Той дойде на духовния престол като най-младия папа. И имаше достатъчно време да огледа много проблеми от този връх и смело да тръгне да ги решава.
      Той посети синагога. Той влезе и в джамия, като събу обувките си пред прага, както повелява традицията. Това стана в Сирия, където се пази главата на Свети Йоан Кръстител, почитан еднакво от християни и мюсюлмани.
      С това искаше да покаже на всички, че е време религиозните традиции да престанат да са повод за свади между народите, а да станат принцип на братство. Защото една е божествената искра вдъхната в душата на човека и тя е основата на братството и любовта между хората. А различните начини да се служи на Бога могат само да правят Вярата по-близка до сърцата на хората, според техните начини на живот, според природата и средата, в която са живели прадедите им и сега живеят те.
      Хората го срещаха със ски на краката по белите склонове на планините, той посещаваше като баща и помагаше на страдащи и нуждаещи се. Душата му беше близка с божественото, а човешката му природа беше най-човечната от всичко познато.

      Вчера прочетох и за един случай, който ние в Родопите знаем от много години. Но тези траурни дни станаха повод да го научат и други, а ние - да си го припомним.
      Преди 27 години с бащата на една добра и паметна родопчанка се случи нещастие и той трябваше да иде до Полша, където по това време имаше добри специалисти по протезиране. Както често става при мюсюлманите с него тръгва не само дъщеря му, но и част от фамилията на Бай Мехмед. Стигнали до старинния град Краков, повъртели се из центъра с адреса в ръка и видели един свещеник, към когото се обърнали за помощ. Говорели на руски и малко се опасявали, че както често се случвало в Полша, като чуели този език, поляците хладно си тръгвали без да ги дори изслушат до край. Но свещеникът бил толкова човеколюбив, благ и сърдечен, че не само ги чул и решил да им помогне, но направил това по най-добрия начин. Качил се в колата и им показвал пътя до самата клиника. Докато пътували той им разказвал и за красивите старинни сгради на Краков, говорели си за Полша и България. Те му приказвали за красивите български Родопи, за това как се бере и обработва тютюна, за стадата, които родопчани отглеждат по планинските пасища. Станало и дума, че са мюсюлмани и как пазят традициите на прадедите си. Католическият свещеник не ги укорил, не казал нищо против тяхната вяра, напротив слушал ги внимателно и после пък сам им разказал за полските католически църкви, за службите, за красивата музика на орган, която придружава богослужението...
      Той ги придружил и в болницата и, когато влезли в приемната, нашите родопчани останали като втрещени: лекарите и сестрите скочили на крака и започнали да се кланят и целуват ръка на свещеника, да изразяват по всякакъв начин радостта си, че е дошъл при тях. Това бил Кардинал Карол Войтила, бъдещият Папа!
      Лекарите предписали, изпробвали и поставили необходимата протеза и бай Мехмед се почувствал "като нов"... Отказали да им вземат пари - това било подарък за пациента, благодарение на когото в клиниката дошъл и се срещнал с персонала светият Отец, когото всички в Краков, както и в цяла Полша обичали!
      Кардинал Войтила поканил фамилията на гости в своята катедрала и, прекрачвайки вероятно много стари религиозни догми, християни и мюсюлмани прекарали заедно деня в християнския храм и с католическия свещеници, без това да ги мъчи, че са сторили някакъв грях.
Напротив, това било урок за нашите родопчани, че хората може да правят своите религиозни обреди и тайнства на различни места и по различен начин, но когато в сърцата им гори пламъка на човеколюбието и вярата в доброто - техният Бог се радва на небето.
      Кардинал Карол Войтила им дал своя снимка, подпечатана с личния му печат, и ги изпроводил с много още добри думи.
      Връщайки се в България родопчани написали благодарствено писмо на кардинала и той им отвърнал. Когато станал папа кореспонденцията продължила. Мои приятели ми казаха, че и сега, по време на болестта и страданието на папата, неговите верни приятели, макар и мюсюлмани, палели всеки ден свещичка и непрекъснато се молели за здравето на своя духовен приятел...
      Обиколил почти всички страни по света Папа Йоан Павел Втори предложи на човечеството един нов духовен живот. Живот, при който различните религии трябва да престанат да се отнасят с омраза една към друга. Това е новият духовен свят на човечеството, при който всеки човек трябва да има в сърцето си своя Бог, чиято същност е грижата за доброто и за благото на човечеството.
      Затова и в тези дни, които ни донесоха много печал, като че присъстваме на някакво чудо - възнасянето на Папа Йоан Павел Втори на небето сякаш накара сърцата на хората по света да бият в един ритъм и хората, които носят тези сърца в гърдите си, да се почувстват по-близки помежду си. Каквато и да е тяхната вяра, техният език и техният държавен строй!
      Папата, който остава вечно с хората на земята, благодарение на своето велико дело, обедини големи и малки страни, младите и зрелите хора, мъже и жени, политици, учени, работници, земеделци, учители и ученици... За него говореха в своите страни и изпратиха съболезнования и от Арабската лига и палестинците, и южнокорейският президент, и от Куба, както и от цяла Латинска Америка, от цяла християнска Европа, католици и православни, и от десетки мюсюлмански страни по света, от източните религии в Азия и, разбира се, от САЩ, където уважението към всички религии е и духовен и юридически закон за американеца, от България, където религиозният мир стана един от най-добрите модели на света.
      Не трябва да мислим, че щом го няма физически вече в нашия свят Папа Йоан Павел Втори светът е загубил своята велика духовна връзка между нациите, загубил е този борец за човешките свободи и братство. Защото неговото дълго изграждано дело остава сред хора и народи като стожер на съвременния свят.
      И ние трябва да го следваме и множим.

Самуил КАВАРДЖИЕВ

Назад