ХРАНЕНЕ
Консумирането на месо, алкохол, тютюн, кафе и др. върви "ръка за ръка", тъй като, употребата на едното налага нуждата от другото и обратно. Това се вижда нагледно при рекламирането на алкохола по магазините, където той се придружава обезателно с месо или месни продукти, а в месарниците до месото се поставя неизбежно бутилка алкохол.
Най-сетне трябва да се изтъкне фактът, че месната храна влияе отрицателно върху характера на човека. Злоупотребяващите с месо хора са обикновено избухливи, силно раздразнителни, нервни, напрегнати и неспокойни, подобно на месоядните животни, затворени в клетка (вълци, лисици, хиени и др.). Престъпленията, убийствата, лошият морал и похотливостта прогресивно нарастват в страните, където консумацията на месо е голяма. В историята на военното дело съществува следният факт - преди атака пълководците са давали обилно месо на войниците, за да се премахне у тях всякакво "размекване" и да бъдат жестоки в боя.
В повечето случаи тялото, потта и изпражненията на тези, които се хранят често с месо, са с крайно неприятна миризма. Същото е и с месоядните животни, в чиято зловонна миризма всеки може да се убеди, като посети зоологическата градина.
Дълъг е списъкът на вредните ефекти от месната храна, но гореизложените са достатъчни, за да ни убедят.
Сега нека се спрем на въпроса - кои са предимствата на вегетарианската храна?
Очевидно липсата на недостатъците от месната храна ще е предимство за вегетарианската. Несъстоятелно е твърдението на месоядците, че месото дава сила. В животинското царство най-силните и издръжливите животни са слонът, конят и камилата, а не тигърът и лъвът. Японското племе, което е давало най-добрите борци в миналото, се е хранело с ориз и боб. Древногръцките борци са яли житни храни и плодове. Когато по-късно са започнали да се хранят с месо, са станали "тъпи" и заприличали на месоядните животни - факт, наблюдаван от философа Диоген, който е казвал, че те са били "направени" от свинско и волско месо. Прочутият френски инженер Де Лесепс, чието име е свързано с построяването на Суецкия канал, твърди, че без помощта на индусите и арабите, които се хранят с растителна храна, надали каналът щял да бъде прокаран.
Най-голямата култура на човечеството е била създадена от индусите, китайците, египтяните, персийците, гърците и римляните, а тези народи са били предимно вегетарианци. Смята се, че техният упадък и загниване съвпада с периода, когато са преминали към месна храна и са тънели в удоволствия и разврат. В древна Гърция вегетарианци са били всички гръцки атлети, които до ден днешен са ненадминати като образец на сила и красота. В тази страна според Триптоломеевото законодателство яденето на месо е било най-строго забранено за всички интелектуалци. Платон в прощалния си диалог "Републиката", написан през IV в. пр. н. е., ни представя Сократ, който дава образец на един град и предписва на гражданите храна, която се състои от плодове, житни храни и зеленчуци.
Сенека, който е живял през I в., жертва на Нероновата ненаситна жестокост, е поддържал, че "растителните продукти са достатъчна храна за стомаха, в който сега натъпкваме най-различни същества". Следните думи на този справедлив и учен човек звучат актуално и днес, както са били във века, когато са писани: "Когато животът е бил по-прост, не е имало нужда от толкова много лекари, нито от толкова много хирургически инструменти и сандъци с лекарства. Здраве е имало поради простото живеене. Многото блюда са докарали много болести. Забележете колко много същества поглъща един стомах - рушител на земята и морето. Не е чудно, че такава противоестествена храна докарва различни болести... Пребройте готвачите и вие не ще се учудите, че има толкова много болести."
Един от най-интересните от всички древни защитници на вегетарианските принципи е бил Плутарх. Той е написал едно съчинение върху месоядството, от което ще приведем следните мисли: "Най-често се разстройва храносмилателният орган след месна храна, защото тя скоро го затлачва и оставя лоши последици. За човека ще бъде най-добре да не яде никак месо, защото земята ни дава достатъчно много предмети, който ни служат не само за храна, но и за наслада." Хезиод, VIII в. пр. н. е., ни рисува "Златния век", в който месото като храна не е познато.
С горепосочените примери се убеждаваме как древните народи посредством своите знаменити учени и философи са защитавали вегетарианството.
Вегетарианският режим на хранене предоставя по-голяма издръжливост и сила на мускулите. Вегетарианците като работници са по-продуктивни. Вегетарианецът може да работи продължително време при най трудни условия, без да се измори, докато месоядецът може да извърши голяма моментна работа (за кратко време), но бързо се изморява, отслабва и огладнява! Вегетарианците са по-издръжливи на външните температурни промени. Те по-лесно понасят резките студове и горещини, тъй като при тях терморегулационната система е по-подвижна.
Експериментът, който извърших в това отношение със самия себе си в продължение на повече от 11 години в африканските страни Алжир и Тунис, в условията на пустиня, море и планини, при климат с голяма влажност на въздуха и много резки температурни промени (от +40°С на сянка през деня до спадане под нулата през нощта), доказа предимството на вегетарианския режим на хранене, съчетан с редовни пости (въздържане от храна) и непрекъсната практика на Йога.
Установяваме, че раните у вегетарианците зарастват много бързо, а и опасността от високи температури при заболяване е значително намалена.
От предимствата на вегетарианството трябва да се изтъкне етичната страна. Нека да се позовем отново на Плутарх: "Вие ме питате на какво основание се е въздържал Питагор от употребяването на месо от животните. Аз пък, от моя страна, се чудя какво чувство, мисъл или причина е ръководила оня човек, който пръв е решил да оскверни устата си с кръв и е позволил на устните си да се допрат до месото на убитото същество, който е наредил на своята трапеза обезобразените форми на мъртвите трупове и ги е обявил за всекидневна храна, това, което преди малко е било същество, надарено с движение, със сила, с усещане и глас?". Изглежда, че тази етична страна е била подробно разисквана много по-рано преди християнската ера от ония древни реформатори като Буда и Питагор, като всеки в своята страна се е стремял да върне хората към простия естествен начин на живот.
Безспорен факт е, че месоядството оказва деморализиращо влияние върху обществото (най-вече върху децата), където има много кланици. Кланицата е петно за нашата цивилизация, тя е училище за убийци. Зрелището от дивите погледи на хората, които прерязват гърлата и хвърлят труповете на невинните животни, е наистина ужасно! Видът на насечените и изтърбушени животни, които висят на пазара, труповете на убитите животни, които носят от кланицата до месарските магазини, оказват деморализиращ ефект сред стари и млади. Ала жаждата за кръв и извратеният цивилизован апетит, култивиран през толкова векове, изискват месо, за да бъдат уталожени, поради което стотици и хиляди хора са принудени да газят до колене в кръв, за "да бъдат хората нахранени с месо".
Не е ли най-голяма човешка жестокост да се отнеме правото на животното да живее, да се скъси преждевременно животът му, да не вижда никога вече слънчевата светлина и красотата на света, да не чува песните на птиците и музиката на природата, да му се отнемат завинаги всички прости наслади, които майката Природа му е дала? Тази жестокост е системно убийство и се търпи от съвременния човек, както се търпят днес и войните - касапници за хората. Това е така, защото съвестта ни е притъпена, разумът - помрачен, природните ни инстинкти - извратени, а понятията за нещата - фалшиви. Ние гледаме на животните като на камъни или дървета, забравяйки, че и те като нас разбират и чувствуват.
Месоядството е осъдително както от физиологична, така и от етична гледна точка!
Вегетарианското хранене повдига интелектуалното и нравствено ниво на човека. Индусите са единственият пример в историята за миролюбиво живееща вегетарианска нация, която е съумяла да се освободи от 170-годишното английско господство без кръвопролития. Японците, които вместо месо употребяват ориз, ечемик, пшеница, ръж, царевица, сладки картофи и много други растителни и зърнени храни (като соя, която съдържа два пъти повече белтъчини от месото), достигнаха през последния век изключително научно-техническо и икономическо развитие.
Много от световните умове и гении на човешката мисъл са вегетарианци. В това число могат да се споменат имената на Буда, Заратустра, Лаодзъ, Конфуций, Питагор, Исус, Талес, Плутарх, Порфирий, Епикур, Диоген, Платон, Сократ, Плутиний, Овидий, Херодот, Аристотел, Сенека, Джордано Бруно, Целзий, Леонардо да Винчи, Нютон, Спиноза, Шели, Байрон, Бетховен, Толстой, Волтер, Шопенхауер, Хумболд, Лайбниц, Ницше, Сервантес, Ламартин, Емерсон, Торо, Бърнард Шоу, Русо, Вагнер, Виктор Юго, Луи Мишел, Алберт Айнщайн, Норберт Винер (бащата на кибернетиката, живял над 100 години) и много други.
Известният наш голям учен и общественик хуманист проф. Асен Златаров, който е бил горещ защитник на вегетарианството, казва: "Вегетарианството е начин на хранене за едно по-умно, по-смислено, по-артистично и по-издигнато човечество."
Според йогите има три вида храни: чиста (сатвична) - мляко, масло, плодове, зеленчуци, зърнени храни; възбуждаща (раджастична) - месо, риба, яйца, подправки, горещи ястия, алкохол; нечиста (тамастична) - загнила или презряла храна (най-често месна). Духовно издигнатите хора предпочитат чистия вид храна. Повечето цивилизовани хора обаче консумират възбуждаща храна, което води до нервност, смущения в сърдечно-съдовата система и различни болести. Нечистата храна се предпочита предимно от хора, които са на много ниско културно равнище. Често хората променят вида на храната си от нечиста към чиста, което влияе върху техните навици и характер. Интересно е да се отбележи, че много рядко вегетарианците минават към смесено хранене, докато преминаването от смесено към млечно-вегетарианско хранене е по-често.
Сигурни сме, че ще дойде време, когато всички хора ще се убедят в ненужността на месото като храна. Необходимо е обаче човек сам да стигне до това разбиране. Станете първо вегетарианец по дух и убеждение и после - по храна.
Как може човек да стане вегетарианец? Това е естествен и практически въпрос. Първо, трябва да се убедите в целесъобразността на вегетарианското хранене. Изучете живота на именити личности, които са били вегетарианци, на хора, които чрез вегетарианство са достигнали преклонна възраст в добро физическо и умствено здраве. Запознайте се подробно с въпросите на храненето, с научните публикации, йогийска литература за вегетарианството и пр. След като сте се въоръжили с непоклатимо убеждение в големите преимущества на вегетарианското хранене, престанете да консумирате незабавно месо (всякакво) и станете вегетарианец, като възприемете млечно-вегетарианската диета, която предлагат йогите. Смятаме, че постепеното изоставяне на месото е неправилно. Разбира се, за изключването му от храната имат значение и установените традиции в семейството - дали неговите членове са свикнали да консумират големи, умерени или малки количества месо (само в неделя например). Трябва да знаем и това, че нашите родители и деди са яли много по-малко месо, отколкото поема днес цивилизованият човек. Освен това българският народ е бил винаги склонен повече към вегетарианство, отколкото към Месоядство и на неговата трапеза е преобладавала нашата слънчева храна - плодовете и зеленчуците.
Тези, които не могат да се откажат изведнъж от месото, рибата и яйцата, отначало трябва да опитат да намалят количеството на консумираното месо - до един или два пъти седмично (сряда и неделя или само неделя). След известно време яденето на месо в определените дни трябва да става само на обяд, като на масата има пресни плодове и зеленчуци. Един ден, който не бива да е много далечен, е необходимо да се отстрани най-тежкото месо - свинското, и да се замени с пилешко и прясна риба. Освен това при яденето на месо трябва да се предпочита печеното пред вареното месо. Успоредно трябва да намалява и консумацията на яйца. Постепенно е необходимо в храненето да навлизат все повече житото, орехите, бадемите, фъстъците, лешниците, лещата, бобът, пресните плодове и зеленчуци. Нужно е да се пият плодови и зеленчукови сокове, да се яде повече прясно и кисело мляко, сирене, извара. Пушачите трябва едновременно да ограничават цигарите. Необходимо е на първо време да не се употребяват концентрирани напитки (ракия, водка, уиски и др.), а след известно време трябва да се изключи всякаква употреба на тютюн и алкохол. Всичко това може да стане при условие, че се практикуват всекидневно асаните и йогийското дишане. Трябва да се знае, че хора, които не са вегетарианци, но правят по-дълго време асаните (без прекъсване и най-малко 1 ч.), започват да изпитват естествено отвращение към месото, тютюна и алкохола и така, без всякакво насилие, постепенно възприемат правилен и природосъобразен начин на живот. Преходът към него обикновено продължава няколко месеца. Всеки, който практикува асаните и Пранаяма, забелязва, че организмът му (по необясним начин) се задоволява с оскъдно количество храна, което иначе би било недостатъчно за поддържане на нормалното му състояние.
При преминаване от месно към вегетарианско хранене съществува и опасността да се консумират много големи количества орехи, бадеми, лешници, мед, масло, плодове и зеленчуци и (което е най-лошото) да се заменя месото с тестени изделия, сладкиши, сиропи и др., което води до затлъстяване.
Нашата практика ни кара да се съгласим напълно с твърдението на йогите, че при практикуването на системата Хата Йога най-подходяща е млечно-вегетарианската храна. Всякакво залитане в крайности - например преминаване към чисто растителна храна с изключване на всякакви продукти от животински произход (мляко и млечни продукти, масло, мед) - е вредно при модерния начин на живот.
Поредицата, в която ви запознаваме с ЙОГА е съставена по материали на един от най-известните специалисти в България - Венцеслав ЕВТИМОВ.
Страницата е подготвена от ТАТЯНА КУРДОВА, специален кореспондент на "Старт BG - Чикаго".
Към Таня отправяйте и вашите въпроси и мнения на телефон: 773 764 6252.
Следва
Назад
