Потресеният до дъното на душата си Архиепископ на Кентърбъри си позволи волност, каквато англичанин, при това служител на Бога, не си е позволявал досега. Той каза "Бедствието ме кара да се съмнявам в съществуването на Бога!"
Десет дни са минали от 26 декември 2004 година, когато зловещите и твърди като стомана вълни тръгват към бреговете с енергията на 9500 атомни бомби като тази от Хирошима. И всеки от тези дни носи нови траурни ленти за хората от много страни по планетата.
"След смъртта на 1500 мои сънародници Швеция ще остане съкрушена още дълго време" - каза премиерът на страната.
Мрачната статистика се променя почти всяка минута. Когато пиша тези редове голямото черно число е 129 817. Безброй са безследно изчезналите, които ще направят равносметката още по-зловеща.
Голямата островна държава Индонезия със своята необятна брегова линия понесе най-големите загуби - досега над 80 000 души, които не ще видят никога вече слънцето. Индия брои вече над 15 000, Шри Ланка над 30 000, следват Тайланд, Маянме, Малдивите. После идва ред на отсрещния бряг на океана - Кения, Сомалия, Танзания, Мадагаскар и Сейшелските острови.
Такъв размах на земните природни сили е необхватен за човека, за полета на неговия разум. И дано "Великите" сили, "Великите" депутати, генерали, царе и царедворци, губернатори, президенти, банкери, милиардери, дано вчепкалите се като зловредни бацили човеци в безкрайните борби за служба, имот, за медал и титла, за звание, дано творците на различните "изми" и борците против тези "изми", усетят донякъде истинската стойност на своите напъни, на своя живот и на целия театър, с който понякога се обграждат и обграждаме.
Защото следващото пропадане на парче от земната кора може да се случи на много по просторна дъга, и на по-дълбоко от 20 или 30 километра. Тогава вълните Цунами, ниски и толкова плътни, че в кибритена кутийка концентрират енергия като електростанция, ще стигнат Судан, езерото Тахо или ще отворят работа с нов потоп на някой нов Ной, който да построи следващия плаващ зоопарк в подножието на Арарат.
Разбира се такава катастрофа на това място не е съвсем изненада. Индийският и някои части на Тихия океан, са познати земетръсни зони. Индонезия стои в средата на така наречения Тихоокеански огнен обръч, който никога не изгасва. Добре е описано изригването на вулкана Кракатау /между островите Ява и Суматра/ от огъня на който и от образувалите се вълни загиват 36 000 души през 1883 г. През 1782 г. при същите обстоятелства по бреговете на Южното китайско море загиват 46 000 души. През ноември 2004 г. до островите Папуа също имаше земетресение, след което загинаха 30 души и бяха срутени хиляди къщи. Но това предупреждение на беше добре осъзнато.
Експертите са на мнение, че ако такава катастрофа се беше случила край Великобритания или Франция жертвите щяха да са много по-малко. Защото по тези брегове съществува много добра система за сигнализация и хората биха били предупредени преди вълните да се стоварят на брега.
Такава сигнализация, дадена им готова от природата, имат животните. Още след първите дни на катастрофата спасителите останаха слисани. След като откриха над 22 000 човешки трупа те се запитаха защо няма нито едно мъртво животно? Гигантската вълна, която беше хванала като с ласо беззащитните хора и ги беше придърпала в океана не бе застигнала нито един слон, леопард и нито един заек, живеещи на свобода в резервата Яла! Нашите четириноги съквартиранти на планетата Земя не са толкова образовани като нас, но си имат шесто чувство и, усетили опасността, бяха се изтеглили своевременно във вътрешността на сушата!
Хората закъсняват и после се спасяват кой как може.
Чешкият супер модел Петра вижда как вълната отнася в гърмящия воден котел приятеля й, но сама успява да се хване за една палма и се държи, със счупен таз и много рани, цели 8 часа, докато идват спасителите.
Здравият 34-годишен английски механик Стивън вижда навреме летящата към брега вълна, избутва жена си и трите си деца /на 12, 4 и година и половина/ до една палма и ги привързва, както и себе си, с плажни кърпи и въжета от палатка. "Пет часа - казва той - гледахме ужасени как вълните носят край нас познати и непознати хора, които отчаяно се бореха за живота си в този последен техен ден на последната почивка в живота им на нашата Земя..."
Млада индонезийка бива понесена към океана, но успява да се хване за палмово дърво и се покатерва в клоните му. Там стои 7 дни! Докато идват спасителите. Храни се с плодовете от дървото и пие вода , която събира в дрехата си, когато вали дъжд. Спасителите били удивени от доброто й състояние - само краката й били изпохапани от... рибите. Можем да си представим тези вълни, които издигат рибите до върховете на палмите!
Гибел и разруха сега цари по доскорошните райски кътчета на нашата планета. Светът изведнъж се сдружи пред лицето на човешката безпомощност. За късо време са събрани над два милиарда долара за пострадалите. Тенисистката Мария Шарапова бе сред първите, които изпратиха своята помощ. Актрисата Сандра Бълок даде 1 000 000 долара. Япония пък беше първа сред държавите - първа и по сумата на своето дарение - 500 000 000 долара. Американското правителство изпраща 350 000 000 долара. Световната банка дава 250 000 000. Папа Йоан Павел Втори обеща ежедневни молитви пред Бога.
Но по всички личи, че страданията на останалите живи хора по островите и крайбрежието ще продължат дълго. 5 милиона хора са без покрив над главата си. Разлагащите се трупове, унищожените водопроводи и липсата на храна, липсата на бензин, завинаги осакатените семейства - всичко това не обещава нищо добро.
И днес по безкрайните пясъчни наноси по островите и по скалите са затрупани и захвърлени мъртви и живи, до които няма скоро да стигне човешка помощ. Прокълнатите брегове са почти безкрайни. Островите са десетки хиляди, до някои от тях спасители ще стигнат след месеци.
2 милиона хора в този момент са без или с твърде оскъдни храна и вода.
Развитите страни прибират спешно своите туристи, но повече от 7 700 от тях не са вече между живите или се водят като изчезнали.
Сред тях имаше и 187 българи. Някои дадоха покъртителни интервюта. Други забраниха да се споменават имената им. Нито един не е пострадал. Куриозното е, че чартърният самолет на голяма част от тях пропуска полета си и земетресението и вълните цунами се разминават с тях, защото в страшния момент те са в Банкок и ругаят виновниците за загубения ден в Рая. После, когато все пак долитат до изтерзаните места и виждат какво е станало, навярно, са благодарили на Бога за закъснението.
Бог може би наистина е българин...
Учените веднага почнаха да ни плашат. Огромният остров Суматра се е преместил в океана с 33 метра. Можело да се измести и оста на земята, орбитата й, и някой ден някъде да не изгрее слънцето. Може да стане сега, може след 1 милиард години. Ще поживеем, ще видим.
Но дано пред паметта на нашите братя по планета, напуснали нашия свят при този многозначителен катаклизъм, пред необозримата за нашия ум природа, създала и нас като едно от милиардите същества с някаква цел, или без цел, дано пред тази поличба се замислим, да си спомним думите на философи и поети за тленния живот и да вложим в дните си повече от доброто и мъдрото, отколкото от сплетни и боричкане по пътя към нищото. Или към Вечното, както някои го казват по-изискано.
"Старт BG"
Дежурен редактор:
Климент ОХРИДЧАНИ
Назад
Разруха
Нещастие
