Алексения познава Чикаго и Америка и често насочва вниманието си към тази втора родина на много българи. Затова и Чикаго, в лицето на Ш. Чападжиев, един от нейните добри приятели и съветници, й пожела ново, пълно с доброта към хората творчество!
      Има две висши образования - филология и журналистика.
      Специализирала е в Световния прес институт в Минесота, била е стипендиантка в университета на Мисури.
      С разследваща журналистика се занимава 15 от 20-те години които има в професията. Правила е десетки разследвания за задния двор на живота, но през 2002 г. вече се уморила да не вижда резултата от усилията си. Решила, че ще е много по-ценно разследванията й да завършват с някакъв резултат и започнала да търси роднини на българи, които са се изгубили по света и на чужденци, които търсят корените си в България.

      Началният интерес идва от един сайт, в който тя констатира, че 330 българи от цял свят търсят свои близки и роднини, чиито следи са загубени през годините и поколенията.
      През юли 2002 г. Алексения публикува част от писмата на тези хора.
      И един ден чува развълнуван глас по телефона:
      "Аз съм този, когото търсите!"
      Началото е дадено, то е емоционално, обещаващо. Стартира рубриката за събиране на българите, пръснати по света! Българският свят започва да търси своите корени чрез един вестник - "24 часа", където се е родила много популярна и много хуманна рубрика.
      Писмата стават все повече... Кореспонденцията й нараства лавинообразно и в редакцията, с добро чувство за хумор, я определят като "роднините на Алеkсения".

      ..."Веднъж в редакцията дойде за помощ една жена, която търсеше брат си в Америка - разказва Алексения. - Търсенето продължи 10 месеца. Но успехът беше пълен - един ден братът се обади през сълзи по телефона и каза: "Сестра, много те обичам, 24 години съм палил свещи и винаги съм вярвал, че пак ще те видя!". Една американка дълго търсеше роднините на мъжа си в България. Тя пазеше като свидна реликва народната носия на свекърва си. Открихме фамилията тук, в София...

      Алексения знае как се работи с регистри и архиви в Америка. Това помага много на нейната благородна дейност. И все пак казва: "Всичко е в Божиите ръце!".
      - Аз съм щастлива, че събирам хората по света - продължава тя. - Веднъж в редакцията ни изненада писмо от Кения. Съдбата беше отпратила Стамен в далечна Африка и от там той беше правил много опити да намери българската си майка. Писмото му бе отпечатано в "24 часа" на 15 август и стига до майката благодарение на сестра й, която си купила сутринта вестника...
      Можем да си представим какви са били чувствата на майка и син, които се свързват по телефона буквално в същия ден!
      Журналистката казва:
      - Обичам да правя добро... Обичам Родината си... Искам хората от петте континента да са заедно.
      Питам я как е станала журналистка.
      - Бях още дете , когато за пръв път минах през същия този коридор на редакцията. Тогава на този етаж се намираше в. "Септемврийче". Предложих да идвам и да помагам в редакцията. Дадоха ми да отварям писмата на читателите и да ги разнасям по отделите. Бях в трети клас, когато написах първата си дописка.
      Другата страст на Алексения са архивите от най-новата история - между 19944 и 1989 г. - времето на студената война.
      - Обичам да пътувам чрез тях! Те са като непознат свят, а ти - като изследовател, който го открива. Изчела съм стотици страници български архиви за периода след 1944 г. Това запали страстта ми да надникна и в огледалните - американски архиви. Поисках и получих над 3 000 страници американски архиви, свързани с българи и България. Две години водих преписка, докато успях да получа секретните доклади на Сол Полански, отнасящи се за събитията от 10 ноември. Излезе в 4 броя на вестника. Благодарна съм на 24 часа за подкрепата на проектите ми. А такива проекти имам поне за няколко живота.
      Това е оригиналната, хуманна, журналистика на Алексения Димитрова. Да събира парченце по парченце счупеното и разпиляно по света огледало на щастието. Безкраен изследователски труд, безброй часове пред невъзмутимия виртуален детектив - компютърния монитор. Препускайки крачка по крачка през мрежовата памет на света, наречена сега Интернет, дни и години. Подчинявайки творческите си сили на една достойна за човека цел - да събереш живота на разделени помежду си хора!
      Алексения посвещава всичко - и труда и успехите и наградите си на най-милия човек до себе си - на дъщеря си! Но най-много благодари на майка си - "Това е човекът, на който дължа най-много - мама ме научи на труд и ми даде уроци и жестове, които ще помня цял живот. Тя ме научи да правя добро чрез личния си пример и всеотдайност да се раздава на хората около себе си.
Наистина трябва да имаш много голямо сърце, за да побере то толкова много роднини от цял свят!

Кина БЪГОВСКА

Назад