Денят не предвещаваше сякаш нищо добро. Като че някой изхвърляше кофи с вода пред чистачките на колата, които изнемогваха в надпреварата с бързите водни струи. Ама че Марта! Кой ли ще се грабне в това време, пък било то и да празнува? Ами да, ясно кой – жените, разбира се. Марта си е наша, простено да й е.
Чудя се какво да прежаля - ако държа чадъра – ще обърна тавата с тулумбите /за тях по-късно ще разкажа/, ако пък не – ще пострада прическата...
Докато умувах видях една представителна група жени устремени напред с чадъри и без. Еко как примерът увлича. Влязохме – всяка с поднос в ръце.

Гледам – отрупани маси като за закуска с Обама. А то – едно истинско женско парти, едно осмомартенско тържество. Чак не ми се вярваше - толкова много жени, деца, и нито един мъж. Ако изключим Петър, който беше грабнал камерата в ролята на журналист /Сега му се е паднало да го забележат жените/.
Велина едва смогваше с палтата на гардероба. Зърнах Надя за миг, която вече препускаше в другата посока, съпроводена от трите си деца – нейните първи помощници. Лесно открих Петя, застанала в средата като диригент напътстваше посетителите, която намери решение и на моята тава.

Не мина без слова.
Тържеството откри Надя. Нали бе главен инициатор, похвали жените и майките за прекрасната трапеза и да не забравят за какво са се събрали. Петя не пропусна да подкани желаещите по-скоро да станат членове на Българо- американския център за културно наследство. Отправяйки поздрав към българските жени в Чикаго, аз исках да им кажа, че в лицето на нашата организация ще намерят винаги опора и стимул за всичките си идеи, които могат да осмислят живота им далеч от Родина, близки и приятели.

Нищо не ни липсваше /поне за момента/ - трапезата, питиета в изобилие, за което сме благодарни на присъстващите жени, но и специално на ресторант „Атитюд”, „Чикаго бай Найт”, магазин „София” и вкусните тулумбички, които се стопиха за минути, заради вкусовите си качества. На питащите за още казвахме да се отнесат към Данчо и неговите майсторки от „Вкусен свят”, който ни подслади осмомартенското ни тържество, както винаги. Весели детски личица, усетили, че са на сигурно място прибягваха с радостна глъч. Значителен принос за един истински празник имаха и малките, но талантливи Изабела и Елеонора, които раздаваха рисунки на децата, за да ги оцветят специално за мама. По големичките под ръководството на Деси ни разсмяха с остроумни анекдоти за жената. Нищо не запомних освен, че се смях. А щом се чу и народна музика, „ и всякоя възраст и занятие вземаше участие в това предприятие...”, наловиха се жените, до три поколения на хорото, „на мегдана”, ех, ако не валеше щяха да се чудят от Монт Проспект жителите как така всички танцуват. С една дума всеки се надпреварваше как по - весело да бъде. Интересна сплав се получи- жени от различни поколения, различни професии, толкова креативна енергия, която очаква да намери своята реализация в добри и градивни дела, така както само жените умеят.

Но най - приятната изненада бе скъпият гост, в лицето на Боряна Пунчева. Тя не е само е жената на посланика, но и Анна Дона от „Дами канят”, жената, доказала се като творец. Беше чест да е с нас, актриса и режисьор на много документални филми, на Клуб НЛО, направила много за утвърждаване на българската култура в Полша като директор на Българския културен център във Варшава, което веднага ме изкуши да и задам няколко въпроси след като тя поздрави всички присъстващи.

- Ние сме щастливи да сте с нас в този ден и бихме искали да разберем нещо повече за вас, бихте ли се представили?
- Аз съм актриса и режисьор, съпруга на българския посланик. Изправена съм пред двойствения живот – да бъда тук и да се връщам в България, защото имам мои проекти, които не искам да занемарявам. Последните 6 години бях във Варшава като директор на културния център. Ще стане дълго отсъствие. Тежко е, но всичко зависи от нагласата и от това да жертваш малко от парите си за пътувания. Когато човек е мотивиран приема това.

- В какво се изразява вашата жертва?
- Жертвата е от страна и на двама ни. Той е приел, че с моята професия не мога да се реализирам тук и ще се налага да съм и тук и там. Без компромиси не може.

- По какъв повод сте в града ни?
- В Чикаго съм в ролята на съпруга на посланика Лъчезар Петков. Той получи покана от един от многото вестници тук, който организира вчера Пролетен бал. Чикаго наистина е един много важен град. Има много събрани българи, активен живот с прояви, медии, църкви, училища. Възгледа на съпруга ми е, че с такива места трябва да се поддържа плътен контакт. Родината ни е обща.

- Какво мислите за нашата организация - Българо- американски център за културно наследство, където днес гостувате?
- Смятам, че това е изключително важно начинание, за което говориха и българите в Ню Йорк. И те имат необходимост от подобна структура. Виждам, че тук тази идея се е превърнала във факт. Трудно е всяко едно начало. И както казах в моето приветствие, пред вас, винаги в трудните начала в основата са жените. Имат кураж и това е важно. Ролята на българите тук е не да седим на чашка и да се тупаме в гърдите колко ни е мъчно за България и колко е хубаво, че сме българи, а с всичко онова, което правим да приближаваме България до хората, които живеят тук. Да приближаваме Америка до България. Така беше и в Полша. Българската група във Вроцлав имаше почетен полски консул, който им помагаше понякога и финансово. Но най-вече ги стимулираше да използват всички възможности на общината и институциите. Но се е изискваше от тях усилия да се легитимират.

- Ние с това започнахме – да се легитимираме. Какви са вашите впечатления днес?
- Аз виждам една голяма дамска група изпълнена с ентусиазъм, с хора които имат ангажименти, проблеми, деца. Но вие, като мозъка на тази организация, бихте могли да намерите точните адреси, какво точно тези хора могат да свършат. Можете да разчитате на тях, ако определите точно кой човек каква задача да свърши. Да е съизмерима с възможностите им.

- Какви са вашите препоръки?
- Винаги съм смятала, че трябва да се почва от по-малкото и да се върви към по-голямото. В тази българска общност има много таланти и много хора, които са в състояние да експонират България, чрез тях да се покаже България. Има музиканти, танцьори, художници. Смятам, че в тази посока ще бъде много важна и ролята на българското консулство и вие не трябва да страните, а да поставяте точни изисквания за подкрепа към консулството.

- Как вие виждате ролята на консулството?
- От опита, който имам от Ню Йорк знам, че консулството там развиваше много активна дейност, акумулираше това, което има като потенциал – изложби, концерти, събира се българската общност, но се канят и американци. Работата на консула, като координатор и съорганизатор, е насочена към българската общност, но не само той трябва да е инициатор, а и общността да се обръща към консулството.

- Както стана наскоро в Чикаго – генералния консул Иван Сотиров покани Българо- американския център за културно наследство да станем съорганизатори на честването на 3 март и ние се отзовахме с удоволствие.
А как виждате бъдещето ни сътрудничество – между нашата организация и посолството?
- Първоначалната инициатива трябва да е от ваша страна. Както тук ме поканихте и аз се отзовах. Защото смятам, че това, което правите е много смислено и перспективно. Що се отнася до промоцията на българската култура и изкуство - посланикът ме е помолил, и така сме се разбрали, че аз ще помагам с най-голямо удоволствие. Надявам се, че ще поддържаме активна връзка, още повече, че съвременните средства ни дават тази възможност.

- Как виждате тази дейност?
- От вас -перспективен план какво бихте искали вие да получите по линия на посолството и обратното – да отговорим какво можем да направим или да предложа в каква посока да се движим.

- Може ли посолството да бъде посредник между нашата организация и държавните институции в България?
- Що се отнася до Министерството на културата – да. Колкото до Държавната агенция за българите в чужбина – не зная какви са финансовите им възможности. Но в САЩ, където културните спонсори са поставени на здрава пазарна основа, където хората, които подкрепят културата и изкуството не са в позиция на губещи, е много по-лесно, отколкото в България. Нашият почетен консул намираше начини в Полша за спонсори, които имаха данъчно облекчение.
- Ние едва сега започваме и независимо, че ни подкрепят много българи, все още не намираме широка подкрепа.
Вие сте пионери в тази дейност и на пионерите винаги им е много трудно. Както когато аз отидох в Полша и културният институт беше останал на санитарния минимум. Това беше приспивателно и умъртвително. Започнах от нулата с големи усилия, мъчила съм роднини, познати, приятели да помагат, аз тичах на пазар, правех сандвичи...

- Какви са ви личните планове?
- За сега е тайна. Искам да съм сигурна, че нещата ще станат и в мига, в който се подаде стръкче ще дам знак. Като майка не се налага да тичам след децата си, защото са големи и нямат нужда от отглеждане. И независимо от това имам много работа, но ние сме свикнали да се справяме.

- Какви са вашите пожелания към нашия Българо-американски център за културно наследство?
- Да не спирате да си поставяте максимум задачи, да знаете, че началото е трудно и да не се отчайвате, да ангажирате повече сътрудници, било то и мъже. Стискам ви палци и ще обменяме идеи.

От полски източник научихме, че Боряна не е скъсала с Полша и храни симпатии към техния начин на съхранение на историята и работи върху документален филм за българите и поляците. Ние също и стискаме палци и от сърце и пожелаваме успех.

Кина Бъговска
Снимки: Надя ЕДРЕВА

Назад