Моята книжка за деца “Хлапетата от Даунерс Гроув» е готова за печат. В нея разказвам истински истории, случили се с истински деца пред очите ми. В книгата те присъстват с истинските си имена. Твърди се, че на земята вече са се появили децата-индиго, чиято аура е тъмно-синя на цвят. Те са различни от нас, изключително умни за възрастта си, усещат интуитивно много неща, не задават излишни въпроси. Често ни хващат в крачка, сякаш идват от друг свят и питат: какви ги вършите вие тука?...
Моите “индигови братя” са близнаците Кейлъб и Нейтън Версаджи, и техният по-голям брат Лукас от Даунерс Гроув, Чикаго. Бях тяхна нани в продължение на 3 години. Историите, които разказвам в книжката, са невероятни и ми се иска да ги споделя с родителите на други деца, които вероятно също са от индиговото поколение.
Това не е първата ми книга, аз съм спортен журналист, вече почти 25 години. Но другите ми книги са свързани със спорта и издадени на български език. “Хлапетата от Даунерс Гроув” е дебютът ми на английски език.
На вниманието на читателите на в. “България 21 век” предоставям няколко откъса от книжката.
Благодаря ви за вниманието.

С уважение: Ваня Влашка

Бейзболът в Америка е нещо повече от религия. Не познавам друга нация (300 милиона жители), която толкова много да е пристрастена към един спорт. Всяко семейство притежава поне няколко екипа за бейзбол – ръкавици, бухалки, топки, обувки, чорапи, панталони, фланелки, каски. Първото нещо, което любящият баща прави за детето си след неговото прохождане, е да му подари кожена ръкавица и топка, и да даде първите бейзболни уроци на ливадата около къщата – ловене и подаване. След това на помощ идват треньорите от местната лига. Мечтата на всеки баща е да види един ден отрочето си в професионален отбор.
Американската страст по бейзбола, граничеща с всемирна лудост, на нас, европейците, ни изглежда повече от странна. Какъв е този интерес към игра, в която 20 000 зрители по трибуните чакат 20 минути играчът с бухалката да уцели топката (и за това му плащат по 20 милиона на сезон)?!...

Моите любими хлапета от Даунерс Гроув също играеха понякога бейзбол. Поставяхме топката на една стойка в двора, Лукас и близнаците хващаха по една бухалка (пластмасова) и започваше такова неистово размахване наляво и надясно, че беше цяло чудо да уцелят. Обикновено с първия удар поваляха стойката и после гонеха топката по земята. Дори когато внесохме ред и дисциплина – да правят опити един по един, уменията им не се подобриха.
- Тази игра е много глупава – отсече един ден Лукас.
Пропускайки коментара над току-що казаното, побързах да му напомня, че Ана и Мат са наложили забрана над употребата на думата “глупав” и е редно да се съобразява с това.
- Е, какво, като е глупава, значи е глупава. Няма друга подходяща дума – не отстъпваше Лукас.
Кейлъб и Нейтън започнаха като папагалчета да повтарят: глупава игра, глупава игра. Изглеждаха страшно доволни, че могат да подкрепят в създалата се ситуация своя брат-идол.
- Защо мислите, че е така, какво не ви харесва?
- Тази топка изобщо не може да се уцели – продължи недоволството си Лукас.
- Трябват сериозни тренировки, момчета. Помислете защо не можете да уцелите топката. Значи нещо не правите както трябва, или проблемът е другаде?
- Тази топка е кръгла - изстреля отговора Нейтън. – Затова не уцелваме.
- А каква трябва да бъде? – попитах заинтригувана, усещайки, че идва голям бисер.
- Квадратна! – удари “десетката” Кейлъб.
- У-а-у, браво Кейкей! Това е страхотна идея! Но в магазините не се продават квадратни топки. Какво да правим? Да се обадим ли по телефона в бейзболния клуб “Уайт сокс” или в “Чикаго къбс” и да ги помолим да ни изпратят квадратни топки?
- Да, ето за това ти говоря – рече Нейтън, горд, че е употребил любимия си израз. Напуши ме смях, защото когато искаше да му дам сирене от хладилника (а чекмеджето беше твърде високо, за да си вземе сам) и ги вадех едно по едно, щом дойдеше реда на исканото, казваше: “That is what I am talking about!”...

Сега вече наистина имахме голям проблем – трябва ни квадратна топка, за да играем бейзбол. Всъщност кой е определил точно с каква форма на топката може да се играе бейзбол? Нали американският футбол се играе с елипсовидна? А големите открития идват ето така – в един миг, щрак и светът никога повече не е същия. Кой знае какво би станало, ако наистина бейзболната топка има друга форма. Може би ще я уцелваме по-лесно...
След току-що разказаната история, ще се опитам да защитя авторското право над идеята за квадратна топка в бейзбола, като се обръщам към господата от Патентното бюро на САЩ: “Джентълмени, моля ви, регистрирайте гениалното хрумване на Лукас, Нейтън и Кейлъб Версаджи от Даунерс Гроув, Илинойс! Благодаря! Бог да благослови Вас, Професионалната бейзболна лига и най-новите членове на Клуба на откривателите! С уважение: автора”...

Снимки: семеен архив

Назад