ФУНДАМЕНТАЛНИТЕ ПСИХИЧНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ АМЕРИКАНЕЦА И АМЕРИКАНКАТА
      АМЕРИКАНЕЦЪТ винаги ще плати 2 долара за вещ, която струва 1 долар, ако покупката ще му свърши работа. АМЕРИКАНКАТА винаги ще плати 1 долар за вещ, която струва 2 долара, даже и ако изобщо не й трябва.
      АМЕРИКАНЕЦЪТ се смята за успешен, ако печели толкова, колкото жена му не може да похарчи. АМЕРИКАНКАТА се смята за успешна, ако намери такъв мъж.
      АМЕРИКАНЕЦЪТ се жени като смята, че жена му няма да се промени. Той се лъже. АМЕРИКАНКАТА се жени като смята, че ще може да промени мъжа си. Тя също се лъже.
      АМЕРИКАНЕЦЪТ е щастлив в брака, ако много обича жена си и ако никога не разбере каква е тя в действителност. АМЕРИКАНКАТА е щастлива в брака, ако точно разбере къде са копчетата за управление на мъжа си и поне малко го обича.
      АМЕРИКАНЕЦЪТ не се бои за бъдещето си, докато не се ожени. АМЕРИКАНКАТА не се бои за бъдещето си, когато се ожени.
**********************
      - Защо американците не се стремят да са по-умни от другите, а гледат да са по-богати?
      - Лошо е да си по-умен от другите - няма кой да те разбере. А като си по-богат се вижда ясно.
**********************
      Един успял българин се оженил за американка, ама не за документи, а по любов. Само че американката се оказала фригидна. Т.е. студена. Решил да попита свой много умен приятел - богат американец - къде да намери виагра за жени.
      Американецът го завел в голям бижутериен магазин, пълен с ювелирни изделия и злато.
      Оттогава българинът няма никакви проблеми в семейството си.
**********************
      Американците не се доверяват на нищо, което е измислено преди тях и извън Америка... Защото е направено от хора без американски лиценз.
      Група учени в Чикаго провериха и доказаха след двегодишни мащабни наблюдения и опити, че американският сапьор не греши само веднъж, както в Европа. Американецът стои на по-високо стъпало - той греши два пъти. Първият път - когато си е избрал професията.
**********************
      Консултант на вестник "Старт BG" - Чикаго по борсови спекулации и торнада е млад американец, възпитаник на Харвард, който изпадна в депресия в първия ден на Пролет 2005. На специален редакционен самит той сподели, че не може да реши - дали да преспи с едно негово познато момиче или не. В университетските учебници по този въпрос не се казва нищо!!!
      Ало, Харвард, накъде отиваш?
      Опирайки се на нашето висше образование и личен опит Редакционният Съвет на "Старт" посъветва нашия съветник по Америка, че когато се появи колебание дали да преспиш с една жена или не, винаги е по-добре да преспиш.
**********************
      По време на тежка мироопазваща акция в Джампура Мура капрал Джордж пита:
      - Редник Джон, имате ли малко вода в манерката?
      - О, бой! За готин капрал като тебе винаги има къркачка...
      - Редник! Как отговаряш на старши по звание! Мирно! Повтарям въпроса: имаш ли вода?
      - Съвсем не, Господин Началник!
**********************
      "Скъпи колеги,
      В Америка наистина има широко поле за работа, но никъде не можеш да намериш една малка полянка за отдих."
      Из писмото на една зелена карта - старши научен сътрудник, до завиждащите му колеги в България.
**********************
      Вчера новата ни "Старт-овска" редакционна поетеса Джейн Лавададжери /Джурджа Тарабова/ се върна много гневна от прочутата чикагска Гара Разпределителна, кафенето "При Савата", където беше отишла да наблюдава живота на нашите констрактуроайджиййй /бачкатори по строителните ремонти/, та да напише ода за подвига им.
      Джейн /Джурджа/ каза, че нищо няма да пише. Българите са необразовани, груби и обиждат такива поетични създания като нея.
      "При Савата" тя дочула следния разговор:
      - Ще се връщаш ли в България?
      - Ами как? Там са жена ми, децата, тъща, куче...
      - И моята тъща е куче, ама и аз трябва да се връщам...
**********************
      В Ню Йорк имигрант гледа - приятелят му си купил специално куче - следотърсач.
      - Защо ти е такова куче?
      - Абе дадох си реклама във в-к "Тамбукту" и не мога да я намеря - вестникът голя-я-ям, страници мно-о-ого! Дано кучето се справи.
      - Ами що не си даде рекламата в "Кранта" - отваряш и веднага я намираш!
      Пророкът казва: в голямото нещо голяма боза става...
      - Абе, знам. Ама сега водя кучето да учи тамбуктунски. Ако изкара двойка и не намери рекламата - ще те послушам.
**********************
      Редакционно съобщение в американски вестник:
      "Не се лъжете и не се оставяйте да ви мамят при рекламиране в друг вестник. Направете го при нас."
**********************
      Реклама в неделния вестник на Санта Фе:
      "Разбивам бъбречни камъни. Дългогодишен опит.
      Хари Смит - бивш полицейски сержант."
**********************
      НОЩНИТЕ МЕЛЛЕТА В ЧИКАГО
      Разказ на млада наша сънародничка за прибиране по късна доба в Чикаго:
      "... Станах сервитьорка. Беше третата или четвъртата ми работа от идването ми в Америка, но до този момент бях работила само през деня.
      Още след първата си смяна трябваше да се прибирам след полунощ. Изпуснах последния автобус. Със свито сърце - и от страх да не ми се случи нещо и от предчувствие че, ще се разоря финансово, спрях едно такси.
      Шофьорът подаде глава, огледа пустите улици, огледа и мене и запита?
      - Работиш ли?
      - Работя! Работя! - заклатих глава с ентусиазъм, защото в Америка винаги те питат първо това "работиш ли"? И ако не работиш, значи нямаш постоянни доходи... И не ти дават нищо - нито квартира можеш да си наемеш, нито на курсове да се запишеш, и приятели даже нямаш, защото ще трябва да ти плащат кафето.
      - Колко? - ме запита шофьорът.
      Реших, че сметката няма да е малка и той се интересува колко ще мога да му дам. Тук трябва да си хитър: ако кажеш малко - ще отфучи, ако кажеш много - жив ще те одере със сметката. Така е при всички таксиметраджии по света.
      - 200 долара, - казах му седмичния чек, който ми даваше стопанинът на бара.
      И той отфуча без да каже нищо повече.
      Беше студено. Тъмно. Пусто. Опасно. Безнадеждно. В Чикаго разстоянията са огромни - пеша щях да се прибера по пладне...
      Махнах на второ такси.
      - Работиш ли - ми зададе и той абсолютно същия въпрос.
      - Работя - му казах и аз, но вече по-сдържано.
      - Колко?
      - 500.
      Бях решила да се прибера, колкото и да ми вземе.
      Той отвори едни големи очи, сякаш вижда жаба, и завъртя с китка до челото си - ясният знак, че ме смята за луда.
      И запраши.
      Мина и трето то такси.
      - Раб...
      - Работя.
      - Кол...
      - Няма значение... нямам проблеми...
      Човекът се усмихна от ухо до ухо.
      - Влизай!
      Скочих в топлото купе. Животът беше хубав.
      - Аз съм готин - внезапно каза шофьорът. - Стотак...
      - Как така сто?
      - А колко? - учуди се той.
      - Най-много 30! - решително казах аз.
      Щяхме да катастрофираме - той се хвана за главата и забрави да държи волана.
      - Моето момиче - ти добре ли си? - искрено се поинтересува човекът.
      - Много съм добре даже! Работата е за тридесет минути. Откъде накъде сто долара?!
      - Ти ли ще ми кажеш, че работата е половин час? Аз си знам възможностите - час и нито минута по-малко!
      Бях вече нервирана до дъното на душата си.
      - Ами ти ако ще караш като старец може и за пет часа! За това ли да ти плащам - че не можеш?
      - Ама... Какво ти става... Ти ли си плащаш?
      - Аз, ами кой? Да не искаш баба ми да ти плаща?
      Той спря колата. Взря се в мене като бивол в червена рокля, и рече:
      - Или си луда или си нимфоманка! Ама те бива! Аз пари от жена не взимам. Давам ти стотак за един час и сега ще видиш кой е старец!
      И решително разкъса копчетата на ризата ми.
      Светкавично му приложих любимата си хватка "удушаване" и той омекна. /Нашата сънародничка беше преди години шампионка по джудо/
      Но след тази физическа акция моят мозък се събуди и нещо проблесна в него. Проблеснало е, вероятно, и в главата на такси-драйвъра.       Но най-ярко блестеше лампата отвън.
      Беше полицейска кола.
      За пръв път разбрах, че обичам американската полиция.
      Казахме, че всичко е о'кей.
      ...Бързо стигнахме до дома ми. Подадох му две банкноти по двадесет долара. Той отклони ръката ми. Аз си ги прибрах и слязох. Той бавно и тихо направи завой и колата му запъпли назад така, като че сама не знаеше - иска ли й се да си отиде или да остане...
      Така че, мили български жени и момичета, когато в Чикаго на тъмно местенце, по късно време, ви запитат "Работиш ли" да знаете, че мъжът се интересува не от това дали си атомна физичка, актриса или доиш кравите, а дали упражняваш в леглото най-древната професия.       Ама така е и навсякъде по света.
**********************
      Какво е необходимо на американеца, за да привлече американката?
      Да бъде богат, да бъде атлетичен, да е умен, да е от добро семейство, да има много връзки, да е ласкав и добър, да я уважава, да я ласкае, да я защитава, да я подкрепя, да я води на ресторант и по концерти, да е готов да иде с нея на края на света...
      Какво е необходимо на американката да привлече американеца?
      Да се съблече.
**********************
      В Чикаго изпитват компютър, който е почти човек. Единствената разлика е, че не приписва своите грешки на друг компютър, не завижда и не дава друг да го оправя. За да се избегне това несъответствие е потърсена помощта на България. В края на март в Чикаго пристига компютърен специалист от нашата дивна балканска страна.
**********************
      На третия етаж в една приятна нова сграда на улица Лорънс в Чикаго живее прекрасно българско семейство. При тях често се събират и други интелигентни българи. Домакинът, който беше артист в България, а сега е асистент-оператор на куфари, раници и други багажи на летището О'Хеър в Чикаго, чете откъси от пиеси докато домакинята свири на пиано.
      Една вечер той ни запозна с Оскар Уаилд. Представи ни и гениалното прозрение на поета: "Работата е последното убежище за тези, които нищо друго не умеят."
      Неочаквано малкият Тодор /Честит имен ден, юнак!/ се намеси:
      - Тате, затова ли станахме толкова много българи в Чикаго?
      В Америка е забранено да светнеш един по врата за акъл на дете, което много знае.
**********************
      В американската болница човек може да умре два пъти: при неуспешна операция или когато на клиента му покажат сметката за успешна операция.
      Но винаги всичко става при голям ред и документация.
      Преди да легне на масата всички се мъчат с всички сили да успокоят човека.
      Понякога успокоението звучи като "Вашето последно желание" преди изпълнение на присъдата.
      Но в прочутия в Чикаго "Шведски хоспитал" се намерил шегобиец, които отговорил така на успокоителния въпрос преди операцията:
      - На кого да позвъним при необходимост?
      - На по-квалифициран хирург!
**********************
      И златната американска младеж върви по пътя на златната българска младеж. Младите все повече се интересуват от екстремните видове спорт: маунтин-байкинг, фри-дайвинг, ролер-блейдинг, но на първо място поставят doing -nothing.
**********************
      За руските евреи и неевреи улица "Девон", непосредствено до редакцията на "Старт", е същото като "Брайтън Бийч" за рускоговорящите в Ню Йорк. Тук има всичко, с каквото Бог е дарил Москва, Иркутск, Якутск или Нижний Тагил: книги, балалайки, шпроты, водка, сельодка и много наши Маши. Понякога от тук и ние черпим фундаментални истини за живота.
      Така например знаете ли по какво се познават силните мъже от слабите?
      Много просто:
      Слабите мъже спят с лице в салатата, а силните - в десерта!
      Мъдро!
      Ние от "Старт", обаче сме изключение. И никога няма да ни разберете дали сме силни или слаби. Ние спим под масата.
**********************
      На улица "Лорънс", недалече от гръцкия, наречен "български", магазин "Харвестайм", където, /Благодарим ви, наши читатели/ вие разграбвате всеки четвъртък, петък и събота по 500 /петстотин/ броя "Старт", се намира и босненския ресторант "Сараево". Там, в подходяща за високия наш интелектуален капацитет атмосфера, правим понякога мъдри редакционни заседания.
      Веднъж наш сътрудник, новобранец, влезе в следните преговори по поръчката с брилянтния конобар в ресторанта. Той си поръча на недостижимия си сръбски език:
      - Па, дайте мени... йедну дужу шльоковицу... и нещо по ваш укус.../вкус/
      - Е, добро, тада пишемо: две дуже шльоковице!
      И що? На нашия не му трепна окото: кво са две сливовици?
**********************
      На Пешо Тарабата, мой селски от Тула маала, сега и двамата - граждани от Чикаго, му откраднаха кредит-картата. Цел месец се мота, докато не виде сметката. Жена му го пита що не бил я анулирал. Картата, не нея.
      - Защо па да я анулирам? - пита Тарабата и се недоумява. - Тоя мангуп е поарчил много по-малко от теб!

"Старт BG Чикаго"

Назад