Малко момче попитало майка си защо плаче.
- Защото съм жена - отговорила тя.
- Не разбирам - казало то..
Майката само го прегърнала и казала:
- И никога няма да разбереш...
По-късно малкото момче попитало баща си:
- Защо мама сякаш плаче без причина?
- Всички жени плачат без причина... - само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало, станало мъж и все не му било ясно защо плачат жените.
Най-накрая попитало и Създателя:
- Господи, защо жените плачат толкова лесно?

Господ отговорил:
- Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да радват с красотата си. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на децата си, да ги обича, но и да издържи на огорченията, които често пъти те й поднасят, когато израстнат. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й кураж и отговорност да запазва семейството си, независимо от всички обстоятелства, дори когато и в собствения й дом я нараняват много. Дадох й сила да помогне на мъжа да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро за да защити сърцето му. Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо. И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.

- Виждаш ли, сине, завършил Господ, - красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в походката, с която те приближава. Красотата на жената трябва да се търси в нейните очи, защото през тях минава пътят към сърцето й, те са мястото, където където нейната любов обитава.

Изпратено от Емилия ИВАНОВА, Лондон

Назад