Кръщението - това е докосването на покръстения до Божието благоволение. Това е пътят, който се открива пред него към вярата и благодатта. Това е признанието, което му се дава, да бъде достоен човек и последовател на Христовото учение.
Покръстеният получава наистина Божията благодат и това е огромна радост за него. Но в същото време това е и огромна отговорност, защото от този ден той не принадлежи само на своите чувства и желания, а е нещо повече - той е вече един от Божието войнство за чист и свят живот.
Покръстването - това е познание за живота, това е въздигането на смирените до истинската същност на вечния живот, който един ден ще се върне към пречистеното от греховете си човечество.
Иоан Кръстител е светецът, който проповядвал в Юдейската земя и който подготвя хората за идването на Спасителя: "Покайте се - защото се приближи Царството небесно" казва светецът на стичащите се към него хора.
В Светото Евангелие от Матея, гл. 3:11,12 се предават думите му така:
"Аз ви кръщавам с вода за покаяние, но Оня, който иде подире ми, е по-силен от мене. Аз не съм достоен да Му понеса обущата. Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън.
Лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасим огън".
Покръстването на Иисуса Христа в река Йордан, описано в Евангелието от Матея - гл.3:13-17 показва дълбокия смисъл на този свещен ритуал в Християнството.
"Тогава Иисус дохожда от Галилея на Иордан при Иоана, за да се кръсти от него.
А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?
Но Иисус му отговори и рече: остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Иоан Го допуска.
И като се кръсти, Иисус веднага излезе от водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него.
И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето боговоление."
И от тогава до днес и нататък този акт се повтаря невидимо за нас при всяко едно кръщение. Божият Дух докосва покръстения и му дава Своето благоволение.
Затова и така свещен и радостен е празникът на Кръщението.
А ето как е описано Кръщението и в Евангелието от Иоанаи (гл.1:6-11)
"Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан.
Той дойде да свидетелства, да свидетелства за светлината, та всички да повярват чрез него.
Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелства за светлината.
Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.
В света беше, и светът чрез него стана, но светът Го не позна.
Дойде у Своите Си, и Своите го не приеха.
А на всички ония, които Го приеха, на вярващите в Неговото име, даде възможност да станат чеда Божии.
Те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.
И словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина, и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.
Иоан свидетелстваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.
И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат."
В това се състои величието на Свети Иоан Кръстителя - в неговото прозрение и свидетелството му пред човечеството, чрез кръщението на Иисуса, че на Земята се е появил Синът Божи, Спасителят! След Христос, Спасителя, тръгва човечеството за да се пречисти от греховете си и да се върне в Рая, там където Бог го беше създал и приел и където може да живее само чистият и праведният.
Самуил КАВАРДЖИЕВ
Назад
