Според Справката, която направихме, Вие сте 29-ият посланик на България в САЩ от установяването на дипломатически отношения между двете страни. Тези отношения, както е известно, са имали и добри, и лоши дни. Каква е оценката Ви за равнището на българо-американските отношения днес и какви са приоритетите на България, които ще дефинират Вашата работа през следващите години?

Без да звучи като клише, но определено може да се каже, че отношенията между България и САЩ се намират на най-високото си ниво в повече от стогодишната си история на развитие. След членството на България в НАТО и ЕС те придобиха ново качествено измерение– прераснаха от традиционно приятелски в отношения на стратегическо партньорство между съюзници, споделящи едни и същи ценности и идеали и радващи се на взаимно доверие и подкрепа. Тези изключително благоприятни политически връзки създават отлична среда и предпоставят развитието на отношенията във всички области на обществения живот.
Приоритетът на българската страна и съответно на българското посолство е да стимулира, във възможно най-висока степен, търговско-икономическите връзки, които за съжаление все още не са на нивото на двустранния политически диалог и сътрудничеството във военната област.
Свидетели сме на интензивен политически диалог на всички равнища: президентът Георги Първанов посети САЩ през 2005 г., президентът Джордж Буш беше в България през 2007 г., а министър-председателят Сергей Станишев посети САЩ през 2008 г. Редовни са визитите на външния министър – само през тази година, по различни поводи министър Ивайло Калфин бе в САЩ през януари, юни и септември.
Въпреки обективните трудности, породени от финансовата криза, българската страна ще продължи усилията си за популяризиране на благоприятните възможности за бизнес в България пред потенциални инвеститори и представители на американските делови среди: страната ни е част от клуба на най-успешните възникващи пазари, получавайки наградата „Десетте най-добри реформатори” за 2008 г.; провеждаме успешни реформи в данъчната област – корпоративния данък в България бе намален от 15% на 10%, а осигурителната тежест със седем пункта. Само през втората половина на тази година бяха проведени два бизнес форума в САЩ – в Ню Йорк през м. юни и в Бостън през м. септември, в които участва министър-председателят на България Сергей Станишев.
Съществува неизползван голям потенциал в икономическите отношения и по-специално в областта на туризма, търговията, енергетиката, високите технологии. САЩ са изключително важен, стратегически бизнес партньор за страната ни и ние ще фокусираме усилията си за превръщането й в популярно и привлекателно място за американския бизнес.
Същевременно, важен елемент е подобряването на договорно-правната база между двете страни. От съществено значение за развитието на икономическите контакти е Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и САЩ, която влезе в сила само преди няколко дни, на 15 декември.
Приоритетен е и въпросът за включването на България в Програмата за безвизови пътувания на САЩ и се надявам това да стане възможно най-скоро.

Преди време казахте, че ще бъдете щастлив, ако през 2011 г. българи и американци пътуват безвизово до САЩ или България. Има ли изгледи това да стане по-рано?

Когато споменах 2011 г. като вероятна година за отпадане на изискването за виза при пътуванията на българските граждани до САЩ имах предвид, че тогава се очаква България да се присъедини към Шенгенското пространство. Това ще означава, че страната ни е отговорила на високите стандарти за сигурност в областта на личните документи на гражданите и на визовите въпроси, които всъщност са аналогични със стандартите и мерките, предвидени в Програмата на САЩ за безвизови пътувания.
По-ранното отпадане на визите е възможно, ако страната ни изпълни критериите, които са еднакви за всички държави, участнички или кандидатки за включване в Програмата на САЩ за безвизови пътувания. От съществено значение ще бъде и позицията, която ще заеме новата американска администрация по този въпрос.
Критериите за безвизово пътуване са фиксирани в законодателството на САЩ и са свързани с редица мерки за сигурност, които страните, кандидатки би следвало да въведат. Такава мярка, например, е въвеждането на т. нар. електронни паспорти, каквито се очаква България скоро да започне да издава.
Важно изискване, също фиксирано законодателно, е процентът на отказани визи за гражданите на дадена страна да не надхвърля 10% от всички подадени молби за визи.
Така например, през 2005-2006 г. процентът на отказани визи за български граждани е бил около 19%. През лятото на 2008 г. този процент е вече 14%. По последна информация от Държавния департамент процентът на отказаните визи в момента е 13,3%, т.е. наблюдава се тенденция към понижаване и приближаване към изискваните 10%. Така че по отношение на този показател успехът зависи изцяло от облика на българските кандидати за виза.
Следва да се има предвид, че американските граждани и в момента могат да посещават България без виза с престой до 30 дни. Мярката бе въведена едностранно от българска страна, като проява на добра воля за улесняване на контактите и пътуванията между двете страни.
България работи усилено за изпълнението на критериите в сътрудничество с американската страна и с ЕС. Включването на България в Програмата на САЩ за безвизови пътувания е приоритетен въпрос за нас и присъства постоянно в двустранните разговори на всички равнища. Надявам се да постигнем положително решение възможно най-скоро и както сами разбирате в случая отговорността на българските граждани е много голяма .

Вие сте били винаги за балансирана международна политика на България. Сега сте на точното място и в много специално време, където и когато това може да се прави ефективно. Кои са основните пътища, които водят към един по-добър и сигурен свят?

Бих искал да подчертая най-напред, че съвременното разбиране за сигурност обхваща запазването на мира и липсата на насилие, но също така укрепването на демократичните институции, зачитането на правата на човека и върховенството на закона, както и постигането на икономически просперитет. В този смисъл пред международната общност стоят редица предизвикателства като тероризма, радикализма, неразпространението на ядрени оръжия, но и борбата с бедността, постигането на устойчиво развитие, промените в климата и т.н. Намирането на решения на тези проблеми следва да се постави в контекста на процесите на глобализация.
Предвид нарастващата взаимозависимост в световен мащаб, е добре позната истина, че съвременните предизвикателства не са по силите на нито една държава, даже и на САЩ. Това означава, че диалогът и многостранната дипломация са най-предпочитаните инструменти в международните отношения. Укрепването на международните институции, най-вече на ООН като единствената глобална организация, и възприемането на нормите на международното право, са ключови за сигурността и стабилността. В този смисъл лидерската роля на Вашингтон, както и на Брюксел, е необходима и неизбежна. Но с гордост бих искал да подчертая водещата роля на България във всички форми на сътрудничество в региона на Югоизточна Европа, както и приноса на страната ни в усилията на ЕС, НАТО и ООН за гарантиране на сигурността най-вече на Балканите .
Сред последиците от глобализацията за международните отношения е нарастващото значение на недържавните образувания - неправителствени организации, корпорации, медиите, както и отделните индивиди. В този смисъл правото и отговорността да участваме в решаването на проблемите принадлежат на всички нас.

Икономическото сътрудничество и инвестициите, главните фактори в днешните международни взаимоотношения, са подложени на сериозни сътресения. Какво можем да сторим ние и САЩ за да преодолеем това помежду ни?

Споделям мнението, че световната финансова криза, и в частност кризата на Уолстриит, ще се отрази неблагоприятно не само върху търговския стокообмен между България и САЩ, но и върху инвестиционния интерес на американските компании към страната ни. За съжаление, финансовата криза в САЩ все още не е стигнала своя връх. По мнението на експерти, сегашната криза ще продължи по-дълго от обичайното. Към момента е трудно да се предвиди до каква степен са засегнати финансовите институции, от които зависи отпускането на кредитни линии за американските компании. Предвижданите нови законодателни мерки за регулиране на финансовия пазар на САЩ допълнително ще усложнят процеса на отпускане на инвестиционни заеми. Въпреки тази неблагоприятна перспектива, бих искал да отбележа, че съществуват редица икономически стимули, предвидени от българското законодателство, които биха спомогнали за повишаване интереса на американския бизнес към България, а именно:
• Споразумението за избягване на двойното данъчно облагане между България и САЩ, за който вече споменах и чийто ратификационен документ от американска страна бе връчен на 15 декември т.г. Надявам се, че тази спогодба ще изиграе съществена роля за активизиране на търговско-икономическите отношения и улесняване на бизнес контактите между двете страни.
• Въведеният 10% корпоративен данък в България се възприема положително от деловите среди в САЩ и има стимулиращ ефект върху инвестиционната политика на компаниите.
В заключение по този въпрос следва да подчертая, че развитието и укрепването на българо-американските бизнес контакти и увеличаването размера на американските инвестиции в България е основен приоритет както за мен в личен план, така и за посолството на България във Вашингтон, което ще продължи да работи активно за изграждането образа на страната ни в САЩ като място, подходящо за бизнес.

Българи в чужбина са изразявали недоволство от краткото приемно време в българските дипломатически мисии, от лоша комуникация и недобро отношение от страна на някои служители. Каква ще бъде Вашата реакция, ако получите такива сигнали?

Работното време на нашите служители е съобразено с установените за България норми, валидни за всички държавни институции. Така е навсякъде и по тази причина както посетителите, така и служителите на Посолствата– всички трябва да се съобразяваме с това. А що се касае до сигналите свързани с недобросъвестното поведение на служители в посолството– ще постъпвам така, както съм работил през последните две години като шеф на човешки ресурси в нашето министерство. Имам добри и изпробвани способи много бързо да установявам достоверността на сигнала и ако той не е анонимен - реакцията ми е еднозначна, бърза и категорична. Надявам се, че разбирате какво означава това.

Дочухме, че сте дипломат с човешка, а не служебна усмивка. Кога е формирано Вашето позитивно отношение към хората и света?

Може би още като ученик в Първа английска гимназия в София– тя ми даде един чудесен старт в това отношение с изграждане на позитивна стойностна система - така характерна за болшинството хора, с които работя и се срещам тук, в Щатите.

Планирате ли да дойдете в Чикаго? Тук имаме самочувствието, че сме столицата на Българската Америка… Ще се радваме да ни посетите и да видим какво може Вие да очаквате от Чикаго и какво ние – от Вашингтон?

Разбира се и то още в началото на новата година. Аз харесвам Чикаго като град, а с наличието на такава мощна българска колония в него, го прави още по-привлекателен за мен. Ще разчитам на всички българи в Америка, за които Родината не е само географско понятие, а посолството не е българска административна единица, която търсим само за заверка на документи. Иска ми се да вярвам, че ще работим за една обща цел – с всяко свое действие да внушаваме респект и уважение към нашата страна и да се чувстваме отговорни за всички позитивни процеси в България, към които са насочени нашите усилия.

Какво е Вашето новогодишно пожелание към българите в Америка?

На всички ни - Честито Рождество Христово! Възползвам се от предоставената ми възможност чрез Вас да отправя своите сърдечни празнични пожелания към българските граждани и приятелите на България в САЩ. Искрено се надявам, че настъпващата 2009 година ще бъде мирна и ще даде шанс да се реализират добрите ни намерения, ще бъдем заредени с положителна енергия и ще имаме повече поводи за искрени и щастливи усмивки. И както традиционно казваме в България – да е живот и здраве и късмет!

Климент ВЕЛИЧКОВ
/Интервюто е публикувано във в. „България Сега”, Чикаго/

Назад