило. При Боряна, обаче, ситуацията е доста по-неясна и нейният съпруг едва ли ще тръгне да съди имиграционната служба. Освен това нейният съпруг няма достатъчно доход, за да докаже че може да я издържа, както се изисква от закона и ще им трябва допълнителен спонсор.
      Много е вероятно Боряна да е усложнила положението си многократно с брака си с първия американски гражданин. Ако имиграционната служба реши, че бракът й е фалшив, дори и да се омъжи за втория американец, Боряна ще бъде премахната от САЩ. Затова, ако Боряна реши да се разведе с първия американски гражданин, причините за развода трябва ясно да показват, че бракът е разтрогнат поради определена, обяснима причина, а не просто по взаимно съгласие. Имиграционните офицери преминават през специално обучение да откриват фалшиви бракове и много е вероятно, ако бракът на Боряна е фалшив, те да стигнат до това заключение. Ако имиграционните власти решат, че бракът на Боряна е фалшив, вратите на САЩ за нея ще бъдат затворени завинаги без право да се върне.

      Целта на тази рубрика е да даде обща идея за закона и не бива да се счита за правен съвет. Тъй като всеки случай е различен, трябва да бъде професионално анализиран. За вашия индивидуален случай потърсете компетентен съвет.

Назад




Интернет дизайн