Едно от най-многолюдните огнища на новогодишния български огън и пламък беше, безспорно, Българската Православна Църква "Света София" в Дес Плейнс - Чикаго.
В залата грееше все още Рождественската огромна блестяща елха. Но не големината, а пъстрите символи и светлините по зелените й клони, създаваха романтичния дух на празниците, който го имахме у нас от Стара планина, Родопите и Рила, от Витоша, Дунав, и Черно море, от Тракия, Добруджа, долината на Струма и от скалите по Искърското дефиле, където още звучи, навярно, ехото на наши гласове.
В салона, освен нас, имаше и много други нови посетители, или по-право наши приятели - ден преди тържеството пристигнаха и се наредиха в стройни кръгове край големите маси десетки нови столове! "Кувертите", както наричаме с тази финтова дума желанието на хората да си осигурят място именно на това място, се бяха свършили отдавна, та трябваше да се правят почти магии, за да се съберат тук тези, които не искаха да идат на никое друго място.
Беше тясно, но хубаво. Не винаги широкото ти харесва.
Повече от триста души празнуваха до три - четири или пет часа сутринта!
Помним шампанското, чиято канонада в 12.00 часа създаде най-оптимистичната мирна престрелка, която човек може да си пожелае. Пенливите снопове кехлибарена течност летяха по всички посоки и нанасяха непоправими щети на костюми, бални рокли и прически, но щастието и спомените за минали щастливи посрещания, както и надеждите за добра нова година, компенсираха всичко.
Едва ли някой помни какво е ял и пил тази вечер. Пъргави момичета носеха огромни блюда, някъде те се опустошаваха моментално и пак им носеха още, другаде хората поглъщаха повече емоции и топлината на близките до теб хора, които те обичат и които и ти обичаш. Някъде някой беше направил добра организация, някъде, на няколко метра от празнуващите, в кухнята, някои се трудеха, други се бяха потрудили много за да подредят вечерта - тогава не се сещахме за тях, но след еуфорията сме длъжни да си спомним с благодарност за труда им.
Гърмеше музика, ехтеше песен, бумтяха стъпките на българските хора и ръченици. Беше хубаво, като в България. Дори по-хубаво - като в Америка, където има добри посоки за енергията на твоята българска кръв!
Имаше много деца. Това показва, че нашата общност е вече твърдо установена, стои здраво в Чикаго и бъдещето й е добро и сигурно. Децата се срещнаха с приятелите си - компютрите - в края на старата година, после се прибраха при родителите си в салона и играха, ядоха пасти и сладолед, спечелиха сума награди и от викторината.
Направиха я свиленградчани, които си бяха организирали своята земляческа среща точна на връх Нова година! Това ни даде възможност да усетим динамичния дух на тези хора, които, както разбрахме от въпросите на викторината им, са родени в единствения град в света, разположил се на границата между три държави - България, Гърция и Турция. Разбрахме още, че уникалният мост над река Марица е бил построен още през 1529 година, че са имали голямо светско училище още в 1848 г, и че там главен учител е бил Иван Вазов. Разбрахме и това, че свиленградско малеби е световна марка!
След толкова оптимистична вечер човек стартира по-бодро в новите 365 дни на 2005-та.
Старт
Назад
Рождество Христово и Нова Година събраха в БПЦ "Света София" българи от цяло Чикаго, от събърбите и от други щати
Сурвакар
Сред най-красивите неща на вечерта бяха неудържимите български хора!
