Беше потърсено и намерено нормативно решение на проблема със здравните осигуровки на българите, пребиваващи продължително време в чужбина.
      І. СЪСТОЯНИЕ В МОМЕНТА
      В Закона за здравното осигуряване се създаде нов член 40а, в сила от 1 януари 2005 г., който определя реда за осигуряване на българските граждани, вкл. лицата с двойно гражданство, които пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година. Разпоредбата на член 40а дава възможност на българските граждани, вкл. и тези с двойно гражданство, които пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, по свое желание да не заплащат здравноосигурителни вноски от датата на напускане на страната до края на годината и за всяка следваща година в случай, че преди заминаването си са подали заявление в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. За да бъдат възстановени здравноосигурителните им права е необходимо през шест последователни месеца от завръщането им в страната да са внасяни вноски. Правата на тези граждани се възстановяват веднага, ако еднократно заплатят сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето.
      Заплащането на сумата от 12 здравноосигурителни вноски не погасява обаче стари задължения за невнесени вноски, тъй като разпоредбата на член 40а няма обратно действие.

      ІІ. ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ СТУДЕНТИ УЧЕЩИ В ЧУЖБИНА
      Съгласно действащия в момента Закон за здравното осигуряване българските студенти във висши училища до навършване на 26-годишна възраст се осигуряват за сметка на републиканския бюджет. Преди отпътуването си от страната, за да следва в чужбина, студентът следва да уведоми Националния осигурителен институт /НОИ/, че ще отсъства от страната по тази причина, като впоследствие представя и удостоверение от университета, в който се е записал. След завършване на висшето си образование, при завръщането си в България, той удостоверява този факт със съответните документи. Тъй като студентите се осигуряват от републиканския бюджет, те не напускат националната здравноосигурителна система и не се считат изгубили здравноосигурителни права.

      ІІІ. ПРЕДПРИЕТИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ СВЪРЗАНИ С РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ
      Предстои да бъде приет на първо четене в Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Той урежда тази категория български граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода от 1.01 2000 г. до 31.12.2004 г. и дължат здравно осигурителни вноски за своя сметка за времето през което са били в чужбина /т.е. стари задължения/. Условието да могат да бъдат освободени от задължението за внасяне на дължимите вноски е:
      - да не са ползвали здравни услуги от НЗОК за календарната година, през която са пребивавали повече от 183 дни извън страната;
      - да са били задължително здравно осигурявани по реда на законодателството в страните, в които са пребивавали;
      За освобождаването от задължението за заплащане на здравноосигурителни вноски се предлага тези лица да могат да подадат до 31.12. 2006 г. лично или чрез упълномощено лице заявление в териториалното поделение на НОИ. Към него се прилагат: удостоверение от       Националната здравноосигурителна каса, документ от МВР, удостоверяващ времето на пребиваване извън страната, както и документ от съответните здравноосигурителни институции, включващи периода на здравно осигуряване.

      ІV. УРЕДБА СЛЕД ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕС (след 01.01.2007 г.)
      След присъединяването на Република България към ЕС от 2007 г. за българските граждани ще се прилага европейското законодателство (регламенти на ЕИО 1408/71 и 574/72, както и нови влезли дотогава в сила), с което ще се предотврати двойното здравно осигуряване и ще се улесни свободното движение на българските граждани на територията на Европейския съюз.
      Предотвратяването на двойното здравно осигуряване дава възможност гражданите на държава-членка на ЕС да се осигуряват на територията на държавата-членка на която пребивават и работят или на територията на държавата-членка от която идват. Това е право на техен избор.

Назад