Защото сме в САЩ и защото знаем, че по тия места всяко представяне първо се свързва с парите, можем да започнем и тези щрихи за американското училище с това, колко то струва. По данни на Националния статистически център за образованието през учебната 2006/7 година учебният процес на 56 милиона американски деца е излязъл 553 милиарда на държавата - 4.2% от брутния й вътрешен продукт.
Федералният бюджет осигурява около 9% от тези средства, даденият щат - 47% и местните районни и градски структури - 44%.
Различните щати са различно щедри към своите училища. В Ню Джърси дават за всеки ученик средно по 13 781 долара, а в Юта - 5 347. Средно в САЩ се пада по 9 100 долара годишни разходи за един ученик.
Както всичко и училищните разходи поскъпват сериозно. За 20 години те са се увеличили с 50%. За съжаление това не се отразява или се чувства съвсем малко при качеството на обучението.
Към 2008 година в САЩ има около 125 000 училища. 95 000 от тях са обществени /в тях се обучават около 88% от учениците/ и 30 000 - частни. От тази година се забелязва рязко увеличаване на обществените и намаляване на частните училища, следствие на актуалните трудности в американската икономика.
САЩ са сред малкото страни по света, където централната власт сравнително рядко се намесва в училищните и университетските учебни програми. Федералните закони даже го забраняват изрично. Куриозен е фактът, че в Конституцията на страната темата „образование” изобщо не се споменава. Дейността на училищата се регулира чрез поредици от законови и нормативни актове, издадени от федералните власти, щати и местни органи. В училища, разположени съвсем близко едно до друго, но попадащи под различна управа, учебните програми се различават кардинално - учениците изучават различни предмети и го правят в различен обем. Смята се че това помага на педагозите да проявяват необходимата гъвкавост в зависимост от възможностите и потребностите на обучаващите се деца.
В САЩ съществуват няколко различни теории за това какво и как трябва да се преподава в училище. Някои предлагат да се активизират още съществуващите общодържавни тестове за проверка на знанията. Други твърдят, че това води до механично „минаване” на тези тестове, а не към придобиване на основни познания. Трета теория изисква децата да не зубрят дати и събития, а да се учат как да намират и анализират информация. Четвърти ратуват на тезата, че вечният недостатък на средства „травматизира” обучението. Пети твърдят, че средствата са достатъчно, но не се използуват рационално. Шести се ядосват, че училището не е впрегнато в ярема на пазарната икономика - училищата не се конкурирали достатъчно. Седми доказват, че точно това е хубавото - те не трябва да се държат помежду си като боксьори на ринга, за да пишат името им в пресата и да получават награди - те са длъжни единствено да УЧАТ своите възпитаници...
Емигрантите - този общ въпрос, който стои пред САЩ, дава своето отражение и в училището. Родителите /или поне единият от тях/ на 22% от американските ученици са родени извън пределите на страната. 5% от самите ученици са родени в друга страна. Около 10 милиона не говорят у дома си по английски. Това означава, че те се нуждаят от допълнителни уроци на английски език. Прави чест на много училища, че имат в щатовете си специални, „помощни” педагози, които са обикновено сънародници на нуждаещите се от допълнително обучение деца на имигранти.

Обучението в САЩ
Американското дете почва да се учи от петата си година и завършва обучението си след 12 години. В общи линии „стъпалата”, които може да изкачи, са следните:
NURSERY SCHOOL. Можем да ги наречем с нашето „Ясли” Тук идват 3-4 годишни деца. Обучават ги да пишат, да рисуват и пеят, да играят.
KINDERGARTEN. „Детска градина” за 5-6 годишни деца. Това е първата степен на задължителното обучение. Влиза в структурите на началното училище и са непосредствено в училищната сграда. Учебният ден продължава от 3 до 6 часа.
ЕLEMENTARY SCHOOL. „Начално училище”. Тук се обучават децата от 6 до 11 години. Обикновено преподава само един учител.
MIDDLE SCHOOL. Тук се учат децата от 11 до 14 години. Преподават вече учители по различните предмети. В програмата има задължителен курс по спортна подготовка. В някои училища се създават специални класове за даровити деца.
HIGH SCHOOL. Обучават се децата от 14 до 18 години. Завършилите имат „образование втора степен” - Secondary education. На този етап учениците в много училища получават възможност за специализация - да избират предметите и лекциите, които посещават.
ASSOCIATE’S DEGREE. Професионалното образование в САЩ обикновено заема 2 - 3 години. Това са техническите училища и двугодишните колежи /Junior or Community college/. Най-често възпитаникът получава диплом и професионален сертификат, който му позволява да извършва определен вид деятелност. Но твърде често след колежа студентът преминава направо в трети курс на четиригодишен колеж, при което му се зачитат всички получени до това време оценки и курсове.
BACHELOR’S DEGREE. Обучението в четиригодишните колежи или университети трае, разбира се, 4 години, но при някои факултети/ напр. медицински/ е 5 години. Випускниците получават степен „Бакалавър”.
MASTER’S DEGREE. Аспирантура. Обучението за степента „Магистър” / познато като ”Кандидат на науките” у нас/ продължава 1 - 2 години.
PH.D. Докторска степен може да се получи за 1, 2 или 3 години. В някои специфични области /право, медицина, теология/ аспирантура и докторат са фактически съвместими.

Оценките
В началото на 2008 година в американските училища е имало над 14.5 милиона компютри. Всеки от тях има достъп до Интернет. Учебната година трае около 180 дни /26 седмици/. Лятната ваканция трае 9 - 12 седмици, зимната - 1 - 2 седмици.
За определяне качеството на знанията се използува система от общонационални тестове. Тестове полагат учениците в четвърти, осми и дванадесети клас. От 1990 г свои аналогични тестове са разработили и някои щати. Целта е да се проверят способностите на учащите се в областта на езиковата им грамотност, математиката и естествените науки. Особено дискутирани са изпитите за завършване на средното образование. Преди двадесет години всички американци са получавали своите дипломи без такива изпити. Сега само 23 от 50-те щати изискват тестуване от своите «зрелостници». Редица изследвания твърдят, че страхът от провал кара много ученици да напуснат преждевременно училището.
Редом с общите тестове в САЩ полагат и специален «Тест за определяне академичните способности» /SAT/ за получаване диплома от средното училище. Целта му е да се определи доколко даден ученик е подготвен за работа в „академична среда”, има ли основа да продължи успешно своето образование и да достигне успехи в избраната специалност. Интересното е, че този изпит учениците преминават не в последния, а в 11 клас...
В края на 2007 година Световната организация за икономическо сътрудничество и развитие публикува рейтинг на знанията при 15-годишните ученици в 57 страни по света. Подобни рейтинги се появяват на всеки три години и са основани на специални тестове, като при споменатия случай са включвали въпроси от естествените науки, математика и литература, както и умението на тестваните да прилагат теоретичните си познания в практиката. Резултатите поставят на първо място учениците от Финландия, където средностатистическият ученик получава 563 точки. Някои от следващите са германските ученици - 516, британските - 515, на САЩ - 489, руските - 479, италианските - 475, израелските - 454, турските 424...

Учителите
В началото на 2008 г. в САЩ са работили 3.5 милиона учители. Повечето са жени. Мъжете са около 24%. Средно на един учител се падат 15.4 ученика.
Средната работна седмица на американския учител е 40 часа. Платеният летен отпуск е 60 дни, докато средностатистическият американец има само 15. По време на отпуската си учителите имат право да упражняват всяка друга почтена професия. Те могат да увеличат своите доходи и като треньори на училищни отбори, като ръководители на различни извънкласни занимания и пр.
За да преподаваш в училище е необходимо като минимум висше образование. Освен това трябва да имаш и съответен педагогически курс. За преподавателите по отделните дисциплини се изисква и необходимата специализация.
Само учителите в обществените училища са длъжни да полагат специални изпити за да получат съответен лиценз. При частните школи това не е задължително. В някои щати, където има дефицит, правят «облекчени» програми за лицензиране. Лицензията е само за определена образователна степен. И за определен щат. Но има и общонационален лиценз. Освен това лицензът не е вечен. В много щати учителите трябва да повишават постоянно своята квалификация и да полагат нови и нови изпити, за да обновят лиценза си.
Средната работна заплата на учителя през последните три години е около 49 000 долара годишно. Това е с 1/3 повече от средната заплата в САЩ.
За разлика от много други страни тук възнаграждението на преподавателите в различните степени на образованието /начално, средно, висше/ е едно и също. Различно е, обаче, в различните щати. Най-много получават учителите в Калифорния - 59 825 долара средно-годишна заплата. Най-малко - в Южна Дакота - 34 709. Има разлика и при заплащането в обществените училища, където то е по-високо от това в частните. Освен това учителите получават добри застраховки и повишени пенсии.
Очаква се, че в близките 10 години педагозите в САЩ да бъдат още по-търсени. През това време за тях ще бъдат създадени от 150 до 270 хиляди нови работни места. В очите на американеца учителската професия е все така престижна и уважавана, каквато е била до неотдавна и преди много години.

Start Chicago/Washington Profile

Назад