НЕПОВТОРИМ НА ЗЕМЯТА ЧОВЕК
      Независимо от новия спортен сезон, без значение от това как го започна Шумахер и как ще го завърши, този неповторим на Земята човек си е създал особен ореол при немците. И не само при тях.
      Всички, или ако не всички, то хората, които поне малко уважават себе си, искат да бъдат като Шумахер. Защото и победите във Формула 1, както всички успехи, изискват от най-добрия да притежава не само едно супер-качество, а да бъде "направен" от челото до петите от най-здравата и фина материя. И дух, който да я управлява.
      Така е и при болида, в който сяда Шумахер. Неговото Ферари не може да има уникален мотор, а гумите му да са на стандартна Тойота.

      КАК СЕ ПРАВИ ШУМАХЕР
      Как се е самосъздал или как са го създали този супер-чист продукт на човечеството, наричан Шумахер?
      В Германия знаят много по този въпрос.
      С удоволствие го преразказвам и на приятелите на "Старт" - Чикаго, които са и мои приятели. В Америка, и вие го знаете по-добре от мене, за да успеете, за да не катастрофирате, трябва не само ръцете и кръста, но и нервите ви да бъдат поне от желязо, ако не и от стомана.
      Железният Шумахер разказва в едно свое интервю какво прави всеки обикновен работен ден и ти виждаш, че огромното напрежение и риск, за които ние се замисляме само по време на състезанията, за него са ежедневие:
      "...Караш два кръга, рязко снижаваш скоростта от 350 км в час до 80. Стоиш четвърт час, дискутираш с механиците. После отново няколко кръга. Понякога тестираш машината цял ден и... никакъв резултат! Но ако привечер усетиш, че нещо става по-добре и болидът ще премине трасето на предстоящото състезание с една хилядна по-добре, считаш, че денят ти не е отишъл напразно."
      Ролф Шумахер, бащата, разказва, че семейството му по времето, когато се родил Михаел, живяло в такава нищета, че "...ние събирахме вечер, по тъмно, изхвърлени неща и след като добре ги изчиствахме, шиехме от тях бъдещите си дрехи по наш модел и по възможностите на намереното и после внимателно го обличахме и носехме като нов тоалет."
      Може би тогава Михаел се е сраснал с човешкото чувство да бъдеш скромен и благодарен на малкото, възненавидял е алчността и се е научил да бъде пестелив. Дори и днес той, заедно с жена си, се грижи за своя двор и за вилата си.
      Бедността, от която човек израства в милиардер с труда си и способностите си, се различава коренно от бедността, след която човек става милионер, но със заграбени или получени с измама и по престъпен начин пари. Шумахер днес подпомага личности и институции с парите си, за разлика от другите забогатели бедняци, чието богатство е като плесен на обществото и се изразява единствено в яхти, палати и частни самолети.

      Михаел често пътувал с баща си по малките немски градчета, такива като родното му Керпена, и там продавали на изгладнелите арбайтъри прочутите немски кренвирши. Бащата забелязал ранния интерес на момчето към автомобилите и веднъж, като намерил в боклука все още работещ мотор от косачка за трева, измайсторил малък карт. С него петгодишният Шумахер надбягал още в първото си състезание 14 годишните си съперници, при това те карали с най-добрите картове, които имало в Германия, и спечелил своята първа награда.
      За нещастие, на 10 години Михаел направил и първата си катастрофа. За ремонт на карта поискали 800 марки, което сякаш положило край на мечтите на момчето. Трагедията била огромна. Михаел я помни и затова една от първите му благотворителни дейности /заедно с брат си/ е огромен карт-център, където годишно се забавляват милиони деца.

      ...Михаел Шумахер започнал да учи шлосерство и, твърде послушен и работлив, скоро започнал да изкарва по 300 марки месечно от новото си умение.
      И тук се намесва Провидението, в образа на един предприемач от Щутгарт, който бил и луд по автомобилите и сам поддържал отбор от "Формула 3". Нарича се Вили Вебер.
      Това е същият Вили Вебер, който със своето остро око вижда в младия, потънал в стружки шлосер, най-блестящия пилот на човечеството.
      За един ден той променя съдбата на момчето като с магическа пръчка. Първо той му дава "истински" болид и заплата от 2 000 марки месечно.
      В същото време Вили Вебер добре се погрижва и за себе си: поставяйки контракта за подпис пред смаяното от благодетеля си момче, прозорливият немец му казва: "Подписваш и от сега нататък всеки от нас си знае своята работа: ти въртиш волана, за всичко останало се грижа аз. За това ще получавам 20 пфенинга от всяка спечелена от тебе марка".
      Ако имате време и желание може да изчислите колко пфенинга е събрал Вили Вебер, като се има предвид, че от доста време Михаил Шумахер получава годишно около 70 милиона евро.

      Шумахер е световен шампион във "Формула 1" - едно от най-тежките и пълни с рискове състезания, познати досега на човечеството. Не е ли време да престане, има всичко и сякаш нищо повече не може да получи. И не му трябва.
      Той не мисли за това. Когато го питат: Какво обичаш, освен автомобилните състезания, казва: "Семейството и футбола. И винаги ще ги обичам заедно."
      Защото това е неговият живот. И без даже едно от трите... това не ще е вече животът на Шумахер.
      Разбира се и Шумахер минава през тежкия и трънлив път към върховете на "Формула 1". Благодарение на съдбата Михаел и Жан Тод, френски пилот от полски произход, стават първия екип на "Ферари", който след 14 годишно забвение, печели световната титла за "Червеното конче". Ферари, шест пъти досега световен шампион при конструкторската надпревара, създаде ясни и точни правила за работа и поведение в своите екипи. Дисциплина, точност и отговорност във всичко, максимална проява на волевите качества, пълно съвпадение на представите за жизнените ценности при членовете на екипа - това е тяхната формула на успеха.

      ЕДИН БОГ, КОЙТО КАРА ЧЕРВЕНО ФЕРАРИ
      След всяка блестяща победа този екип не се отдава на веселби и празници. Разказват, че когато Ферари спечели последната си, рекордна, победа на пистата в Спа, членовете на славния екип изпили по картонена чашка шампанско, хапнали малко шунка и отишли да анализират грешките, допуснати при тази блестяща победа.

      Шумахер не се държи като модно чучело пред журналистите, не позира като политически въжеиграч пред фотографите, не посещава бутици, не ходи по парвенюшки балове, на които парвенюта журналисти описват кой с какви ръкавели и с коя девица се е появил, почивката си не прекарва в модни курорти, а бяга със семейството си край фиордите на Северна Норвегия в малка дървена къщичка, където по-лесно ще те изяде мечка, отколкото журналист ще вземе интервю от тебе.
      Въпреки това журналистите постоянно пишат за него и го наричат "Крал", "Император", "Бог". Един Бог, който кара червено Ферари. Защото неговите постижения са немислими и необозрими. Той сякаш не забелязва конкурентите си. Стига се дотам, че за победите му вече няма какво повече да се каже. Мнозина чакат само поражение, за да напишат нещо ново за него.
      Катастрофите не са му непознати. Веднъж, със скорост 345 километра в час гръмва и се стопява като в пещ лявата задна гума. Машината се блъска в предпазната бариера, връща се на трасето, но след триста метра отново се блъска в бариерата и се превръща в топка от метал с човек в средата. Когато го изправят на крака Шумахер само казва: "Няма нищо. Малко се треснах..."
      Той не мисли и никога не говори за трагичен край. И съдбата е показвала, поне двадесет пъти досега, че и тя не го мисли и не свързва такова нещо с него.

      Наричат го "Съвременният символ на победителя". Наричат го "Най-великият днешен германец". Журналистите писаха: "По броя и качеството на неговите победи над съперници и над самия себе си с него не може да се сравни никой друг спортист, политик, бизнесмен, пълководец, никой! Той е шампион на шампионите."
      Михаел Шумахер продължава да бяга от шума, похвалите и илюзорния блясък.
      - Не мога и не искам да играя ролята на герой - каза на една среща с млади свои поклонници.
      Михаел Шумахер е Човек, който си остава Човек и сред опасното блато на съвременната цивилизация.

Станислав СТРАНСКИ
Специален кореспондент на СТАРТ BG ЧИКАГО

Назад