Някъде във втората половина на 2008 година в София бяха издадени два тома с необикновените писания на Иво Иванов. От Канзас. Както постоянно ги подписват при техните вестникарски и електронни варианти. Благодарение на този факт отишлата си вече година не изглежда чак толкова лоша.
В предговора на книгите му ни предупреждават, че Иво е еклектичен, нестандартен и често напълно непредвидим, очаква ни непредсказуемо пътешествие по страници, счупили всички окови на каквито и да било стереотипи, сред гъстите гори на повествователните му похвати – уникални не само за нашата, но и за световната журналистика.
И това е точно така.
Той дойде в нашата редакция преди 21 години. И ние всички го обикнахме, смаяни не толкова от необикновената му ерудиция, а преди всички от искрящата му доброта и положителна енергия, които обгръщаха всяко негово деяние. Неговата скромност и непосредственост, съчетани с безспорен талант, който беше нескриваем още тогава, понабиха малко и нашите обръчи от горделивост и чувство за величие в спортната журналистика. Така че колкото дадохме – толкова и взехме от младия ни колега... С този студент от Националната спортна академия нашият Илюстрован спортен седмичник „Старт” стана още по-добро място за добра и отговорна към хората журналистика.
От доста време живее със своето семейство в Канзас, но всяко година е и в България, а статиите му са там още по-често – всяка седмица! И те не само разказват за спорт и спортисти, за неговия любим баскетбол или футбол, те са най-често за онова, което е отвъд играта! За живота и хората.
„ Отвъд играта” е названието на двутомната му книга, която е тръгнала вече през океана и към Чикаго, Финикс и Лас Вегас, а ако, не дай Боже, се заблуди някъде сред океана - доставите си я чрез сайта www.basketball-bg.com.
„Старт Чикаго”, обаче, в никакъв случай не ще ви остави да чакате така дълго. Сега, и по-нататък, на нашите страници, с вас ще бъде и един от най-хуманните и благородни писатели на днешното време – Иво Иванов. От България.

Климент ВЕЛИЧКОВ

Ако имате слабо сърце, проявете здрав разум и спрете да четете тази статия още със завършването на това изречение. Инфарктните приключения на Мат “Кондора” Хофман не са за хора с лабилна сърдечно-съдова система. По всяка вероятност никога не сте чували за него, но тук, в Америка, Мат е смятан почти единодушно за най-откачения спортист за всички времена.
Този 33-годишен мъж още преди години направи всичко възможно да отстрани каквото и да било съмнение, че е луд. Не просто леко невменяем, временно загубил разсъдък или мъничко шантав. Не! Хофман може да бъде описван само с драстични термини, така че без угризения може да кажем, че той си е просто луд за връзване и ако безумието беше държава, той сигурно щеше да бъде нейният президент министър-председател и върховен военнокомандващ. През 18-годишната си професионална кариера на екстремален колоездач Мат е бил в безсъзнание над 100 пъти и има над 60 счупени кости и 21 операции. Въпреки че живее в постоянна болка и почти не използва краката си за ходене, Кондора продължава да върши неща със специалното си, свръхлеко колело, които не подлежат на описание.
“Спомням си как умрях през 1993 година - сподели Мат пред ЕSPN. - Построих 7-метрова рампа в задния си двор, но за да излетя от нея колкото се може по-високо, закачих двигателя на косачката за трева на задната гума. Излетях 14 метра над земята. Голям кеф, но двигателят наруши баланса на колелото и направо се размазах при приземяването. Опитах се да стана, но ми се зави свят и ме заболя ключицата, въпреки че не я бях ударил при падането. Усетих страхотна жажда, след което загубих съзнание и сърцето ми спря. Когато се свестих, лекарите в болницата ми казаха, че ми остават по-малко от 20 минути живот. Оказа се, че далакът ми е експлодирал при падането. Вътрешният кръвоизлив бил толкова масивен, че кръвта бе напълнила кухините на тялото ми и бе натиснала ключицата, което обясняваше болката. Спасиха ме, като извадиха мълниеносно далака. Сега съм малко по-лек и се напивам по-лесно.”
Най-фрапиращите безумия на Мат обикновено се раждат в един от многото му налудничави сънища. Като малък сънувал, че лети. На 7-годишна възраст построил летателен апарат от две дъски и чаршаф и убедил брат си Травис да се включи в обречения експеримент. Мат казал на родителите си да дойдат да гледат как с Травис ще прелетят над махалата. Двамата малчугани се качили на 5-метрова стълба заедно със “самолета” на Мат, броили до три и скочили. Най-интересното е, че родителите на Мат, които явно са не по-малко луди от него, не казали нито дума и не се опитали да спрат този пръв опит за летене. Те просто седнали, наблюдавали мълчаливо как синовете им се сгромолясали като две праскови на земята, след което ги качили в колата и ги откарали в болницата. Ръката на Травис била счупена, а Мат се отървал с натъртвания.
На 11 години Мат получил първото си колело BMX и веднага започнал да тренира до припадък по рампите на Оклахома Сити. Едва 15-годишен, Хофман бил обявен за най-великия BMX майстор на всички времена, а на 17 години направи нещо, което никой не вярваше, че някога ще бъде постигнато: така наречената фигура “900”!
Дълги години “900” беше само хипотеза: една химера, непостижима мечта за екстремалните колоездачи. Две обръщания и половина във въздуха са почти немислими дори за скейтбордистите, но идеята се настанила в лудата глава на Хофман и вече нищо не било в състояние да я извади оттам. През март 1989 г. Кондора реши да пробва фигурата на състезание в Канада. Публиката усети накъде отиват нещата и започна да скандира “Мат!, Мат!, Мат!”, докато той набираше скорост по рампата.
Колелото на Хофман излетя като свистящ снаряд във въздуха. Мат сякаш се срасна с него и го усука в някакво подивяло торнадо, изпълнявайки изумително красива фигура “900”. Накрая Кондора приземи с учудваща лекота опитоменото колело върху рампата. “Тълпата нахлу на рампата и ме понесе на ръце - спомня си Мат. - В този момент разбрах, че няма нищо невъзможно на този свят.”
През 2000 г. Мат решава, че е време да счупи рекорда за висок скок с колело, и построява един величествен паметник на собственото си безумие: 8-метрова вертикална рампа! За да развие максимална скорост, вманиаченият колоездач се закача за мотоциклета на приятеля си Стийв Суоп, който го тегли с 65 км в час към рампата. Скокът и приземяването са успешни и Мат постига височина от 17 метра, което и до днес е световен рекорд. Вместо да се радва, че е оживял, легендарният маниак решава да бие собствения си рекорд още на следващия ден. Този път Мат не успява да уцели рампата на връщане към майката земя и пада жестоко от 18 метра височина. Главата му удря ръба на дървената конструкция и лицето му е буквално раздробено на парчета. Една от костите му разрязва кожата му и откъсва цялата му горна устна. През следващите три дена Мат е в кома, между живота и смъртта. В продължение на шест месеца Кондора се опитва да възвърне паметта си, тъй като травмата на мозъка е предизвикала амнезия Хофман губи завинаги и усещането си за вкус и вече яде само ужасно лютива храна. Жена му го принуждава да обещае, че повече никога няма да пробва подобни скокове. “Правя отчаяни опити да спазя това обещание - казва Мат, - но желанието ми да постигна 18 метра винаги ще ме преследва. Знам, че мога да го направя.”
Междувременно Мат печели всички възможни състезания, трупа световни титли и създава над 100 различни BMX трика. През 1998 г. контузва коляното си толкова жестоко, че всички връзки са тотално унищожени и се налага да му бъдат присадени лигаменти от труп.
Две седмици по-късно Хофман скача на колелото и пак къса връзките. Ядосан, Мат започва да търси алтернатива и открива специалист във Франция, който е изобретил полиестерни коленни връзки, наречени “лигаментът ЛАРС”. Хирургът ги е изпробвал върху ръгбисти.
“Той им слага връзките, те ги късат, той слага нови - обяснява Хофман. - Заменяеми човешки резервни части за еднократна употреба. Зарадвах се, защото точно такова нещо ми трябваше!”
Операцията обаче се оказва нелегална в Америка и Мат открива лекар в Канада, който се съгласява да извърши процедурата. Нещата се развиват като в холивудска продукция: колоездачът пристига в Монреал в нощта преди операцията и дава куфарче с $ 10 000 на асистента на хирурга. Двамата се срещат в хотелска стая. Не липсва и елемент на изненада: асистентът уведомява Хофман, че по легални съображения операцията трябва да бъде извършена без упойка!
На следващия ден Мат ляга в една съмнително мръсна болнична стая, след като медицинската сестра му дава следното многозначително напътствие: “Гледай да си поддържаш сърдечния ритъм под 80 удара в минута.”
- Болката се състои от три компонента - твърди Кондора, - шок, паника и действителна болка. Ако си като мене, ти отдавна си елиминирал шока и паниката. Това, което аз усещам, е само действителната болка. Докато хирургът режеше, не усещах нищо. Когато започна да пробива дупки, се надигнах. Трябваше да му асистирам, докато използваше бормашината. За да разберете колко странно беше това преживяване, трябва някой ден да усетите мириса на собствените си кости, докато горят. Стаята се изпълни с този тежък мирис, а аз осъзнах, че външният слой на костите е изненадващо чувствителен. Болката беше страхотна. Това беше действителна болка. Когато бормашината задълба по-надълбоко, в костния мозък, болката стана по-притъпена и можех да я манипулирам по-лесно. В един момент хирургът ми подаде бормашината. Трябваше да я държа, докато той смени борчето. В крайна сметка пробихме дупки в бедрото, колянната става и подбедрицата, през които лекарят наниза полиестерните връзки. След това той завинти четири болта в костите ми които да държат връзките на място. До ден-днешен най-кошмарната болка, която съм преживявал, беше, когато хирургът навиваше двата горни болта в бедрената ми кост.
Д-р Карл Йейтс, който е личен лекар на Хофман от 20 години, бил изумен, когато разбрал за първата LARS хирургия на пациента си. “Мат ми е като син - споделя ортопедът. - Аз съм негов доктор, приятел и фен. Ако ми беше казал, че е в Канада, и ще му правят операция без упойка, щях да му се разкрещя: “Мат, стягай си багажа и бягай надалече! Това е абсурдно!” Единственото ми обяснение е, че Мат се е потопил в някакво хипнотично състояние, за да издържи. Неговата поносимост към болката е забележителна и според мен се дължи на комбинация от нечовешка издръжливост, любов към спорта и глупост.”
Под натиска на съпругата си Джаци, Мат престана да се състезава през 2001 година, но “пенсионната идилия” бързо бе разрушена благодарение на стария пакостник: съня на Кондора. “Сънувах, че правя “900”, без да се държа с ръце за колелото. Този сън ме накара да се върна в “Игрите Х” през 2002. Единственият човек, който знаеше защо се състезавам отново, беше жена ми. Помолих я да отведе дъщеря ни надалече, ако падна, защото картината нямаше да бъде красива.”
Противно на логиката и на най-фундаменталните закони на физиката, в този ден Мат превърна поредния си безумен сън в действителност и извъртя “900”, разпервайки широко ръце във въздуха, сякаш за да оправдае гордия си прякор. Едва ли някой някога ще се опита да повтори тази откачена каскада. (Най-великите изпълнения на Хофман, както и някои от хирургическите му операции могат да бъдат видени на www.mathoffman.com.)
Америка е особена страна и често реагира изненадващо спрямо уникални индивиди като Мат Хофман.
Вместо да му вземе мярка за усмирителна риза тукашното общество обсипва Кондора с възхищение и гледа на него като на жива легенда. Мат може да е луд, но не е глупав и е превърнал това възхищение в колосален бизнес. Компанията му “Хофман Бикес” произвежда невероятни велосипеди и е лидер в бранша, който се радва на страхотен възход в САЩ. Автобиографията на Хофман “The Ride of my life” е бестселър, а видеоигрите му гонят по популярност тези на скейт легендата Тони Хоук. Въпреки че вече е мултимилионер, Мат продължава да върши откачени неща с колелото си всеки ден, а през лятото обикаля страната с популярното шоу на Хоук, наречено “Бум! Бум! Хък Джем”.
От време на време колоездачът къса синтетичните връзки на коляното и пак ляга под ножа. Подмяната на връзките вече е позволена в САЩ, но поради някакъв странен “Параграф 22” те не могат да бъдат купени или внесени в страната. След като ги унищожи за пореден път през март тази година, Мат намерил LARS лигамент във Виена срещу $ 2000 и четири специални болта по $ 200 всеки. После напълно незаконно ги скрил в кутия с части за велосипеди и така ги транспортирал нелегално през границата. Д-р Йейтс извършил операцията, след което Мат развил убийствена стафилококова инфекция и за кой ли път се довлякъл отново на една крачка до смъртта. Спешна хирургия и свръхсилни антибиотици го спасили, но колоездачът вече е напълно убеден, че колeнни връзки не трябва да бъдат складирани в една кутия с омаслени части от велосипед.
Днес, въпреки че едва ходи, Хофман продължава маниакалното си пътешествие през осеяния си с невероятни авантюри живот. Подобно на неумиращия Терминатор, този железен мъж не може да бъде повален и някак си намира начин да се изправи и да продължи упорито напред, независимо от нечовешките поражения върху тялото му. Според мен една от най-големите загадки на Вселената е защо Мат Хофман е все още жив. На 33 години ставите му скърцат като софийски трамвай, почти всичките му кости са чупени, а по краката му има повече дупки, отколкото в защитата на българския национален отбор по футбол. И въпреки всичко сагата “Хофман” продължава и жена му всяка сутрин се събужда със свито сърце. Защото знае, че мъжът й сигурно пак е сънувал.
“През 2004 година сънувах, че скачам с колело от самолет”, казва Мат. Речено - сторено: днес Хофман има над 180 скока с парашут, между които уникални скокове с колело не само от самолет, но и от 1200-метров фиорд в Норвегия!
Не искам да мисля какво ще донесе следващият сън на Кондора. Самият Мат признава, че го е страх от едно-единствено нещо на този свят. Човекът, който обича да предизвиква смъртта почти всеки ден и се надсмива над болката, гравитацията и зверските контузии, изпитва панически ужас при мисълта, че 2-годишният му син Джет може да наследи характера му.

ИВО ИВАНОВ
Канзас

Назад