МОИТЕ СРЕЩИ С КРИСТО
      След "студентската ми среща" с Кристо в Полша, отново се срещнах с него в Чикаго.
      Никога няма да забравя този ден - 13 юни 1999 г. Седях в кафенето на Чикагския културен център в очакване на джаз-концерта на известни музиканти. Техните имена не помня вече, но помня как един от тях обяви, че "...Концертът е посветен на световно-известни имена, родени на тази дата. Започнаха с Кристо - "Бългериан борн..."
      Изправих се и изръкоплясках! Сякаш аз бях Кристо. Толкова ми беше приятно, че в залата сме вече двама българи!
      И третата ми среща с Кристо е отново в Америка. Този път - под знака на грандиозния му проект в Ню Йорк.
      Различното е, че зная повече за Америка, повече за него и искам да зная още повече за изкуството му!
      Каква е неговата мисия на художник? Откъде започва и как се развива? Защо прави точно това?
      За мен не е достатъчно да науча, че един художник е изразходвал 21 милиона долара, за да реализира идеята си. Че е чакал 15 години за разрешение. Че кметът на Ню Йорк е открил събитието...
      Мнозина гледат скептично на нетрадиционните хрумвания на един художник, чиято единствена цел е... ДА БЪДЕ СВОБОДЕН!

      НАШЕТО ИЗКУСТВО Е ВИК ЗА СВОБОДА
      Какво означава "да бъдеш свободен"?
      В сайта на Кристо четем:
      "Нашето изкуство е вик за свобода."
      Търсене на свободата - това е единствената причина, заради която Кристо напусна родната си страна, когато беше на 21 години.
      И досега Кристо и неговата съпруга Жан Клод, с която заедно осъществяват идеите си, не допускат никакво спонсорство, не желаят коопериране на идеи с други автори, не се съблазняват от никакви комерсиални възможности.
      Те отказват дори един милион долара, предложени им от японската телевизия за 60-секундна реклама през 1988 г.
      Малцина може би знаят, че Кристо и Жан Клод сами спонсорират своите проекти от продажбата на предварителните скици и рисунки.
      Той работи средно 17 часа на ден, 7 дни в седмицата. Жан Клод е малко по-мързелива - само 12-13 часа дневно. Никога не са ползвали ваканция. Никога на се харчили своите пари така, както го правят повечето хора. Те ги дават за единствената желана привилегия - да изпитат удоволствие от създаването на уникални произведения на изкуството на радостта и красотата - за тези, които споделят техните убеждения. За всички, които могат да изпитат от тяхното творчество удоволствие и наслада. Затова и никога не вземат нито цент като входна такса за своите произведения.
      Кристо и Жан Клод не са променяли адреса си от 1964 г., когато имигрират в Америка и първите три години са били нелегални. Живеят на петия етаж, без асансьор, и това е единствената им къща и досега.
Той никога не е имал асистент, дори сам си прави рамките за картините.

      И нещо повече за Кристо.
      Роден е на 13 юни 1935 година в Габрово. През 1958 г. напуска България и идва в Париж, където среща съпругата си Жан Клод, родена на същата дата - 13 юни 1935 г. Поводът да се срещнат е портретът, който Кристо прави на майката на Жан Клод.
      Независимо, че Жан Клод не е художник, малко по-късно те започват да работят заедно.
      Всяко тяхно произведение е с участие на двамата и затова винаги носи и името "КРИСТО И ЖАН КЛОД". Те се гордеят със своя син Кирил, роден на 11 май 1960 г., който е поет и има пет публикувани книги.

      Има три неща, които Кристо и Жан Клод не правят заедно.
      Не летят никога с един и същи самолет.
      Жан Клод никога не прави рисунки. Кристо реализира и нейните идеи, изобразявайки ги на хартия. Никога не са имали асистент в студиото.
      И третото - Христо никога не изпитва удоволствие от разговори за счетоводни сметки.

      Дълъг е пътят, изминат от толкова креативна личност като Кристо.
      До всяка от идеите си той пътува години наред търпеливо. Нанася щрихи, визуализирайки пространството.
      Неговите предварителни рисунки са толкова съвършени, че когато произведението е реализирано, човек се учудва на точността на всеки щрих и линия, които проследяват формата на обекта, който опакова.
      Трудно можем да посочим кои са най-мащабните му произведения, но ако съдим по времето от старта до пълната им реализация, това са:       Опаковането на Райхстага - 25 години, Порталите - Ню Йорк - 15 години, Чадърите - Япония и Калифорния - 7 години.
      За Кристо може да се каже, че е "най-чистият" художник, който някога е съществувал. Той не замърсява природата и нищо от неговите произведения не се изхвърля, а се рециклира.
      Кристо и Жан Клод не са концептуални художници, защото тяхното изкуство не остава само на хартия. Те го реализират в действителност.
      По-скоро те са художници на околната среда. Защото творят преди всичко в градовете и урбанизираната природна среда.
      Тяхното изкуство е естетично, предварително добре обмислен е всеки цвят. "Чадърите" в Калифорния са жълти, а в Япония - сини, за да хармонират със заобикалящата природна среда.
      Грандиозно е впечатлението от странните фабрични елементи /чадъри/, вградени в ландшафта на Япония и Америка. Природната хармония не е нарушена. Напротив - подчертава се още повече благоприятното взаимодействие между човешкото въображение и природата.

      Нима случайно Кристо "отваря вратите" на своето въображение?
      Аз мисля, че това е събирателната философия на неговия живот.
      На един човек, който е ръководен само от мисълта за свобода и съзидание!

      Какво представляват "Порталите" на Кристо и Жан Клод?
      По пътеките на Сентрал Парк в Ню Йорк са наредени 7 500 портали в редици от петметрови стоманени пилони. На хоризонталната им греда са свободно окачени оранжево оцветени найлонови платна. Използувани са 5 290 тона стомана - 2/3 от метала вложен за Айфеловата кула. Употребени са 165 000 болта, общата дължина на използваните платна е около 187 километра.
      За тези, които се разхождат през отворените портали - те са като златен покрив, образуващ топла сянка. Ако ги погледнеш от сградите, около Сентрал Парк, "Порталите" изглеждат като златна река, ту изчезваща и ту появяваща се между клоните на дърветата, река която осветява формата на пътеките.
      Порталите са солидно прикрепени на стоманени крачета, които тежат по 250 - 350 килограма.
      Помислено е за всичко. Още повече, че застраховката за Сентрал Парк е милиони.
      Преди да започне своята работа Кристо и Жан Клод подписват договор от 43 страници, с който се задължават да не наранят нито една тревичка, да не преместят нито едно камъче, да не пробият нито една дупка в земята. И го спазват.
      По време на инсталирането са ползвали само малки транспортни коли. Има и много други изисквания, с които двамата е трябвало да се съобразят при реализирането, като запазване на свободния достъп на хора и животни до парка.
      Подсигурена е работа на 600 работника за инсталиране и на стотици други за изтъкаване и ушиване на платното, както и за обработване на металните конструкции, оборудвани с работно облекло с емблемата на проекта. Работниците са били снабдявани с топла храна.
      Грандиозните проекти на Кристо сред ландшафта на природата, сред острови и океани, не са предизвикателство към природата, не са стремеж да я надминат или покорят, а да усетиш още повече блясъка на слънцето чрез рефлекса на светлината в опакованите с прозрачно фолио дървета, да усетиш контраста на земните цветове и форми, от цветните полиетиленови пътеки, искрящи от светлината.
      С една дума - да видиш природата с по-добри очи.

Кина БЪГОВСКА

Назад