Преди години издателство Народна култура, София издаде малка книжка с привлекателното заглавие „Характери”. Спомням си, че веднага като я купих започнах да я чета. Книжката е малка, но не се чете на един дъх. Тя предразполага и изисква съсредоточаване и мислене. След всяка страничка спирах, понякога я препрочитах. Не можех да продължа, защото прочетеното за даден характер ме отклоняваше към търсене на образ от познатия ми свят, тъй като примерите бяха от много стари времена.
От тогава минаха години. Преди няколко дни тази малка книжка пак ми попадна в полезрението и реших да я препрочета. Четох пак бавно. По-малко беше четенето, повече мисленето и разсъждаването. Тъй като чета главно нощем, какво по-подходящо време за мислене и разсъждаване?
Преводачът Богдан Богданов е написал интересно и полезно свое виждане за автора и книгата. От него разбрах, че Теофаст е роден към 372 г. пр. Хр. на о. Лезбос. За автора и скитанията на тази по чудо запазена книжка няма да разказвам. Искам да кажа това, което се зароди у мен докато четях.
Всеки характер е дефиниран и след това са дадени конкретни примери на поведение. Примерите са от времето на автора. Тогава животът е бил много различен от сегашния. Хората от средата на автора са се занимавали със съвсем различни от днешните дела. Търсейки аналози от сегашния живот се замислих. Защо да не се опитам да „изплагиатствам” определенията и да потърся съвременни примери за характеризиране. Някои от определенията може да ви се видят не съвсем точни, или повтарящи се. Имате право. Въпреки това не ги промених. Придържах се точно към определенията на автора. Постарах се само да потърся примери от съвременния живот, които най-много да се приближават до примерите на автора.
И така, започвам по реда на характерите в книгата:

1 ПРЕСТОРЕНИЯТ. „Престореността, казано най-общо, изглежда, е склонност да се преиначават и омаловажават думи и дела.” Ето какъв е престореният човек. Пред неприятелите си е склонен да любезничи, но в тяхно отсъствие мисли лошо за тях. Никога няма да признае, че върши нещо. Напротив, ще казва, че друго е свършил или обратно, ако го е вършил – ще отрича. Представя се за такъв, какъвто не е в действителност. Научил е за някакво събитие или нещо за човек, но се преструва, че нищо не знае. Нищо не е чул, нищо не е видял. Често от него ще чуете да казва: „Ще помисля”, „не зная”, „чудна работа”, „не вярвам”, „не мисля”, „озадачен съм”. Той обикновено знае много неща, но винаги казва, че сега чува това за първи път. Ако иска да влезе в някакъв кръг прави всичко, за да прилича на участниците му, въпреки че не е такъв. С приятелите си не е открит, а винаги избягва да им казва какво мисли за това, което му споделят. Не вярва в приятелството, а само го поддържа, защото има нужда от общуване. Обича да показва пред хората, че има идеално семейство, а в действителност, то може да е проблемно, даже пред разпад. Изисква от децата си да се учат отлично и все им дава примери колко старателен и добър ученик е бил, а в действителност едва е получавал тройки. Ако го слушате да говори за студентските си години ще помислите, че е бил най-добрият, а всъщност е завършил благодарение на помощта на приятелите и близките си. Ако споделите нещо с него след време ще го чуете, но няма да познаете, че това сте казали вие – така е преиначено. Злепоставил е някого тайно, но ще отиде при него и ще му изрази съжалението си, че са го сполетели неприятности. Ще каже: “Как може да има такива хора, които да ти създадат тази неприятност?” Ако има власт и го потърсите за съдействие, ще ви каже, че сега е много зает и ще трябва да му се обадите следващата седмица. Ако отидете в службата му, секретарката ще ви каже, че е много зает, въпреки, че в това време си подремва на дивана. Често ще го чуете да говори, че е много зает, че няма време за лични дела, въпреки че личните му интереси са на първо място в мислите и действията му. С големи усилия и ходатайства е влязъл в управляващата Партия, защото така е получил възможност за постигане на кариера. Пред хората държи речи и ги уверява колко идеите на партията му са правилни и справедливи, а в действителност не вярва в правотата им. Преди е хвалил с гръмки слова Партията си, но след промените, когато тя вече не е управляваща, пръв я напуска и вече я кори повече от безпартийните.

2. ЛАСКАТЕЛЯТ. „Ласкателството бихме определили като липса на достойнство в общуването с хората, от което ласкателят извлича полза.” Ласкателството е често срещано качество. То се използва към по-старши по работа, за да се спечели благоразположението им; среща се в ежедневните взаимоотношения между хората, за да се харесат на някого, към когото имат определен интерес и очакват подкрепа. Ето какъв човек е ласкателят. Когато му се удаде случай да е заедно с началника си, примерно др. Петров, той винаги намира начин да му каже, че той е най-умният, че неговото мнение винаги е най-правилното, че всички са съгласни с това, което е предложил. Обича, сутрин, преди да отиде на работното си място, да мине покрай внушителната сграда, където работи началникът или интересуващият го голям човек, да го посрещне, когато слиза от колата си, да се приближи, да го поздрави и му пожелае приятен ден. Ако началникът му предложи кафе той е най-щастливият човек. Често употребява фразата „Както каза другарят Петров”. Това е неговият ключ към успеха. Когато по-старши от него държи реч или чете това, което той му е написал, го слуша с внимание, след което възторжено ръкопляска и даже вика „Браво!” В ежедневието ласкателството се среща често и в този вид: мъж ласкае жена, за да я спечели и тя да приеме предложението му за среща; жена ласкае мъж, защото е богат. Ако ти е дошъл на гости от вратата започва да хвали колко е хубаво всичко в къщата ти. Ако донесе нещо за децата ти, то ще бъде такова, че да се хареса повече на теб, отколкото на децата. Ще им го поднесе така, че ти да видиш и да го оцениш високо. Обича да сяда близо до теб и да ти шепне в ухото нещо, за да ти стане драго, че си толкова специален. Винаги ще намери повод да те хвали: че хубаво говориш, че хубаво пееш, че си най-умният, че всички те слушат и искат да знаят мнението ти. Обича да казва в твое присъствие пред приятели и познати, че за теб е в състояние всичко да направи и даде. Внимателно следи от какво се нуждаеш и пръв се отзовава да ти го предложи, ако си му нужен. Като отидете на лов кара всички заедно с него така да насочат глигана, че да попадне в твоето полезрение и ти да го убиеш. После дни наред те хвали какъв голям ловец си и колко си се отличил при последния ви лов, колко си бил безстрашен и какъв голям глиган си убил. След лова, на трапезата, многократно вдига тостове за теб и хвали ненадминатите ти способности и ловно оръжие. В политическия живот ласкателството е силно и печелившо оръжие. С ласкателство към силните на деня може да се направи кариера, да се спечелят пари, да се влезе в елитни среди.

3. ПРАЗНОДУМЕЦЪТ. „Празнодумството се изразява в безкрайно говорене на необмислени и празни неща.” Празнодумецът прави следното. Много обича да хвали децата и внуците си – колко умни били, винаги в училище били отличници, всичко можели да правят сами. Това го говори по няколко пъти пред едни и същи хора, че на тях им става неприятно да го слушат и почват да се съмняват в истинността му. С най-големи подробности разказва за зеленчуковата си градина и как всичко прави в нея, както пише в книгите. Това може с часове да разказва на хора, които нямат никакви интереси към градинарството и не им е приятно да слушат за това. Ще го чуете с часове да говори колко животът преди години е бил много хубав, колко всичко е било евтино, колко плодовете и зеленчуците са били по-хубави. Даже чушките и доматите са били къде-къде по-вкусни, а шоколадът – по сладък. Не уважава и не допуска друго мнение, даже не дава думата на друг да се изкаже. Смята се „компетентен” (както често се изразява с тази дума) по всички въпроси и много обича да поучава другите, без да се съобразява, че те са по-големи специалисти от него в тези области. Ще го чуете да поучава банков служител за порядките в банките, за ненадеждността на банките и за банковата криза, без да е боравил с пари или да е влизал в банка – знаел това от телевизията. Ако някога е бил учител, даже да е станал такъв с ходатайството на близки хора, без необходимия ценз, той продължава да прави анализи и препоръки, които нямат никаква стойност при новите условия. Хората не искат да го слушат, но той не спира да ги поучава. Отдавна е престанал да чете, само гледа телевизия и от ограничената си информираност сипе „компетентна” информация по всякакви въпроси. В компания непрекъснато говори. Ако някой се опита нещо да каже той го прекъсва и продължава да убеждава всички в това, което смята за правилно без да зачита друго мнение или да допуска дискутиране по въпросите. Даже прави груби забележки, ако някой се опита да спре празнодумството му. В политическия живот празнодумството е до такава степен разпространено, че на хората им е омръзнало ежедневно средствата за масова информация да ги заливат с неприятното многословие на политиците. Празнословят и опозиционерите и управляващите политици. Слушаш ги и се чудиш как може да се говорят такива нелепости или да се злослови с такава наглост. Много често журналистите говорят много, но като свършат се питаш, какво са казали, какво са искали да изразят с дългите си тиради, защото нищо не си разбрал, или нищо не е останало от многото изречени или прочетени думи.

4. ПРОСТАКЪТ. „Простащината може да се определи като невежество, изразяващо се в неприличие.” Простакът говори гръмогласно. Когато е бил по случайност на някакъв прием след това на всички разказва кой от присъстващите колко е ял и колко е пил и даже кой така се е напил, че е станал за присмех. Когато е бил на гости след това злослови по адрес на домакините. Нахрани се, при което е ял много чесън и после отива на среща с група хора и говори без да се притеснява, че дъхът му е неприятен. На близките и приятелите си доверие няма, но може в компания гръмогласно да разказва даже интимни неща. Когато е в компания много говори и иска всички да го слушат. Ако за някои това е неинтересно и не го слушат им прави забележки. Ако някой се опита нещо да каже или да изрази друго мнение не му дава възможност да говори. Прекъсва непрекъснато другите, когато се опитват нещо да кажат. Нагрубява пред гостите в къщи съпругата и децата си, когато поискат нещо да кажат. Когато сервират храната грубо и категорично изисква за него да бъде сервирано най-напред, най-доброто и най-голямо парче месо. Когато е сервирана храна на шведска маса бърза и ходи много пъти да си пълни чиниите и чашите, защото храната скоро щяла да се свърши. Любим израз му е „Сладко нещо е авантата”. Обича да ходи на селски сборове, защото не се носели подаръци и имало много храна. Можело да се обиколят къщите на цялото село и навсякъде само те черпят и се радват, че си ги посетил. Когато купува цвете за имен или рожден ден избира най-евтиното - може и да е повехнало, няма му нищо – нали и без това ще увехне. Обича да задиря чуждите жени и млади момичета и да им говори евтини ласкателства и даже понякога цинизми. Когато види, че някой си е купил хубава вещ започва да разпитва колко струва. Не се притеснява да разпитва кой каква заплата получава, какви други доходи има и други лични неща, за които не е прилично да се разпитват хората. В компания разказва подробно за болестите си и с какво ги лекува. Когато се случи да попадне в значително по-интелектуална среда от неговите възможности, сам демонстрира простотията и ниската си интелигентност, вместо да си мълчи и да слуша какво говорят по-умните хора. Показната му всезнайковщина също говори за голямата му простащина. Не умее да прикрива слабите страни на характера и малките си познания, а като че му харесва да се перчи с тях. Обича да е център на вниманието на компанията, даже когато многократно му се подсказва, че не е приятно неговото многословие, всезнайковщина и даже присъствие.

5. УГОДНИКЪТ. „Сведено до определение, угодничеството е общуване, при което човек доставя удоволствие на хората без оглед на приличие и достойнство.” Ето как се държи угодникът. Отдалече те поздравява, казва че си изключителен човек, засипва те с комплименти, с две ръце те държи и не те оставя да си продължиш по пътя даже и да бързаш. Опознава началника си и семейството му, следи от какво имат нужда и веднага е готов да им направи на драго сърце услуга. Когато разговаря с човек, когото харесва или има нужда от него тонът му е толкова ласкателен, че е смешно за околните. Угодникът по някакъв си свой начин ще разбере от какво имаш нужда, ще ти го донесе и ще прекали с любезностите си - колко е доволен, че ти е доставил удоволствие да разгадае нуждата ти и да я изпълни. Той не се притеснява, че някои хора се възползват от него и го унижават, въпреки неговата прекалена услужливост и роболепие. Когато отидете на излет сред природата, той ще е донесъл храната, която обичаш и ще бърза да я сложи пред теб да не би някой друг да ти предложи от неговата. Ако му дадеш от своята той ще се разтопи от удоволствие и през цялото време ще я хвали – колко е вкусна, колко е много, колко е подходяща за случая. Като види библиотеката ти от книги няма да спре да я хвали. После хвалбите си прехвърля за теб – колко начетен и душевно богат човек си. Ако нямаш някоя желана книга, а той я има, веднага ще ти я предложи, за да си попълниш библиотеката. Ако връзките на обувките ти са се развързали ще побърза да те предупреди да не би да се препънеш и веднага ще си предложи услугата да ги завърже. Ако ти е съсед ежедневно ще те пита имаш ли нужда от нещо, което да ти достави или купи, въпреки че не се нуждаеш от помощ. Ако през зимата има много сняг и е хлъзгаво като те види, че излизаш ще те предупреди да внимаваш и ще се притесни да не паднеш или да не ти се случи нещо друго неприятно. Може даже да те изчака да се върнеш и да те разпита добре ли е било всичко, не си ли се подхлъзнал, успял ли си да намериш това, което си търсил. Ако не си успял ще си предложи услугите. Толкова много се стреми да прави услуги, че на хората им става досадно от предложенията му.

6. НАГЛИЯТ. „Наглостта се изразява в упорито вършене на срамни неща и говорене на безсрамни думи.” А ето какъв е наглият човек. Среща те на улицата, тръгва след теб и започва да ти говори колко е беден и как никой не иска да му помогне. На вид не е стар или болен, но вместо да работи предпочита да безпокои другите с просия. Като го отпратиш, не се трогва, а продължава след теб. Трудно е да се отървеш. Не само, че той безпокои другите с наглостта си, но и децата си учи от малки на това. Ако е младеж и види хубаво момиче започва да го задиря и да му говори грозни думи и предложения. В компания, където има и жени, разказва срамни вицове и засрамва жените. Обича да взема пари на заем и да не ги връща в обещания срок. Като си ги поискат не се притеснява, а казва, че нямал и ще ги върне когато има. Когато има общо дело с партньор и трябва да се плати някаква сметка обещава, че ще участва с пари, а като дойде време за плащане започва да отлага с думите: „Ти плати сега, а аз ще ти дам парите когато мога”. Непрекъснато се оплаква, че безработицата била голяма и не можел да си намери работа, а като му предлагат не я харесва и отказва. Иска по-висока заплата без да има образование и опит. Ако е пенсионер на всички се оплаква колко пенсията му били малки и колко лоша е държавата, че старините му са толкова трудни. Забравил е, или не иска да си спомня, че когато е трябвало да прави пенсионни вноски е отказвал и заобикалял изискванията. Може даже никога да не се осигурявал. Повече от всички крещи, че е ощетен и онеправдан, че държавата е лоша. Наглият човек е голям скандалджия. Може да направи скандал от дума или израз, смисълът на които е изтълкувал неправилно или не е разбрал, но обижда на ред, вдига голям шум, ругае високо с прегракнало гърло и е трудно да се успокои. Среща човек, който в момента има нужда от заем. Ще му даде, но ще поиска невероятно голяма лихва. Обича да се хвали на колко много хора е помагал и как те не му се отблагодаряват достатъчно. Преиначава събития и факти и с това може да създаде неприятности на човек или група хора без те да имат някаква вина. Обича да подслушва чужди разговори и после да злослови по чутото. Не е свършил нещо както трябва, а обвинява други за това.

7. БЪБРИВИЯТ. „Ако речем да определим какво нещо е бъбривостта, тя ще се окаже невъздържаност в говоренето.” А ето какъв е бъбривият човек. Като го срещнеш и му кажеш нещо, той веднага отговаря, че не било така, че той знаел всичко и че ако си имал малко търпение, само от него си можел да го научиш. Ако междувременно отговаряш нещо, прекъсва те и започва той да говори, като не дава възможност да кажеш каквото и да е. Ако успееш, все пак, да се вмъкнеш в неговият порой от думи, той ще ти каже: „Гледай да не забравиш това, което се каниш да кажеш”, или „Добре, че ме подсети”, или „Това го пропуснах преди малко”, или „Виж колко е полезно да поговори човек”, или „Да, и аз го знам това”. И все намира някакъв повод да те прекъсне, така че не можеш и дъх да си поемеш спокойно, когато говориш с него. Като му кажеш, че е време да си вървиш, тръгва с теб и те изпраща до където си тръгнал без да спира да ти говори, даже и да не го слушаш вече. Ако ти е колега в работата, пречи ти да работиш. Ако седи до теб в театъра, пречи ти да гледаш. Ако обядваш с него, пречи ти да ядеш. Ще го чуеш да казва, че за бъбривеца е мъка да мълчи. Ако е политик, речите му са толкова дълги, че слушателите му се отегчават, а някои дори задрямват. Обича да се изказва на всяко заседание на Парламента и по всички въпроси, даже по които не е много на ясно. Говоренето му е толкова многословно, че не само ти става неприятно, но и след неговите дълги тиради, като се замислиш, не можеш да си спомниш какво е казал. В гората от думите му не можеш да видиш дървото, т.е. същността. Не допуска да бъде прекъснат от председателя след изтичане на регламентираното време и все повтаря „Свършвам, свършвам, това е много важно”. Той самият обича да прекъсва или да прави неуместни реплики, когато колегите му се изказват. На децата си обича да повтаря едни и същи напътствия и непрекъснато да ги поучава. Жена си затрупва с разкази от типа: с кого се е срещнал, какво му е казал, колко се е променил съученикът му след последната им среща, с какво е бил облечен, къде се бил запътил. Все неща, които за нея не са интересни, защото е заета със свои дела.

8. СПЛЕТНИКЪТ. „Сплетничеството представлява съчиняване на вести за небивалици, на които сплетникът иска хората да повярват.” Сплетничеството или както често го наричат клюка, има голяма сила. Клюката може да се предава от уста на уста, да се преиначава, украсява, видоизменя, че да не може да се познае какво е било казано в началото. А ето какъв човек е сплетникът. Ако си му приятел и се срещнете, той веднага започва да ти разказва, че е срещнал ваш общ познат и той му казал, че друг негов познат му доверил, че някакъв ваш колега и общ приятел имал любовница и даже се развел. Не искал това да се разчува и го помолил за дискретност, затова и той те моли да не го казваш на другиго, въпреки, че той вече го е споделил с доста хора. Ако ти е съседка и току що е изпратила съседката ви от горния етаж Иванова, веднага пристига да ти каже какво й е разказала. Ще те накара да не го казваш на други, но тя веднага ще отиде на долния етаж при съседката Петрова, за да осведоми и нея за новината и пак ще поиска и от нея да не я казва на никого, защото Иванова само на нея се е доверила. Ако ти е приятелка и споделиш с нея някаква своя грижа или тревога, създадена от друга ваша приятелка, тя ще изтича веднага при нея и ще и разкаже украсено какво си „наговорила” по неин адрес и колко това те е възмутило. Сплетникът обича да измисля даже неща, които не са казани или не са се състояли с цел да създава интриги между хората, без да се притеснява, че това може да доведе до неприятности. Журналистите от „жълтата” преса са добър пример за създаване на сплетни с цел търсене на сензация. Те обичат да се ровят в личния живот на известни личности, без да се интересуват, че могат да им създадат неприятности, даже катастрофи. Не са редки случаите, когато написаното няма нищо общо с действителността. Обикновено клюката се превръща в клевета, която може да доведе до големи неприятности.

9. БЕЗОЧЛИВИЯТ. „Безочието може да се определи като пълно незачитане на мнението на хората в името на недостойна облага.” Безочливият, примерно, е в състояние да иде да иска пари назаем от човек, когото веднъж е завлякъл. Смята, че приятелите са длъжни да му помагат при нужда, а когато те са нуждаещи се, се отдръпва, даже може да се скрие някъде, за да не бъде търсен за услуга. Ако е получил заем, не го е върнал в уречения срок и му напомнят за това, отговорът му е: „Какво толкова е станало? Сега не мога да го върна. Можеш да почакаш още. Това нищо не ти струва. Ти имаш пари.” Той не зачита мнението на тези, които са критично настроени към него, но не се отказва от благини, получавани от тях. Не се съобразява с времето и потребностите на близки и приятели, но изисква те да се съобразяват с него. Обича да ходи на гости по обедно време и да сяда на трапезата непоканен на обяд. Към жена си се отнася неуважително, не зачита нейните заслуги за чистия и подреден дом, но ако свърши нещо за дома гръмогласно изисква признание и удовлетворение. Когато отиде да пазарува винаги наднича в кантара да не би да го завлекат и изисква да му е сложена повече стока. Ако той е продавачът винаги гледа кантарът да клони в негова полза и ако клиентът възрази вдига скандал, че искат да вземат стоката му без пари. В политиката безочието е взело масови размери. Лидерът на една партия хули без срам и неудобство своите противници, измисля нелепости само и само да ги злепостави и да постигне политически успехи. В Парламента от трибуната говори небивалици, в които самият той не вярва. Партията му разчита на успех в предстоящите избори благодарение на неговото злословие и оплюване на политическия противник. На митинги нарича политическите си противници лъжци и демагози, а в същото време той сам сипе лъжи и клевети за инакомислещите. Когато партията му е загубила изборите търси вината извън себе си. Всичко добри предложения приписва на себе си, даже когато са направени от други и даже са реализирани вече. За несполуките винаги е виновен противникът му. Непризнателността към тези, които са му помогнали е типична черта за безочливия. Ще го чуете да казва: „Какво толкова ми е помогнал? Имал е възможност – направил го е.” Бързо забравя добрините, които са му направени и не се чувства задължен да изрази благодарност или признание.

10. СТИСНАТИЯТ. „Стиснатостта е пестене на средства, което минава всякаква мярка.” А ето какъв човек е стиснатият. Той непрекъснато мисли за изгода от всичко и всякога. Държи на стотинката. Като отиде да пазарува, ще иска да опита всяка стока – да не би да го излъжат и да му дадат лоша. Въпреки това ще иска цената да е най-ниската. Ще опита от всичко, но ще купи само едно нещо, а може и нищо да не купи. Когато не му достигат точно парите за плащане ще даде по-малко и ще каже, че не е голяма загуба за продавача. Ако продавачът в магазина му върне даже с една стотинка по-малко ще започне разправия и ще си иска стотинката. Когато си му поискал заем ще ти даде само при условия по-трудни от приетите в момента. Ако банките междувременно са повишили лихвите си по депозитите, ще дойде да ти иска да увеличиш и ти лихвата по заема, който ти е дал и то с много. От жена си изисква да употребява по-малко мазнина, когато готви, защото олиото е станало много скъпо. В къщи разрешава да се купува само от най-евтиния хляб. Ще ти направи някаква малка услуга, но ще ти напомня често за нея и ще ти иска дълго да му правиш големи услуги. Ако види на улицата просяк нищо няма да му даде, или дълго ще търси някаква жълта стотинка, колкото и той да казва, че е дал на гладния да се нахрани. Ако жена му дава на съседката заем ориз или захар, ще провери да не е препълнила чашата, а когато му връщат изисква да е с връх – като лихва за услугата. Като види на улицата или у съседа, че някакво болтче или гайка са паднали ще се наведе да ги вземе и ще си ги прибере с думите „късмет, все някога ще ми потрябват”. Мазата му е като склад. В нея ще намерите какво ли не. Де каквото е видял го е прибрал, за да го използва. Нищо, че металните части са ръждясали, че болтовете и гайките са с развалена резба. Не си купува нови дрехи, защото старите още можели да се носят, въпреки че са му отеснели – кара жена си многократно да ги преправя, защото новите стрували скъпо. Когато е поканен на гости не се храни в къщи от предния ден, за да направи икономия, а в чуждия дом яде толкова много, че му става тежко на стомаха. Ако се случи да го поканят в ресторант, защото той никога сам не би отишъл, камо ли да покани приятели, ще си поръча голяма порция от най-скъпото, а ако му остане неизядена храна, ще поиска да му я завият за в къщи. На жена си дава всеки ден пари за храна и изисква да не превишава определените за деня разходи. Ако някога са похарчени малко повече изисква да се спести на следващия ден. Това прави не защото доходите му не позволяват, а защото всяко левче му е много скъпо.

11. АРОГАНТНИЯТ. „Не е трудно да се определи арогантността. Тя представлява нахално и обидно шегобийство.” А ето какво прави арогантният. В състояние е, като срещне непозната жена да я спре, да й наговори срамни неща, да се похвали с „мъжествеността” си и даже да се постарае да е опипа. Ако ти е познат и те срещне на улицата започва да ти разказва последните вицове, които е научил и не спира, въпреки че няколко пъти му казваш, че много бързаш и вече закъсняваш за срещата си. Когато е в ресторант разказва грозни шеги с пълна уста и даже тупва сервитьорката по дупето. Обича да се шегува, без да държи сметка за присъстващите. Не се притеснява, че шегите му могат да са неприятни за някои от околните. Сам се смее гръмогласно на шегите си, даже когато те не са били смешни за слушателите му. Обича да се оригва на обществени места и, не само не се притеснява когато околните се извърнат към него, а е доволен от себе си – направил е впечатление, привлякъл е внимание, направил си е шега. На пазара се задява с продавачките, иска те да му обърнат внимание и да се смеят на плоските му шегички, а когато те проявят по-голям интерес към него започва да флиртува с тях. С непознати и по-възрастни хора се шегува, без да се притеснява и даже бързо преминава на „ти”. Ако е отишъл на театър или на концерт не се държи както се полага. Ръкопляска не където трябва; ако не е разбрал нещо, високо пита съседа си; по време на представлението коментира играта на изпълнителите и цялото представление; смее се гръмогласно и се старае да го забележат. Когато му направят забележка че пречи, отговаря с неприлични шеги. Ако е млад човек и на улицата се държи неприлично, някой му направи основателна забележка, отговаря грубо и арогантно – иска да излезе герой и победител, вместо да се засрами от поведението си. В автобуса или в трамвая разказва на всеослушание какво е правил вечерта с една случайна жена на околовръстното шосе. На плажа обикаля и като види „по-леко облечена” жена започва да се закача с нея и да й предлага среща и неприятни за нея неща. Когато го помолят да не се закача, а да си върви по пътя, става непоносимо вулгарен. Ако е политик нарича с неприлични думи противниците си и си прави с тях неприятни и недопустими каламбури. Ходи по митингите и на тях се развихря до такава степен, че даже полицаите са затруднени да го усмирят. Вика с пълно гърло и нарича хората около себе си с неприлични думи. Когато го порицаят за поведението му, се нахвърля с обвинения към другите – той нищо неприлично не е направил, само си е поиграл.

Следва

Здравка ЦАНКОВА

Назад