Световната кампания за определяне на седемте най-удивителни творения на природата по нашата планета идва като пролетен слънчев лъч за мнозина българи. За всички, които страдат, че от дълго време и у нас и по света често свързват името ни с едни други, много неприятни, класации.
Затова и никак не е чудно, че за много късо време световният вот, който организира швейцарската туристическа и екологична фондация на сайта си www.new7wonders.com събра ентусиазма и енергията на толкова много българи, че преборихме дори такива феномени като Гранд Каньон, Гибралтарската скала и Дяволския град.
В ранна пролет Белоградчишките скали наистина водят в една от класациите. Но до 7 юли има още много време и затова ще ни трябва и воля и упоритост и знание как да разкажем и как да покажем българския природен феномен на още много хора по света, за да го подкрепят.

Изключително трудно е за малък народ да спечели в световна класация, но феноменалните Белоградчишки скали са достойни за върха, затова можем с чисто сърце да говорим и пишем, да опознаваме с тях нашите приятели от други националности по цял свят, за да се случи и чудото – чудото на България да се признае, че има „Чудо № 1 на планетата”!

Уникалните обекти, за чиято красота, историческа, географска и природна значимост, екологична чистота и привлекателност като туристически обект се гласува са групирани в 7 раздела.
А. Земни пейзажи и ледникови образования
В. Острови
С. Планини и вулкани
D. Пещери, скални образования, долини – тук са Белоградчишките скали
Е. Гори, национални паркове, природни резервати
F. Езера, реки, водопади
G. Морски пейзажи

Организаторите включват в първоначалния списък 430 обекта, намиращи се в 224 държави по света. Сред тях такива природни забележителности като най-високият връх на планетата Еверест, вулканът Везувий, Ниагарският водопад, езерата Балатон и Лох Нес, остров Бора Бора, планината Олимп...

До 7 юли 2009 година на сайта на организаторите www.new7wonders, както и на българския сайт на град Белоградчик www.belogradchik-bg.net, може да се гласува за вече номинираните 260 природни обекта в споменатите 7 категории.
По този начин се определят по 11 участници в следващия етап – общо 77 обекта.
Следва най-проблематичния етап: експертна група определя по 3 участника от 11-те – общо 21, които продължават борбата.
Победителите ще станат известни след нов кръг, който ще се състои през 2011 година.

Такъв „олимпизъм” в правилата на проекта малко обезкуражава темпераментните гласуващи, но трябва да се има предвид, че замисълът е чисто прагматичен. Това е нещо като един футболен шампионат да се направи с един финал между два отбора или да се изиграят 360 мача между двадесетина отбора – идват да гледат стотици хиляди хора, израстват нови играчи, развива се търговията, свързана със съревнованията, пресата има какво да пише, хората да четат и пр. и пр. Ясно е, че и при коментирания регламент на вота почти две години ще може да се пише и говори за многото туристически обекти, очаква се че природните чудеса ще бъдат посетени от повече хора и дадените места и страните в които са ще имат повече изгоди. А представете си, че за два месеца изберем с някакво гласуване Еверест – колцина повече ще се засилят да го изкачват и до колко ще можем да повтаряме в медиите суперлативите по неговата същност...

Ето че дори и в най-ранния етап на класацията за най-големите природни чудеса на Земята се заговори за България, а на самите Белоградчишки скали, както съобщават от там, още през зимните месеци посетителите са се увеличили двойно. В Белоградчик вече се готвят да стягат по-добри пътища до София, пък и до други места, надяват се да си оправят водоснабдяването. За лятото трябва да се мисли за непознат прилив на туристи. Да се мисли, а не да не се мисли, както стана в Банско и по Черноморието, където някои само си пришиха по един голям заден джоб на панталона, а великолепната природа изигра печалната роля на рибарска стръв, която е на свършване.

Две години говорене, писане, гледане и въобще общение с Белоградчишките скали, подбуждащо и мисленето за други български природни феномени, за някоя и друга наша, вътрешна анкета, са много време и добър капитал. Та само тази ли легенда за скалите се знае? За оня римлянин Антонио, намерил в коя българка да се влюби – точно в послушницата Витиния! Вита му родила момченце, а когато той дошъл на бял кон да си ги прибере, кой знае защо, се извила страхотна буря и гръмотевици вкаменила всичко де що види, та се появили на света Белоградчишките скали...

В Инициативния комитет на проекта, освен местните хора, срещаме доста познати имена – и учени и босове на държавни институции и личности от държавния и частен туризъм в България и присъствието на такива силни фигури като Международни туристически борси и пр. Срещаме и сенките на българския синдром да се борим предимно помежду си, за радост и полза на съседите. Разбира се, че сега не трябва да стават такива работи. Още повече, че става дума, както го е изрекъл един човек, когото не познавам, но много бих искал да чуя – българинът живеещ в Канада, който бил инициаторът да се представят Белоградчишките скали като едно от чудесата на света. Негови са и думите, около които трябва да се обединим: „Скали, сякаш докоснати от Бога”!

Климент Величков

По маратонския път на вота

Регламентът за определяне на седемте чудеса на природата по нашата планета е труден, сложен и осезаемо дълъг. Започваме в 2009, завършваме в 2011. Щом тръгваме по тази маратонска дистанция – очаква ни сериозно тичане. По пътя може и ще трябва да се измислят и нови и нови тактически варианти.

В Чикаго виждаме добри резултати от активните действия на инициативни хора от българските общности в града ни, в Ню Йорк, Лос Анджелис, Вашингтон, Атланта, Финикс, Сиатъл, Лас Вегас, в Канада, Европа и Австралия в единение с дългосрочната и настойчива подкрепата на българските медии по света.
Тя може да се изрази както в съответните журналистически материали, така и чрез организиране в градове с развита българска общност на информационни пунктове, където на практика да се гласува. В Белоградчик сега всички посетители на Скалите минават и през местния информационен център, където гласуват.
Особено подходящи за това са наближаващите празници Великден и 24 май. Ако има в църквите, културните центрове, в българските училища, в нашите ресторанти и клубове, добре запознат с процедурата фен на Белоградчишките скали - с негова помощ ще гласуват и хора, които имат недостатъчна възможност да направят това.
Ако пък и учителите в българските училища посветят малко време и на Белоградчишките скали - това със сигурност ще бъде не само урок по география.

Сигурно ще е добре да се отпечатат илюстровани листовки със съответната информация и хората, които посещават българските консулства за визи и пр. да получат чрез тях едно подсещане, че могат да гласуват.
Отпечатването на материали на английски и други езици е много важно Ясно е, че сравнително малочисленият наш народ ще трябва да търси съратници сред приятели, особено сред истинските ценители на природната красота и феномени в чужбина.

Сигурно е и това, че мнозина от българите в чужбина ще изпратим и лични имейли до наши познати по света – българи и чужденци – да ги подканим да видят, или поне научат нещо за Белоградчишките скали и ги оценят по съвест.

Вероятно и Българската Телеграфна Агенция, която организира за пети пореден път Световната среща на българските медии през май ще посвети специална част от този форум на коментирания световен вот с българско участие.

Всички ще търсим и обменяме информация за тези и много други възможности.
И ще правим каквото можем за реализирането им.

Редакция на вестник „Старт Чикаго”

Назад