(Част 1)
На какви ли не жертви сме готови за децата си - готови сме да не спим, да не ядем, да работим до преумора. За тях искаме най-добрата храна, най-добрите играчки, най-доброто училище, най-добрите приятели, най-добрите възможности.
За тях имигрантът продава каквото има, напълва куфарите и тръгва към Америка, сигурен, че родителската любов ще му даде сила да премине през всякакви граници за да им създаде бъдеще, което е съразмерно с родителската любов. Стига до границите на Америка, и дали с туристическа виза, дали през тунелите нелегално, влиза в страната на възможностите, сигурен, че най-после, децата ще имат всичко, за което той само е можел да мечтае. Най-накрая е тук в Америка, страната на възможностите.
Не след дълго имигрантът разбира, че е заобиколен от граници, които не са маркирани от ограда, от океан, или от планина, през които нито може да се прекачи, нито да заобиколи. Тези граници изглеждат огромни и непреодолими на имигранта, чийто свят намалява все повече и повече докато се превърне в сянка изпълнена с други като него - човешки същества без право на идентичност, които са без граждански номер, без право на работа, без право на книжка за кола, без право да хранят децата си. Какви възможности имат тези хора, какво да направят сега, така че един ден малолетните им деца да не станат жители на света в сянка.
Издателят на Вестник Старт БГ и България 21 Век, който разпространява вестниците си и в света в сянка, ме попита дали има надежда за тези читатели, един ден да станат равностойни жители на САЩ. Аз практикувам предимно бизнес имиграция, която практика, както профилактичната медицина предпазва хората от заболявания, предпазва хората от влизане в нелегалност като им помага да стоят легално в САЩ и да правят пари. За съжаление много от нашите сънародници идват неинформирани за възможностите за легална имиграция и веднага стават жители на живота в сянка.
Тези хора идват с надежда, че един ден ще се "легализират." Само че последната легализация в САЩ е била през 1986 и след терористичния акт на 11-ти септември 2001, всякакъв намек за легализация се посреща с открита враждебност от гласоподавателите на САЩ. Независимо от различните предложения в Конгреса за работни програми, за спечелено гражданство, и други, шансът за тяхното приемане е нищожен. За съжаление това не са единствените предложения правени в Конгреса. Наскоро Конгресът за малко да приеме реакционно законодателство, което щеше да направи взимането на политическо убежище почти невъзможно, както и да направи мизерното съществуване на нелегалните имигранти още по-мизерно. Това предложение, т.нар. Real ID Act, вероятно ще бъде подновено в близкото бъдеще.
Няма спор, че бъдещето е несигурно. Обаче настоящето не е мистерия, защото правата и задълженията са очертани от закона, който за някои издига високи граници, а за други, не толкова високи. Въпреки, че на пръв поглед законът изглежда суха материя, законът може да бъде разказан чрез личните драми на тези, чиято съдба оформя. Затова, за мен е по-лесно да очертая закона чрез разкази за фиктивни хора, с фиктивни имена, които обаче вероятно отразяват съдбите на хората в сянка. Моите фиктивни герои са обикновени хора, които са дошли в САЩ и искат да останат.
Това са Ангел, дошъл с жена си Боряна и с децата си Вера, на 8 години, и сина си Георги, на 11 години. Цялото семейство влезна нелегално през Мексико през 1995. Ангел работи нелегално, но през януари 2001, неговият работодател подаде молба до отдела по труда за лейбър сертификат за да го спонсорира чрез работа. Неговият работодател фалира през 2003 и бизнесът не съществува. Ангел в момента работи за друг работодател и се чуди дали новият му работодател може да му помогне по някакъв начин. Ангел се разведе с жена си през 2004. В момента дъщеря му Вера току що навърши 18 години и е отличничка в училище обаче не знае дали ще може да отиде в колеж, а синът му Георги е на 21 години и се чуди дали има надежда за него. Георги работи като дърводелец и неговият работодател иска да го спонсорира. Освен това Георги има приятелка, Дана, за която иска да се омъжи. Дана е в САЩ от 2002 година и е дошла с туристическа виза, но е престояла разрешения срок. Вера току що получи известие че е подбрана за лотарията за зелени карти. Чуди се дали може да кандидатства за нея.
Жената на Ангел, Боряна, се разведе с него за да се ожени за американски гражданин. Ожени се за него след кратка връзка, без да го обича, обаче той я изнудва за пари и самият той има нисък доход и явно доходът е недостатъчен за спонсориране. Боряна е намерила допълнителен спонсор, обаче американският и съпруг заплашва, че няма да дойде на интервюто, ако не му даде пари. Боряна живя с американския си съпруг само един месец и не знае нищо за него, нито той за нея, и тя се страхува затова какво ще стане на интервюто. Тя в момента е влюбена в друг американец, с който живее и наистина иска да създаде съвместен живот, обаче не знае дали е по-добре да се разведе с първия американец и да оттегли молбата за зелена карта чрез него.
Приятелката на Боряна, Елена е дошла в САЩ през 2000 с туристическа виза, обаче с фалшив паспорт. Елена е омъжена по любов за американски гражданин и чака документи чрез него. Той я е спонсорирал още през Февруари 2001, обаче тя още няма отговор от имиграционните власти. Причината да използва фалшив паспорт през 2000 е, че през 1995, когато се опита да влезе в САЩ със студентска виза,нея я върнаха от границата и й казаха, че не може да идва в САЩ цяла година. Нейните опити да вземе виза от посолството бяха безрезултатни и тя се принуди да използва фалшивия паспорт да влезе в САЩ.
Живко, братовчед на Елена, е дошъл през 1992 и е подал за политическо убежище. Той е женен за американска гражданка, която е подала документи за него. Той не знае какво е станало с политическото убежище обаче си спомня че е имал някакво дело през 1998, на което не се е явил. Той е убеден, че след като е женен за американски гражданин, ще се оправи.
Здравко, приятел на Живко, е тук от 2002 и е дошъл нелегално, заедно със сина си Иван, който в момента е на 17 години. Той не е подавал нищо и никой не е подавал нищо за него. Всички му казват, че неговият случай е безнадежден. Неговата приятелка, Йорданка, е тук легално, с H-1B виза от Октомври 2000 и нейният работодател я е спонсорирал за зелена карта през януари 2001. Молбата на работодателя е одобрена, и Йорданка подготвя документите си за промяна на статута на базата на тази молба. Йорданка и Здравко са много влюбени, обаче понеже Здравко е дошъл нелегално, не знае дали брак с Йорданка изобщо ще му помогне.
Братът на Йорданка, Красимир, е дошъл наскоро с туристическа виза. Той има бизнес за билкови шампоани в България и вижда големи възможности в САЩ. Красимир е завършил икономика и говори английски перфектно. Той има сериозна приятелка Лени, която е рускиня, и иска да сподели живота си с нея и женитба за документи изобщо не го привлича. Лени иска да учи в САЩ за магистър по компютърно инженерство. Тя има бакалавърска степен и е работила като компютърен специалист в голяма американска банка в Русия, която има клонове в САЩ. Идеалният вариант за Красимир е да може да пътува и да прави пари.
Мария, приятелка на Йорданка е дошла нелегално през 1999 и е женена за Николай от 1999, който е със зелена карта. Николай е подал документи за Мария през 2000 и Мария още чака документи от него. Мария е незаконно тук, няма право на работа и Николай я тормози, бие я, заплашва я, че ще й вземе детето, което е на 2 годинки, и нея ще я депортира. Мария е избягала в приют с детето, защото я е страх че Николай ще я убие. Николай е кандидатствал за гражданство, обаче още чака за интервю. Срещу Николай има дело за домашен побой.
Дъщерята от предишен брак на Мария, Олга, дойде в САЩ заедно с Мария и сега е на 21 години. Тя живее с Пламен, който е дошъл през 2004 и е престоял туристическата си виза. Олга и Пламен имат сериозни отношения и искат да се омъжат, обаче и двамата са без документи.
Съседката на Николай, Росица, е дошла с туристическа виза и работи като бейбиситър. Тя не е подавала нищо и изпраща всичко, което спечели на децата в България. Купи им апартаменти, коли, и е доволна. За нея зелената карта не е приоритет.
Всичките тези ситуации са измислени, имената на героите са по азбучен ред и всяко съвпадение е случайно. Независимо от това, много от ситуациите не са необичайни. В поредица от статии ще разгледаме възможностите на всеки един от нашите фиктивни герои. Разбира се анализът не трябва да се счита за правен съвет тъй като всеки случай е различен и всеки случай трябва да бъде професионално анализиран. За вашия индивидуален случай потърсете компетентен съвет.
София Знаймер
адвокат при Jasinsky Immigration Law, LLC, www.jasinsky.com и практикува имиграционно право.
С нея може да се свържете на телефон 773-276-7706 или на е-мейл sofia@jasinsky.com
Назад
