25 април 2005 г. е денят на подписване на Договора за присъединяването на България към Европейския съюз.
Тази дата ще остане в историята ни като равна по значимост със събитията по Освобождението и началото на новата българска държава. Бих желала да честитя на всички вас това забележително постижение на България, плод на упорити усилия и ясна визия за принадлежност към единна Европа. Този акт е и признание на един факт, в който ние никога не сме имали и най-малко съмнение - нашата европейска идентичност.
Присъединяването ни към Европейския съюз увенчава края на едно дълго завръщане към европейското лоно. През Средновековието България се превръща в силна многоетническа държава, която се явява истински преграден вал на Европа срещу нашествията от изток. В средата на 9 век България не само приема християнството, но и въвежда старобългарския език в религиозния и държавния живот. Това, само по себе си, е един революционен акт в европейското духовно и държавническо пространство - носител на демократичната идея и предвестник на реформизма. В късното Средновековие втората българска държава, в която отсъства религиозен фанатизъм и духовният живот е многообразен и разкрепостен, дава ясни индикации, че европейският ренесанс е могъл да се зароди и в българските земи.
Османското нашествие в Европа откъсва България за пет века от този път и предопределя развитието й в друго направление. След Освобождението за три десетилетия България прави гигантски стъпки към Европа, приема една от най-демократичните конституции за времето и осъществява мащабно икономическо развитие. Дълбоката криза след двете Балкански и Първата световна войни, люшкането между левия и десния екстремизъм, безпощадният валяк на Втората световна война и издигането на "желязната завеса" отдалечават страната ни от европейската траектория. Поради тези причини, в резултат на много усилия, белязали трудните години на политическия и икономическия преход след 1989 г., на 1 януари 2007 г. България ще осъществи своето истинско завръщане в европейската общност - там, където тя принадлежи.
Присъединяването на България към Европейския съюз, обаче, е не само краят едно дълго завръщане. Този значим акт е едно ново начало на възраждането на България в европейското лоно. Ние си даваме ясна сметка, че още много упорит труд е необходим, за да се придвижим до високото равнище на живот, което европейските държави са постигнали. Това, обаче, не ще бъдат усилия на чужденец извън дома, а градивни действия, подпомагани от нашето европейско семейство. Упоритият труд ще бъде съпътстван с новото ни самочувствие на европейци и ясната перспектива за успех след положени усилия.
Убедена съм, че нашата прекрасна страна, за която писателят Алеко Константинов призова да отворим очите си и да видим, че "българската Швейцария е пред нас - Витоша, Рила, Родопите!", ще се превърне в райски кът на обединена Европа. Убедена съм също, че както и в историческото минало, съвременните българи ще внасят своя достоен дял в изграждането на нашия общ европейски дом, основаващ се на демокрацията и хуманизма.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА
Извънреден и пълномощен посланик
на Република България в САЩ
Назад
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА
