“Бел град” - са го казвали някога, с типичното западно “екане”, което никога няма да признае “я”-то. А още по-кратко са му казвали, казват му и сега, просто “Град”. Но после, да не би някой да се подлъже и потърси тука Калемегдан или Лепа Брена, го нарекли Белоград... с малоазийското накрая “чик”..

Днес нашият град с белите къщи е на път да стане световна знаменитост, благодарение на червените скали, които сякаш са израсли от дворовете на къщите и отгоре им затулват слънцето като огромни исполини, от чийто респект не можеш се скри никъде.

Белоградчик отдавна е в “Гинес”, но това си го знаем само ние, дето сме яли слънчогледово семе по т.н. трибуни на стадиона, който почти сигурно е най-малкият стадион в света, където е разрешено /благодарение на връзки, разбира се/ да се играят официални футболни мачове. И така е, защото по тия любими за козите места просто не може да се намери равна площ - сравнима с правилника за площта на нормалното футболно игрище.
Откъде-накъде изведнъж се сетиха, че тия каменни колоси може би са едно от седемте най-големи чудесии на природата? Тайна.

Хилядолетия ги е дялал местният белоградчишки дъжд в тясно сътрудничество с вятъра, благодарение и на щедрите инвестиции от световния банкер на горещините - Слънцето. Не знам защо, но ми се струва, че има две места по света /които аз знам/ - Белоградчик и Финикс - Аризона, където на Слънцето действително не му се залязва! И прави невероятни цветни изпълнения, дори изстъпления, докато се прибере зад някой зъбер на почивка.

Не знам и какво му стана на моя приятел Васко, който пак смени синьото белоградчишко небе с жежката мараня над посолството ни в Кувейт, но не мога да го съдя заради това, че върши там държавна работа. Само знам, че ако си беше в Белоградчик по сегашно време със сигурност щеше да нахлуе от там отново в Чикаго и, както направи преди три години, да спечели маса кметове по събърбите и народа им да гласуват за Белоградчик. Помня как им разказваше за райската земя “У ГРАД”, където киселото мляко се реже с нож или дори трион, а магьосническото питие наречено “Бел Муж” прави такава сила у мужо, дето го яде, че жените правят опашка пред покоите му! Бяха се записали мнозина в тефтера му и сега ще падне работа да ги потърсим и ободрим отново...

Истината е, че екологично кристалният Белоградчик /навремето имаше само един завод за телефони, ама сега май и той не работи/, покрай шумотевицата около скалите, може да стане и световна туристическа атракция. Наоколо е пълна чистота до припадък - един бацил за цяр не може да се хване! Тукашните кози и овце не са само млекодайни животни, а направо фармацевтични заводи за лечебна храна! Покрай скалите туристите ще плъзнат и до резервата “Чупрене”, езерото “Рабиша” и, не дай Боже - в “Магурата”! Това е пещера, от която най-трудно се излиза. Вътре, освен спелеолози, огромна дейност развиват и опитни винолози, които ръчно превъртат много хиляди бутилки с най-убийствени вина - да станат още по! На туристите се предлага скромна дегустация. Но жестокото вино, което си не знае силата от своя пещерен живот, срива цивилизационните предпазни клапани и на обикновения днешен човечец му се приисква да стане пещерен човек! И да не си показва повече носа навън, където го чакат данъчните и финансовата криза!
Както при всяко подземие, така и в земята под краката на белоградчишките скални исполини се крият страшни тайни. Тук живеят и остаряват, при постоянна през годината температура от 12 градуса по Целзий, специалните естествено пенливи вина от Златната класика - Брут, Сухо и Полусухо, Мерло, Каберне, Каберне Совиньон, Гъмза, Алегро, Алиготе...

Магурата открай време си е най-голямата подземна атракция в България. Осветление, прожектори като на оперна сцена, безплатни рисунки по скалите от много отдавнашни човеци, които няма как да ги прибере в сейфа си някоя банка или заслужил олигарх да ги поизнесе в чужбина. Казват, че и въздухът вътре лекувал, мисля че дори болница искаха да правят из страничните галерии...

Но въпреки това там, горе, под слънцето е още по-хубаво. Било е хубаво и по времето на древноримското селище, познато днес като “Анище”, и по времето, когато в Белоградчишката крепост са дрънчали оръжия на войни от Изтока и Запада, от Севера и Юга, ще бъде хубаво дори и когато Белоградчишките скали бъдат обявени за едно от най- големите чудеса на света!

Въобще не е случайно, че по-горе сравних Белоградчик с Аризона. Не сте ли се оглеждали, като се провирате край червените аризонски скални дворци и замъци, да не изскочи от там любимия ви герой от филмите за Дивия Запад? Сигурен съм, че ако Холивуд не беше чак там - на края на света, в Лос Анджелис, щяха да накацат с камерите си по Белоградчишките скали и да снимат поне триста филма за Романтичния Изток. Нагазят ли във великолепната седморка на световните природни чудеса, Белоградчишките скали ще се превърнат и в един от най-знаменитите световни декори за оскароносните филми в близкото бъдеще! Между впрочем, тук и досега са заснети петдесетина филма...

В България до не много отдавна имаше, ако не се лъжа, двадесет и седем резервата и беше сред първите в Европа по качество и разнообразие на защитени природни територии страна. Нашето Черно море и река Дунав, две равнини и пет планини - всичките със свой собствен облик и своя мистична атмосфера, коренно различни едни от други правеха страната ни уникат. А че всичко това е събрано в една шепа е още по-странно и загадъчно. Казват, че сега са поизсекли горите и са позатрупали с цимент и боклуци морето и планините. Но ако гласуваме както трябва и поставим Белоградчишките скали начело в света - сигурно е, че и на мнозина от нашите прахосници на природата ще им дойде или малко ум в главата или малко нанагорно да потрошат останалото.

Скалите са един от нашите шансове да си сторим символ, любов и идол за опазване на природата!
Това е шансът на Белоградчик. Това е шансът на България. Това е шансът на българите, които живеем извън България - да покажем на света величието на нашата природа и да разберем тотално, веднъж завинаги, че сме длъжни да я опазим.
На здраве, Белоградчик! Град, в който живеят както прочутите със своя хумор и динамика планинци, така и каменните жители на едно от Седемте чудеса на света!

Пишете там, в Швейцария, още един глас за Град!

Климент Величков

Назад